Хайде, да започнем по ред, понеже бях дете точно в края на „прекрасният“ социализъм.

1. Шоколад имаше рядко по магазините и беше скъп. Купуваше се най-много веднъж месечно и се даваше по едно малко парченце на ден, за да има за дълго време. Сега шоколад има под път и над път, и много деца дори не му обръщат внимание.
2. Шоколадови бонбони – такова нещо през социализма нямаше. Бонбоните бяха направени от евтин марципан, но други просто нямаше. Хората си нямаха и идея какво е бонбона в нормалният свят.
3. Салами и луканки – също бяха много скъпи и не се намираха. Ако се купеше подобно нещо се ядеше като деликатес.
4. Кисело мляко, прясно мляко, сирене, кашкавал – купешките бяха меко казано отвратителни! От тогава е останал изразът „сирене, като тебешир“. Кашкавалът пък имаше вкус на нещо средно между сапун за пране и пластелин. Прясното мляко беше чиста вода и много често си беше вкиснало още в магазина. Киселото пък наподобяваше прокиснал, леко гъст айран. Заради всичко това спрях да ям млечни продукти и започнах отново чак след като минах 25. Тогава открих, че кашкавалът всъщност не е онова лошо нещо, което бях ял като дете. Изключение правеше домашното производство, което нямаше нищо общо със социалистическият боклук.
5. Чисто масло – имам спомен, че не беше толкова лошо, поне на вкус, но си беше и скъпо.
6. Плодове и зеленчуци – домати, краставици, пипер, салатки и прочие имаше само няколко месеца през годината. С плодовете беше същата работа. Освен това, за да се сдобиеш с тях трябваше да се редиш на огромни опашки, а в плод-зеленчука редовно си миришеше на гнилоч.
7. Техника – всякакви уреди от рода на перални, бойлери, телевизори, хладилници и прочие бяха на баснословни цени и не можеха да се купят нормално. На всичкото отгоре качеството беше страшно ниско и ежемесечните ремонти си бяха ежедневие, особено що се касае до телевизори и радиокасетофони. Изключение правеше техниката от ГДР, която най-много се доближаваше до западната, но нея почти я нямаше. Затова и всеки търсеше валута и приятели под дърво и камък, за да може си купи поне един касетофон от Кореком!
8. Автомобили – бяха голям кът и се бяха превърнали в основна цел в живота. Части почти не се намираха и се ремонтираха с подръчни средства и приятели през почивните дни. Ремонтите пък бяха ежедневие, понеже качеството беше далеч от това на западните. Не знам колко са били евтини горивата, но дори в края на соц-а частен автомобил на 50 хил. км. беше почти невъзможно да откриеш. Колите се караха основно веднъж в седмицата до близкото село и веднъж годишно до морето.
9. Почивки – веднъж годишно и то ако съвпаднат отпуските на двамата родители. Станциите бяха мръсни и мизерни, с дупки от фасове по мокета, пердетата и мебелите. Баня и тоалетна в стаята беше нещо немислимо. Имаше по една обща на етаж, а топла вода – веднъж в седмицата. Освен това изборът за почивка беше един. Да отидеш ти, където искаш – просто забрави. Хората бяха щастливи, че изобщо са се докопали до карти.
10. Хората били морални, човечни, солидарни, сплотени и т.н. – пълни глупости! Хората се страхуваха от собствените си братя и сестри да не би да ги докладват не където трябва. Така наречената „сплотеност“ беше изградена върху основата на взаимен интерес, защото всичко ставаше с познати. Днес ти правиш нещо за тях, утре те за теб. Свършеше ли интереса, свършваше и приятелството. Кражбите бяха нещо съвсем нормално и част от ежедневието. Всички помним, че чистачките на колите задължително се сваляха. Мази и тавани се разбиваха постоянно и това го правеха самите комшии.
Това е само една малка част от всичките „хубави“ неща на соц-а.

Пламен Василев
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

5 comments:

  1. 1-во храната беше в сравнение с днешната уникална и най-важното полезна и истинска
    2-ро всеки който имаше желание и пари можеше да си купи нещо от корекома
    3-то не помня да сме почивали помалко от. 2 седмици на море и ,1 седмица на планина.По въпроса за баня и тоалетна имахме си в стаята.Справка станция ма здравния работник Златни Пясъци.Не беше кой знае какво но и другите бяха подобни.То и сега в най-добрият хотел като се приберат 500 човека от плаж и пуснат топлата вода няма да има за всички.

    4-то даже руските касетофони Вега издържаха много повече пт прехвалените западни марки.Справка 1987 година

    5-то плодове и зеленчуци имаше 6 месеца в годината без да ги отглеждат в парници със вкус на пластмаса
    Циганите си знаеха мястото и работеха, а не чакаха аз да им плащам соц.осигуровки
    6-то шоколада беше истински направен от истинско масло и мляко.Имаше и марципани от които аз можех да си купя достатъчно с 50-60 стотинки дневни които нашите ми даваха.

    Явно си живял в друга държава и най-важното хората се чустваха еднакви с много малки изключения и не толкова дразнещи като сега

    ReplyDelete
  2. С някои неща съм съгласен. Зеленчуците и плодовете само български и сезонни (парникови почти няма, а няма и внос) - затова зимата туршии и лютеници. Ние сме били един от големите земеделски производители в СИВ и сме изнасяли, особено за СССР. Парадоксалното е, че заради този износ в определени моменти на българския пазар местните зеленчуци и плодове са липсвали (износа е по-важен, в замяна получаваме машини и др.). Спасяваха ни бабите и дядовците на село - колко стока сме замъкнали от там в града не искам да ви казвам.
    Много бяха дефицитни техниките, телевизори, касетофони идр. Луканките също голяма рядкост, помня че някой път се искаха връзки или познати магазинери.
    А иначе за по-горния коментар: вижте тук статистиките - почивка за всички - това е голяма лъжа! Тези карти за почивка са били малко и за тях такъв бой и интриги са ставали. : http://kiselec1.blogspot.com/2018/05/blog-post_21.html
    аз не си спомням баща ми да е успял да се докопа до карта за почивка. (веднъж успя, но по здравословни причини на санаториум). Иначе почивка на село - колкото искаш. Тъкмо може да я комбинираш с прибиране на реколтата и правене на лютеница....

    ReplyDelete
  3. Сега гледам, че и темата за цените са засегнали в постингите горе. Там какви измами стават да не ви описвам. Бензина е бил стотинки в началото на 70-те години. Но тогава пък почти никой е нямал автомобил. Още 1980 г. бензините стават към 80 ст.-1лв. (зависи от октана), А през 1985г. има друго увеличение и бензина става 90 ст. -1,20 лв. И това при средна заплата от около 220-250 лв.
    Вижте всичко това тук: http://kiselec1.blogspot.com/2018/06/4-80-70-197980.html

    ReplyDelete
  4. Още много цени може да видите тук, от които може да се види нивото на цените през 1989 г. Наистина не е било никак евтино! : http://kiselec1.blogspot.com/2018/06/8-80.html

    ReplyDelete
  5. Колко ти платиха от САЩ за да напишеш тези лъжи ? Имаш ли малко срам платен трол на САЩ ? Това всичко което си написал е лъжи ! Обаче за теб соца може да е бил лош , защото си бил престъпник и враг на народа , да си бягал и укривал и затова ревеш сега .... Нещастен боклук !

    ReplyDelete

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

АРХИВ НА САЙТА