Моето първо излизане в чужбина беше през паметната 1989 г. – на лагер в Белгия. За отбрани пионерчета, със заслуги. Почти всички други деца без мен, едно момиченце от Девин и още няколко заслужили пионерки, бяха от София и с връзки. За цвят изпратиха и нас (но съм им благодарна де). Позволили ни бяха да носим някаква минимална сума валута. Всички деца носеха в пъти повече – само аз и другите пионерчета от провинцията бяхме в лимита. 

Полетът беше с БГА „Балкан”. Помня богатата закуска и как тайно си скътахме пластмасовите вилички и лъжички плюс пакетчетата захар, сол и пипер. И салфетката, естествено!

В Брюксел ни разходиха из центъра, нахраниха ни в един ресторант, в който ни сервираха по цяло малко пиле на човек. После се отправихме с автобус към селцето, където беше лагерът. Беше международен – с други заслужили пионери от ГДР, Унгария, Чехия и много деца (не точно пионери) от Белгия.

Бяха уникални две седмици – лагерът беше луксозен (в сравнение с тези по нашето море - разбирай Бяла). Имаше двуетажни легла (моя дългогодишна мечта се сбъдна… да спя на втория етаж), но в стаите се стоеше малко и не можехме да им се насладим напълно. Винаги съм мразела спането от 14 до 16 ч., но там си мечтаех за него, защото лагеруването беше доста изморително – безкрайни игри и занимания, направо ни скапваха.

Имаше отборни игри в близката гора, водеха ни на екскурзии в Лиеж, в Антверпен, беше невероятно. За първи път виждахме на живо деца от всякакви раси. Възпитателите бяха млади и всеотдайни. Собственикът на лагера беше възрастен белгиец, филантроп (и явно малко социалист).

Най-запомнящо се беше едно състезание през нощта – цяла нощ бродихме с фенери да търсим съкровище. В лагера имаше павилионче, което за нас си беше жив „Кореком”. Всевъзможни дъвки, шоколади и т.н. Ум да ти зайде! Скромните си средства вложих в артикули от павилиончето, които обаче впоследствие ми бяха откраднати. Много грозно преживяване и така и не се намери крадецът. А аз си останах със спомените за лакомствата, защото нищо не бях опитала, а пазех всичко за вкъщи – да го делим с братята ми.

Все пак успях да си купя розов мохерен пуловер с къс ръкав (за дълъг не ми стигнаха парите). Съхранявах го дълго в найлонова торбичка със сапун в нея – да ухае приятно. Носех го само в много специални случаи.

Пина Иванова
retro.bg
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

0 Коментари:

Post a Comment

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

АРХИВ НА САЙТА