Това е робот, произведен в старозагорския завод „Берое”

Неотдавна от Българската сто­панска камара алармираха, че България нищо не произвежда и производството ни изчезва. Те посо­чиха за пример селското стопанство. Според камарата там вече не се про­извежда добавена стойност, която да бъде полезна за икономиката ни, а огромна част от вътрешното по­требление е въпрос на внос. Вносни са например 92% от всички плодове, 88% от месото, 83 % от зеленчуци­те. Лъчезар Богданов от „Индустри уоч“ твърди, че има много голямо развитие на българската индустрия, като за последните 15 години доба­вената стойност в индустрията се е увеличила 4 пъти. Същият господин прави едно изказване, че всички приказки за това, че България ня­кога е имала славно индустриално минало, са само носталгия по коми­ните на „Кремиковци“.
Затова аз ще припомня част от някогашната индустриална гордост на България. В края на 70-те и нача­лото на 80-те години България про­извеждаше роботи, конструирани от български инженери. За съжаление
ЗАВОДЪТ ОТДАВНА Е ЗАТВОРИЛ ВРАТИ, А МАШИНИТЕ СА ПРОДА­ДЕНИ.
Сградата стои пуста като изо­ставена къща. Става дума за завод „Берое“ в Стара Загора. Споменът за това производство днес почти е изчезнал. А думата индустрия се е превърнала в мръсна приказка. По-младите, родени след 89-та го­дина, въобще не знаят за същест­вуването на подобен завод. Нещо повече, на тях им е изключително трудно да приемат факта, че завод за роботи може да има в България. За него знаят малцина конструкто­ри ветерани и когато почнат да раз­казват, разни икономистчета –
БЕЛИ ЯКИЧКИ, ПОДИ­ГРАВАТЕЛНО КАЗВАТ, ЧЕ ТОВА Е НОСТАЛГИЯ ПО КОМИНИТЕ НА „КРЕ­МИКОВЦИ“
Споменът за завод „Берое“ стои в катедра „Ав­томатизация на д и с к р е т н о т о производство“, част от Маши­ностроителния факултет на Техническия универси­тет в София. Катедрата е основана от проф. Владимир Гановски и е била първата по рода си в Източ­ния блок. Самият проф. Гановски създава изцяло това ново научно направление. След като е открит алгоритъмът за организация на действията, в катедрата се създа­ва и технология за автоматизира­но сглобяване. Тази технология е внедрена впоследствие във всички предприятия, които са имали голе­ми производствени програми. Тези предприятия вече не съществуват. Те са унищожени с идването на де­мокрацията и смяната на икономи­ческия модел. Когато няма повече производство, няма повече нужда и от автоматизация. Катедрата обаче все още съществува. Ако през 80-те години там са се обучавали по 130 студенти на година, днес
ЧЕТИРИМА ПРОФЕСОРИ ПРЕПОДАВАТ НА ТРИМА СТУДЕНТИ.
Какъв е този абсурд, ще попита­те. Няма производство, няма и нуж­да от автоматизация. Следователно, интересът на студентите изчезва.
Доц. Алексей Райков извади от прахта макет на автоматизирана линия за производство на детайл за железопътния транспорт. Маке­тът взима втора награда в конкурса „Изобретено в София“, а линията е внедрена в производството през 1983 г. Изобретателите взимат и диплом от творческия фонд „Ай­нщайн”. Две години по-късно е направен нов проект с по-голяма автоматизирана линия. На конкур­са „Изобретено в София“ те взимат вече първа награда. Тяхното изо­бретение е внедрено в железопът­ния завод „Георги Димитров“ в Со­фия и се използва до 1989 г. Заводът вече не съществува, унищожен е. Понеже няма повече производство, макетът потъва отново в забрава.
В кабинета на доц. Райков има няколко робота. Всички са българ­ски, само един е американски. Гле­дам и не вярвам на очите си. Съм­нявам се. Търся доказателства. На метални пластини е изписано мяс­тото на производството.
Неотдавна в печатната преса бе публикувано едно сведение от инж. Иван Пехливанов, бивш зам.-ми­нистър на машиностроенето. Той казва:
„БЪДНИТЕ ПОКОЛЕНИЯ ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ, ЧЕ БЪЛГАРИЯ Е БИЛА ИН­ДУСТРИАЛНА СТРАНА,
една от 30-те държави, участва­щи в световния експорт на машини. Създавали сме технологии и проду­кти, които могат да бъдат гордост за всяка нация. Без тази памет е невъз­можно ново възраждане на Бълга­рия“.
Това е сградата на завод „Берое” в Стара Загора или поне това, което е останало от него

