Български компютър, произведен през 1988 г., който не е включван от 1995 г., тръгна и заработи без проблеми. Това се случи в БАН, в Института по механика.
Попаднах там по други причини. Щяхме да обсъждаме с доцент Камен Делчев, 56-годишен математик, програмист от Института по механика на БАН, що е наука и има ли тя почва у нас. Идеята беше да дам думата на един средностатистически учен. Да видим гледната точка на човек, който нито е звезда, нито е шеф, нито е известен (извън тясната си среда).
Работното място на доцента е в една лаборатория и се състои от бюро и компютър. Изненадата е, че в единия край на лабораторията, зад едни шкафове, доц. Делчев беше натрупал малък музей от стари компютри.
“Не можеш да си представиш каква допотопна техника имаше. Първия персонален компютър у нас, още преди “Правец”, беше преработена текстообработваща електронно-изчислителна машина “Изот 220”, обясни доцентът.
Оказа се, че той пази един образец от нея в ъгъл на лабораторията си. Запазеният компютър е “Изот 220М” – не точно първият модел български компютър “Изот 220”, а вторият. Направен е изцяло с български компоненти, за разлика от “Правец”, подчертава доц. Делчев. “Пазя я като паметник на социалистическата техника и култура”, смее се той.
Доц. Делчев разглежда “Правец 16″ отвътре. Снимка: e-vestnik
Оказа се, че пази и един “Правец 16”. По моя молба го вади от някакви рафтове, сваля отнякъде един стар монитор, на чийто гръб също пише “Правец” – оригинал. Мониторът е произведен в Михайловград (днес Монтана).
Доцентът неотдавна е претърпял операция на окото, заседял се, напълнял 15-ина килограма, затова пъшка, докато сглобява, коленичи да търси разклонител за тока, гласи кабелите, бърше прах, но накрая успешно подрежда конфигурацията.
Щраква копчето и компютърът тръгва. Издава едно характерно писукане. След малко изписква отново – сигнал за грешка. Клавиатурата не работи. Делчев намира нова – също оригинал, произведена у нас, с надписи “Правец” на гърба. Включва нея, вместо предишната, рестартира и този път “Правец 16” тръгва. Забележително.
Доцентът си спомня, че за последно го е включвал през 1995 година. Оттогава седи на един рафт. Делчев се смее – “40 мегабайта диск, Seagate”. Българските харддискове бяха 5 и 10 мегабайта. Имаше “Правец” с вносни дискове – 20 и 40 мегабайта, Seagate. Побираха се по два диска в мястото на един български. И две флопита в мястото на едно българско. Проблемът на „Правец” не беше компютърът, а периферията. Платката няма да мръдне още 30 години” – обяснява той.
Първият български компютър - “Изот 220М” - изцяло с български части. Снимка: e-vestnik
Доцент Делчев работи в БАН от началото на 80-те години, минал е през различни лаборатории, работни групи, реорганизации, атестации и програми, и от години работи само в Института по механика. Може да разказва дълго за науката в БАН преди и сега (по темата следва продължение).
Не е от онези, които изпитват носталгия по социализма. Смята, че тогава е било голямо недоразумение управлението на науката. Но смята също, че е учудващо, че един режим като тогавашния, е имал стратегически насоки за развитие на науката в държавата, а днес при демокрация положението е по-трагично. Както и да е.
Поразровихме стари истории, и как са били създадени първите компютри и не само компютри у нас. Какви неща са правили в институтите на БАН. И какви правят и не правят сега, каква е причината.
Но 24-годишният компютър Made in Bulgaria, който тръгна пред очите ми, след като не е включван 17 години, остави неотразимо впечатление. Поразрових из интернет да видя какво има писано за него и се изненадах.
В Българската „Уикипедия” няма дори снимка на компютрите „Правец”. А това е компютър, от който са произвеждани до 60 000 броя годишно - гигантска цифра за онова време. България е била лидер в целия Източен блок, монополист в това производство.
Оказа се, че в руски сайтове можеш да намериш снимки на почти всички модели „Правец”, подробни описания, технически характеристики, години на производство. Това са били първите компютри, които са видели руснаците, най-подробно са ги описали и говорят за тях с умиление.
У нас само някои ентусиасти тук-там са описали историята на българските компютри. Повече са обявите на събирачи, които търсят или продават „Правец” и части за него. Няма музей или поне сбирка на българската изчислителна техника. А има какво да се покаже.
Първият компютър „Правец” е създаден 1980 г. в Института по техническа кибернетика и роботика на БАН, от инж. Иван Марангозов, в съавторство с Кънчо Досев и др., под името “ИМКО 1″ (Индивидуален Микро КОмпютър), станал по-известен като „Правец 8”. Компютърът е копие на “Епъл 1″ на Стив Джобс и Стив Возняк. Но съдържа и български принос на авторите си.
През 1981 г. са произведени само 50 броя. Тогава в научните среди се шегуват, че съкращението ИМКО всъщност означава Иван Марангозов Краде от Оригинала.
Мониторът на “Правец 16″ - Made in BG. Снимка: e-vestnik
Институтът пуска различни версии на архитектурата на “Епъл 2″, като подменя повечето западни компоненти с български и вносни от соц-лагера. Производството на компютри са развива в Правец, България става основен износител за целия Източен блок. Но има износ на електроника и на Запад, основно на калкулатори.
„Правец 16”, който се вижда на снимките, вече не е на основата на “Епъл”, а на Ай Би Ем (IBM XT). Произвежда се чак до 1994 г., но вместо да се развие, производството запада. В държавата няма воля, инвеститор или бизнес, който да задържи равнището на тази база - и производствена, и научна, да я развие и запази нишата си на пазара.
За същото време оттогава насам в други страни започват от нулата и стигат до водещи позиции в производство на електроника (виж по-долу).

Ето линкове за историята на „Правец”:
от българската „Уикипедия” - тук.
от руската „Уикипедия” - тук.
За създателя на българския компютър „Правец” Иван Марангозов има текст в Уикипедия, но дори няма негова снимка - тук.

В Руския сайт retro-pc.net е отделено значително място на „Правец”, със снимки.
Дори в един руски счетоводителски справочен сайт има подробна информация за компютрите „Правец” - тук

В друг руски сайт има демонстрация как е реставриран и пуснат в действие компютър „Правец 16” - тук.
Или пък е описана историята му - тук.

По-подробно на български, с много снимки, за компютрите „Правец” може да се прочете само във форума на hardwarebg.com/forum.
Има и един любителски български сайт pravetz8.com на ентусиасти, в който са събрани снимки и описания на различните модели български компютри - тук.

Ентусиасти са направили и страница „Правец 8” във Фейсбук.
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

0 Коментари:

Post a Comment

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

АРХИВ НА САЙТА