„Сърцето свойта участ заслужава, но не забрава, ах , но не  забрава!” Този великопелен стих на Калин Донков, изпят в незабравимата песен „Незабрава” от Катя Филипова и Филип Киркоров няма как да не прозвучи и сега във всеки спомен за още един патриарх на българската популярна песен  след Йосиф Цанков  и Тончо Русев, който десет  дни преди да навърши своите 86 години изпратихме с аплодисменти от земята...
   Много негови приятели и сподвижници ще разказват с обич и признателност за следата,която остави Тончо. Поети,певци , музиканти, а най-вече публиката,феновете на хубавата българска песен ще носят в сърцата си магията на мелодията,изстрадана,преживяна,

превърнала се в шлагер на живота им.

Обикновено приживе пожелаваме „Да илядиш!”...Е, с над хиляда песни, повечето от които хитови, незабравими шлагери,изпяти  с гласовете на Лили Иванова, Йорданка Христова,Богдана Карадочева, Васил Найденов ,Веселин Маринов,Ритон,Тоника СВ,Петя Буюклиева,Георги Христов, Христо Кидиков,Росица Борджиева,Росица Кирилова,на още поне двайсетина чудесни певци композиторът Тончо Русев приживе и посмъртно ще иляди в паметта на признателните фенове...Защото ги написа по истински  текстове и обезсмърти стиховете на Дамян Дамянов,Евтим Евтимов,Калин Донков,Владимир Голев, Петър Караангов,Надежда Захариева,Петя Дубарова,Христо Фотев,Ваньо Вълчев,на още десетки ярки и талантливи поети...
    Тончо Русев беше приживе до края на живота си едно голямо истинско дете.По детски мечтаел да стане капитан с брат си Иван в Бургас, по детски  искал да има тромпет и баща му продал часовника си ,за да му купи мечтания  духов инструмент,мечтаел по -късно по детски да пише  песни като Йосиф Цанков, по детски копнееше и искаше да прави по-добри хората с магията на своите композиции...

Той остави ярка следа

и в главната редакция „Детски и младежки предавания” на телевизията с активното сътрудничество в нея през миналия век  с детски мюзикли,песни за вокалната група ”Алени пламъчета” в Банкя с художествен ръководител Гавраил Витанов,с песните си за Международната детска асамблея „Знаме на мира”,със спектакъла „Като легенда” посветен на Васил Левски в НДК ...И сега в спомените ни минават песните за „Пеещия  влак”,детските песни за космическото ни присъствие с полета на втория български космонавт  летеца Александър Александров,с песните писани специално за Грета Ганчева  „Жени верига”,”Моя земя”,”Българка” „Шипка”и много други.
    Трудно е да се изборят заглавията,които няма как да не пожелае човек отново да чуе и сам да изпее дори.Първата му авторска песен е „Звезди” по стихове на Дамян Дамянов,изпята от Георги Кордов, а  сътрудничеството му с Лили Иванова  започва с песента „Седемнадесетгодишните”...После идват хитовете „Наше лято”,”Панаири”,”За обич съм родена”,”Ти сън ли си”,”От град на град”,идват незабравимите с гласа на Васко Найденов  „Телефонна любов”, „А дали е така”,песента на клоуна,идват песни на Ритон,на Данчето Христова и Богдана Карадочева...Идват и остават завинаги при нас...

Тончо Русев пише талантливо филмова  музика

 за „Юлия Вревская „ за „Петимата от РМС”, музика,с която се озвучават паметни родолюбиви предавания в българската национална телевизия. Тончо е „запазена марка”,както казва за него Карадочева, талантът му е „докоснат от небето” в признанието на Йорданка Христова, а Стефан Диомов с бяла завист ще сподели, че песни  се пишат лесно, но не  и  такива като тези на Тончо, които остават завинаги...А самият патриарх ще признае, че те извират от душата на човек,иначе не биха прозвучали трайно... Стефан Димитров, също един  талантлив песенник, ще бъде искрен като ни напомни, че с песнните на Тончо Русев няколко поколения плачат и пеят. Приживе неговият съавтор и приятел,с когото споделяха болки и радости между алеите в Борисовата градина, ще каже ,че „Тончо до каквото се докосне, прави чудо,че има магия в песните му”, а Васко ще изпее въпроса-отговор „Чудо ли  е станало, кажи !”
    Калин Донков няма как да не ни напомни  също , че всяка песен на Тончо говори,в нея има поезия, но от музиката й тя проговаря

и не напуска сърцето ни...

Прочетох думите на Кирил Икономов: „Не  мога да повярвам,че си отиде Тончо Русев,патриархът на българската популярна  музика...Говорихме по телефона преди месец.Това беше последното ни чуване.От него съм научил много...Изпращаме го  с Мая с песен...”
    И  перифразирам редовете на Калин Донков: ”Тончо Русев своя участ заслужава...Но не забрава , ах но не забрава!


Лозан ТАКЕВ
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

0 Коментари:

Post a Comment

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Точно 7 години трябваха, за да израснат бодлите на таралежите и те да започнат своята война срещу света на Възрастните. Игралният ф...

АРХИВ НА САЙТА