В интернет информацията за този завод „Беров“ е оскъдна, а фотодо­кументалните свидетелства за него липсват. Ако я нямаше единствената снимка, няма да го има и спомена за това предприятие. Следователно, никога не е съществувало.
В една от учебните лаборатории в катедра „Автоматизация на дискрет­ното производство“ попадам на ин­тересна находка. На стената над ра­ботния плот са разлепени страници от каталог. Снимки на промишлени роботи с описание на технологично­то действие, графични схеми, леген­ди на немски и руски език за рабо­тата на портални, висящи и стоящи роботи. Очевидно, фирмен каталог на производител на роботи. Фирмен каталог на българското дружество „Машиноекспорт“, специализирано в износа на машини и роботи. Част от тези роботи се намират в лабо­раторията на доц. Райков. Може би това са единствените такива оста­нали в България. Произведени са в Стара Загора.
КАК СА СЪЗДАДЕНИ ТЕЗИ РОБОТИ?
В началото на 70-те години Съветският съюз купува лицен­за за производство на камионите „КамАЗ“ от Съединените щати. Обявяват конкурс сред всички со­циалистически държави, които кан­дидатстват за някаква част от про­изводството на този тежкотоварен камион. България печели конкурса за механизирана обработка на де­тайлите. В изградения завод в Кам­ска област България има внедрени 1,2 км автоматични линии. На всеки три метра има робот, който заменя човешкия труд. Робот, конструиран от български специалисти. В пе­риода 1975-1979 г. у нас са произве­дени над 400 машини, които са били свързани с автоматизираното произ­водство на камионите „КамАЗ“. Ав­томатизацията има няколко предим­ства: 1. Автоматизацията на роботно място спестява излишни усилия, ос­вобождава хората от излишен труд. 2. Повишава се производителнос­тта. Човешката производителност е променлива величина. Един човек не може да седи на една поточна линия и да извършва механично действие в продължение на 12 часа, но един робот може. Нещо повече, роботът може да върши работата на човека 24 часа 7 дни седмично. При това на скорост, която нито един човек не може да си позволи. Осъзнаването на тези предимства на автоматизацията става причина през 1970 г. Владимир Гановски да създаде Катедрата Автоматизация на дискретното производство. Така е създаден и завод „Берое“ в Стара Загора, където започват да се произ­веждат роботи.
90% ОТ ПРОДУКЦИЯТА СЕ Е ЕКСПОРТИРАЛА
в десетки страни от Близкия из­ток до Западна Европа.
Очевидно, след като тези маши­ни са съществували някога и са били продавани зад граница, трябва да е имало и хора, които са ги констру­ирали и които са оперирали с тях. Когато тези заводи спират работа, специалистите отиват на улицата. Едни емигрират, други, както нау­чих, отиват да продават домати на пазара. Веднъж прекъснато произ­водството, няма нужда от подготов­ката на нови кадри.
ОТПАДАТ И ДИСЦИ­ПЛИНИТЕ ОТ УЧЕБНИТЕ ПРОГРАМИ.
Инж. Иван Пехливанов, бивш министър на машиностроенето, казва още: „ Днес производството на металообработващи машини е почти ликвидирано, а индустриал­ният умствен капитал на България вече е унищожен. Това включва: 1. Бърза раздяла със старите спе­циалисти. Те бяха унизени и оста­вени на мизерно доизживяване. 2. Разгонване по чужбина на специа­листи от средното и младото поко­ление под натиска на безработица и безперспективност. 3. Сриване възпроизводството на нови специа­листи, а това включва изваждане от образователната система на дис­циплини, които подготвят кадри за специфично производство. Това е престъпление, по-голямо от само­то разрушаване на индустрията, защото без интелект е невъзможно нито изграждането, нито развитие­то й. Интелектът се създава бавно и трудно. Нужни са време, подходя­ща среда и много пари“.
Завод „Берое“-Стара Загора про­извежда роботи до 1989 г. След това започва да произвежда ремаркета за автомобили и тоалетни казанчета. 10 години произвеждаме роботи, след това демокрацията идва с про­изводството на тоалетни казанчета.
БОЯН АСПАРУХОВ, АЛФА ТВ
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

0 Коментари:

Post a Comment

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

АРХИВ НА САЙТА