дна стотна от това, което е построил той за България и което е направено за тези години да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко едно правителство…

Мислите, че той е по-голям от вас?- Фактът, че 20 години след падането му от власт никой не го е забравил показва, че доста неща са били направени. А е и факт, че 20 години ние приватизираме, ние само приватизираме това, което е построено до тогава.”

Бойко Борисов – премиер на Република България (2010 г)


„България преживява 3 големи дългови кризи. Първата е в началото на 60-те години, втората в края на 70-те години, а последната е терминалната, с която потъна режимът и в резултат на която бе обявен мораториумът през март 1990 г. …Те са много различни по своя характер. В началото на 60-те години става дума за криза към съветските банки в Париж и Лондон. Временното уреждане на дълга към тях става до голяма степен политически, по-точно чрез покъртително унизителни молби на българските власти. Окончателното решение се оказва залагането и последващото продаване на българския златен резерв през 1962 - 1964 г. Още през 1959 г. златото от резерва е пренесено в Москва с аргумента, че хранилището на БНБ не би могло да издържи ядрен удар. Контекстът е параноята от Студената война, но всъщност СССР слага ръка върху основен ресурс на България. По-късно именно голяма част от този златен резерв е продадена за да бъдат удовлетворени съветските банки - кредитори.”

Румен Аврамов – бивш подуправител на БНБ


Понякога като чета коментари на съвременници и изследователи на социализма, започвам да си мисля, че хората са живеели в поне две различни държави с едно и също име. Освен това, често пъти разпитвам по – възрастни хора, живели достатъчно дълго в двете епохи. Говоря си приятелски с тях, обсъждаме миналото. Повечето вадят аргументи „за” и „против” тогавашната политика. Някои са трезви и умерени, други изпадат в неадекватен апотео3 или мрачно описание на режим, пред който Северна Корея изглежда като мечтано място за емиграция.

Всъщност пиша тази статия, не за да анализирам мненията на хилядите хора изказали се по въпроса. И книга да се напише няма да стигне да обясни как така за едни холна секция е струвала 1080 лв., друг твърди, че е била 350 лв., а трети 800-900 лв. Дори данните публикувани от НСИ подлежат на различна интерпретация. Едни и същи данни се пречупват през призмата на личните преживявания и някак си се получава, че дори при условията на тотална уравниловка, на почти изравнени заплати и цени, някои хора са благоденствали, а други са били задушавани и потискани.

Учудва ме обаче следния парадокс – Малко, твърде малко хора критикуват режима, визирайки конкретни лица. Говорейки за периода на социализма те се изказват абстрактно, визирайки политическата обстановка, духът на времето или влиянието на външните фактори. Критика срещу конкретни личности не се чуват. Дори наказателните дела против бившите ръководители на държавата завършиха без осъдителни присъди или със символични такива. В което и да е село, махала или областен град да се отиде, независимо от спомените на хората, имената на ръководителите се отминават мълчаливо или се отнасят към весели случки и моменти на гордост при срещите с тях. Някак си ми се налага усещането, че времената са били лоши, но хората добри.

И там някъде, сред „симпатичните” образи на тогавашните властници, се появява и Тато, Бащицата на народа, Бай Тошо, дядо Тодор, който по паспорт е просто Тодор Христов Живков. Толкова много имена само за един човек. Е, наистина този човек управлява Народна република България повече от 30 години и портрета му висеше в почти всяко помещение с официално предназначение (кабинети, учебни зали, държавни институции). След свалянето му от власт и краткия съдебен процес, той постоянно бе посещаван от журналисти, които разговаряха с него и публикуваните материали го представяха като един от малцината загрижени за страната ни. Той наставляваше бащински народа и политиците до самата си смърт. В крайна сметка образа му стана неприкосновен дори и за голяма част от „антикомунистите”, повечето от които се появиха едва след като се убедиха, че Тодор Живков е безвъзвратно мъртъв.

И се получи един парадокс. „СоциализЪма беше лоша система, но Тато беше велик държавник”. Ето, че вече стигнах до въпроса в заглавието. Може ли да имаш една провалена държавна система, но да наричаш ръководителя и „успешен”?


Помислих малко и си отговорих – Щом се случва значи може. Въпроса е „Защо?”.

От тук вече се опитвам да изложа настъпилия хаос в мислите ми в систематичен ред:


 1. Беше ли Народна република България провалена държава?

Не, не мисля. За годините си на съществуване нито един сериозен държавен катаклизъм не се случва. Няма войни, сериозни вътрешни безредици и област, в която да се усеща липсата на държава. Уникален случай, не само в политическия и юридическия, но също така и в света на социологията, е забранената със закон безработица. Лично за мен това е и основния стълб, на който се крепи носталгия по „онова време”.  Не може да се говори за провалена държава, при положение, че няма загуба на територия и население, още повече при висок естествен прираст. Всички институции работя, без да коментираме тяхната ефективност. Съществуват и всички атрибути на държавността.


