Комична и по-скоро тъжна случка се е запаметила в съзнанието ми от началото на 80-те.
Като ученик в 7-ми клас през междучасията ходехме до показния зеленчуков магазин, да си купуваме вкусни български пюрета които изпивахме на един дъх. За зла моя участ, един ден там имаше свежи банани, съблазнително подредени на един рафт. Бяхме с един съученик и той каза: Я да си сложим по-един в джоба, никой няма да ни види и  разбере!

Аз веднага се съгласих, па какво толкова, а и продавачката плетеше зад рафта и нямаше как да ни види.Завъртяхме се по край рафтовете и незабележимо сложихме в джоба по един банан.Но не щеш ли за зла участ срещу нас имаше огледало и продавачката през цялото време ни е гледала на него, без ни най-малко да забележим този факт! Като се развика, чу я целия квартал...дръжте ги, хулигани крадци и злостни викове и закани към нас. 
Моят приятел се уплаши хвърли банана и избяга, но аз като по-ербап хукнах да бягам с банана в мен.

Отидох до училище и прилежно влезнах в час по математика. Някъде по-средата на часа вра тата се отвори и изтръпнах: 

Директора с кварталния милиционер и продавачката. Последва командата "Клас стани" Кварталният запита продавачката, кой от тези е крадеца и тя с е хидна усмивка ме посочи и каза, Ей тая маскара е  ! 
Заведоха ме кабинета на директора,чаках половин час на тръни пред него докато вътре се съвещаваха относно моята съдба. По едно време вратата се отвори и ме повикаха. Превит на две и силно уплашен влезнах вътре.

"Тъйййй сега какво да те правим бе мойто момче" каза под мустак кварталния милиционер. Поведението да ти намалим или направо да те изключим от училище? Казвай какво предпочиташ.... ?

Аз още по уплашен смотолевих,"ми поведението ако може"

 Милиционера и директора се спогледаха, подсмихнаха се и кварталният каза , бе за един банан струва ли си ,чак изклкючване и поведение ? Я да му измислим някое наказание което да помни и никога повече да не прави така. Примерно да си зашие обелката от банана в джоба и да седи там докато изгние, какво ще кажеш ти? - обърна се към мен. 
Аз с готовност осъзнавайки, че отървам намаляване на поведението с охота се съгласих. Естествено обещах, че като се прибера ще го зашия, което не направих а и никой не ме провери за това. След година чак разбрах, че всичко е било само да ме сплашат и нито кварталния нито директора не са мислили сериозно това. Но аз го запомних за цял живот и никога нищо не посмях да пипна повече.

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

0 Коментари:

Post a Comment

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

АРХИВ НА САЙТА