Бъдните поколения трябва да знаят, че България е била индустриална страна, една от 30-те държави, участващи в световния експорт на машини. Създавали сме технологии и продукти, които могат да бъдат гордост за всяка нация! Без тази памет е невъзможно ново възраждане на България. За високия български индустриален интелект има безброй доказателства. Ето някои от тях:

ЩЕ ВИРАЗКАЖА ЕДНА ИСТОРИЯ ДОСТОЙНА ЗА РОМАН НА ОРУЕЛ!
МЕТАЛУРГИЧНИЯТ КОМБИНАТ КРЕМИКОВЦИ „Гордостта на родната металургия”, както наричаха гиганта по социалистическо време, вече не диша! Комбинатът посрещна края на социализма с 16 000 работници. Натрупа огромни дългове. Изсмукваха го фирми доставчици на суровини и фирми дистрибутори на готова продукция. След като стана частен, започнаха съкращения на работници, комбинатът се закрепи донякъде, плащаха заплати, построени са нови цехове, направени са реконструкции. “Кремиковци” все някак се крепеше, докато стана собственост на индиеца Прамод Митал, а за шеф беше назначен Александър Томов. Той, както и синдикатите, мощно се набъркаха в различни схеми за препродажба на комбината, в момента, когато беше най-закъсал. „Никой не излезе беден от “Кремиковци” – Вальо Захариев и Прамод Митал, Сашо Томов”, обяснява Илия, който ни развежда из заводите. 
Колата върви по улиците на металургичния комбинат „Кремиковци” през мъртъв пейзаж. Нито един от 25-те завода, разположени на 24 кв. км. площ, не работи. Безкрайни редици ръждясали метални конструкции, порутени фасади, странно напомнящи средновековни замъци. Всичко - сред избуяла майска зеленина. Прилича на филм на Тарковски, само че наистина. Подходящ декор и за някой холивудски футуристичен екшън…

Кучетата са повече от хората. Те притичват навсякъде, вътре и извън халетата…
“Театър на абсурда! Не бях виждал такова нещо… Холивуд не може да измисли подобен сценарий… “В очакване на Годо”…, не, още по-абсурдно“ – казва синдикът на металургичния комбинат “Кремиковци” Цветан Банков. Той няма предвид пейзажа, обаче…
Неволно ставаме свидетели на част от абсурда “синдикати–„Кремиковци”. Някой звъни на Банков и започва напрегнат разговор: “…Ние не им плащаме заплати от ноември, вие искате да им събираме членски внос със задна дата”, възмущава се синдикът на някого. Оказва се представител на КНСБ, който се опитва да накара директора да събира синдикален членски внос от работниците (който е 1% от брутната заплата) и да го превежда по сметките на организацията. "Трябва да назнача 3-ма души само да ви събират членския внос, а тук от 7000 работници трябва да останат 2000. Няма да стане.” Онзи го заплашва с прокурор, ама Банков май е претръпнал и не се впечатлява... Влизаме в един от страничните входове, следват тъмни мръсни коридори, в дъното се чуват слабо гласове, като от оня свят. Мъждукат неонови лампи. Разбираме, че в края на коридора са помещения, където работниците се преобличат. Малка група от тях сега са се събрали там и така минава работният им ден. В подземието е топло. Вижда се безкраен коридор с редица от съоръжения под т. нар. батерия на „Коксохима”. Сякаш всеки момент ще тръгнат. Но това е невъзможно. Няма връщане назад.
Но все още работещете тук таят някаква надежда! Тя умира последна!
„Ако изстиналите пещи се загреят отново, керамичната облицовка ще се откърти, обяснява Илия и авторитетно заключава: “Всичко има смисъл да се пусне отново. Включително и “Коксохима”. Но допълва, че все пак не е специалист. Според него всичко опира до пари. “Кремиковци” има капацитет да произвежда по 150 000 тона стомана на месец. 10% е чистата печалба от тях . Ако 1 тон струва 600 лева, чистата печалба на месец е 10 милиона”, разсъждава Илия. 
От нямане работа работниците измислят оптимистични вицове:
„Бойко Борисов щял да прави луксозен комплекс тук. Как го виждате? Може ли на мястото на тези железа да се построят сгради за живеене? 25 бяха основните заводи. Оттук до караулката, колкото има отгоре, толкова етажи има и под земята с инфраструктура, тунели”, обяснява работник, който не иска да се представи.
Подмятаме, че “Кремиковци” може да изкарва пари като филмов декор. „Жан Клод ван Дам вече снима тук филма “Универсален войник ІІІ”, отговаря Илия. Сега казаха, че искат да снимат “Конан ІІІ”, 80 млн. долара бил бюджетът на филма”, пояснява той компетентно.
Металургичният комбинат може да бъде оздравен и запазен или съдът да го обяви в несъстоятелност и да се пристъпи към осребряване на вземанията на кредиторите чрез разпродажба на имуществото. Единствено облигационерите, които имат голям процент в събранието на кредиторите, могат да внесат реалистичен план за оздравяване на “Кремиковци”, който съдът и събранието на кредиторите да приемат, твърди синдикът Цветан Банков. МОЖЕ, НО НА ДАЛИ!?

Bob Kolev
 
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

0 Коментари:

Post a Comment

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Точно 7 години трябваха, за да израснат бодлите на таралежите и те да започнат своята война срещу света на Възрастните. Игралният ф...

АРХИВ НА САЙТА