2. Беше ли социализма провалена икономическа система?

Да, според мен беше. Обяснението ще отнеме време, усилие и обем, колкото за една научна дисертация, но факта че поради някаква причина, отстъпи пред капитализма остава. Дори и наистина Горбачов да инсценира всичко, поблазнен от американските долари, то това само доказва, че системата основана на отричането на материалните съблазни, се е провалила във възпитанието на хората, израснали изцяло под нейната власт. Факт е, че държавно контролираното стопанство създаде любов към бюрокрацията, които и до днес не могат да бъдат изкоренени и задушават частната инициатива. Изкуственото регулиране на стопанството, обаче е по – малкия проблем. Драмата идва от затвореността на системата, което спира научно – техническия процес, обмена на кадри и знания, ограничавайки всичко до рамките на СИВ. В крайна сметка страните като Югославия или Чехия, които заобикаляха някак си Желязната завеса, понесоха доста по – леко прехода, имайки предварително капиталистически наченки на управление на собствеността и достатъчно контакти със Запада. България за съжаление беше по правоверна последователка на политиките спуснати от СССР и масата от населението се оказа в ледени води, когато трябваше да заплува в свободния пазар. 


До тук имаме една държава възстановена от травмата да бъде третирана като загубила Втората световна война, с икономическа система, изгубила Студената война.

Нека погледнем държавника. Тодор Живков е необразован. Факт, неоспорим дори и от издадената му на дърти години диплома за средно образование. Запазва шопския си диалект и нескопосан хумор до последните дни на своето управление. Когато вече е на възраст, зрението и слухът му изневеряват, както и инстинкта му да отстранява неблагонадеждните хора около себе си.
Недостатъци за лидер на нация, но точно тези черти го правят човек от народа. Колко човека родени в България през 1911 имат средно образование? Дори няма да питам за висше, или такова получено в чужбина. При 77% селско население той е точно представителна извадка. Начина му на изразяване е такъв, какъвто масово говори населението на най – големия град в България, заселен с хора от околните села и градчета. И в крайна сметка с годините всички се отпускат и това дори предизвиква състрадание в останалите хора. Все едно гледаш собствения си баща или дядо. Образа на 74 – годишния Берлускони, зализан, с боядисана коса, задирящ непълнолетни проститутки, трудно би се покрил с нашите представи за възрастен човек, въпреки авторитета му на интелигентен бизнесмен и политик, при това на Западна държава. Просто „Бай Тошо” си прилича на народа.

От друга страна в източното мислене винаги стои кумира. Култа към личността не случайно се заражда дълбоко на Изток и дори до днес съществува. Вижте само Путин, Тюркменбаши или японският император. Личности със статут на богове. По някаква причина заложена в народопсихологията ни е заложено преклонение не към абстрактния образ на закона или институцията, а към живия човек. Жив пример от съвременността ни е т. нар. „Бат Бойко”, или любимия на червените бабички „Серго”. Умалителни имена, показващи как една личност може да бъде метафора на цяла партия или дори управление (обичаме да казваме „по костово време”).

На трето място поставям и неговите конкретни резултати като държавник. В сайта вече писахме за прословутите целувки и домати срещу петрол. Умелото му обещание да станем 16-та република на СССР и постоянното му натягане пред съветските лидери, което успява да ни включи в космическата надпревара, мащабни военни учения и всички други екстри, предлагани от Големия брат. Дори и да е имал издънки, то те му се прощават и покриват благодарение на умението му да „почисти” неудобните хора.


В края ще кажа, че наскоро прочетох една фраза „Нашия народ може да прости грешка, но не и слабост”.  Тодор Живков никога не излезе да признае някоя своя грешка. Народа ни инстинктивно обича хора, които се оправдават успешно и веднага ги поставя в графа „успели въпреки обстоятелствата” или „неуспели заради обстоятелствата”. Така успяваме да оправдаем си себе си.

За заключение: Парадокса „успешен лидер на провалена държава”, се дължи на автоматичния знак за равенство, който се поставя между държава и икономическа система, народопсихологията и объркването между „обичан” и „успешен”. За последното допринасят и някои факти от политическата дейност на държавника, които наистина биха могли да минат за успехи, особено при наличието на лични симпатии към него.

Автор: Стоян Гълъбов
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

1 comment:

  1. Тогавашата система беше успешна в много аспекти. Критиците на бай Тошо пропускат един важен факт - рамката след войната. Поставени бяхме в съветската сфера на влияние. В този контекст бай Тошо постигна максималното, което можеше да се постигне.

    ReplyDelete

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Точно 7 години трябваха, за да израснат бодлите на таралежите и те да започнат своята война срещу света на Възрастните. Игралният ф...

АРХИВ НА САЙТА