Според речника на българския език дефиницията на думата „телевизия“ е „система за предаване и приемане на образи от разстояние чрез електрически сигнали“. Това, обаче, далеч не обобщава цялостното значение на тази дума, защото телевизията се е превърнала в един от символите за напредъка на нашата цивилизация – само за половин век този начин на разпространяване на информация претърпява сериозни метаморфози, от примитивното черно-бяло излъчване до днешната кристално ясна картина. В Народна Република България тази технология също се развива с бързи темпове – БНТ започва да излъчва на 1.11.1959 г. , а само 7 години по-късно, 60% от територията на страна ни е покрита с телевизионен сигнал. 

Историята на телевизията в България започва със създаването на екип от учени от Машинно – електротехническия институт (днес Технически университет) в София, начело с проф. Саздо Иванов. През 1951 те започват експерименти за създаването на телевизия в страната, но първите успешни опити идват през 1953, когато за пръв път е осъществена качествена телевизионна връзка – снимка на проф. Ангел Балевски бива предадена чрез кабел от стая до съседна стая. В следващите няколко години развитието на тази технология претърпява значителен прогрес благодарение на труда на подобни телевизионни пионери и така логично се стига до 1959 година, когато Българската телевизия излъчва пряко манифестацията по случай 7 ноември (това е първото й излъчване, а официално е открита на 26.12.1959). В началото лукс, достъпен единствено до ограничен кръг от хора, през 60-те години излъчването на телевизия става все по-масово, благодарение на изграждането на телевизионни кули, както и на създаването на завода „Климент Ворошилов“, където започва производството на българските телевизори „Опера“.
Постепенно тази технология навлиза все повече и повече в живота на българина, а ролята й като средство за масова информация нараства значително. БКП контролира изключително строго достъпа до информация, като влияе пряко върху съдържанието и естеството на новините, предавани и по радиото, и по вестниците. Поради тази причина не е изненада, че когато значението на телевизията като осведомително средство нараства, паралелно с него нараства и ангажираността на държавата с тази нова медия, както и ролята на тази медия като идеологически и „възпитателен“ инструмент. Цялата програма бива изготвена по нуждите и пряко подчинена на идеологиите на тогавашната власт. Интересно е да се проследи как политическата ни номенклатура е използвала телевизията, отначало, за да пропагандира своите идеи, а впоследствие, за да прикрива трагедии, престъпления и бедствия.
Новинарските емисии, които гледаме в момента, нямат нищо общо с новинарските емисии от социалистическа България. Тогавашните „информационни бюлетини“ не започват с гръмки политически или международни събития, а с далеч по-„съществени“ новини – как върви жътвата в България, колко тона въглища са добити през последната седмица в мина „Бобов дол“, как върви гроздоберът по мелнишко и т.н. Често на малкия екран се появяват образи на работници, кооператори, строители и герои на социалистическия труд.  Проблемите, престъпността и дори бедствията обаче се крият от народа. Новините, които излъчва телевизията са единствено и само положителни, а отрицателните са за „загниващия“ капитализъм в САЩ и на Запад. Постепенно се създава усещане за грандиозни постижения, прогрес и светло бъдеще.
Друг пример за влиянието на властта над телевизията са социалистическите сериали, най-известен от които е култовият „На всеки километър“. Той се превръща в абсолютен хит сред всички българи, а всяко дете мечтае да бъде майор Деянов, Митко Бомбата или Войводата и да се бори срещу нацистки подводници и диверсанти, врагове на новия строй в България. Продукцията и до днес остава една от любимите на няколко поколение българи. Почти 20 години по-късно подобен зрителски фурор ще предизвика първата сапунка излъчена у нас „Робинята Изаура“.
В историята на българската телевизията не липсват интересни и до голяма степен абсурдни случки. Например, през 1980 година се провежда Олимпиада в Москва, където едно от българските участия е волейболен мач между нашата страна и Южна Корея. Ситуацията е изключително деликатна, тъй като Южна Корея не е призната за независима държава от България. Тогава от Партията спускат нареждане към режисьора да показва картина само и единствено от нашето поле, а към коментатора – да не споменава името на съперника ни. Въпросният коментатор, Никола Йотов, се противопоставя на тази идея с мотива, че цяла България ще му се смее, но от властта му отговарят недвусмислено – по-добре да му се смеят, отколкото от утре да е бивш коментатор. Изпаднал в доста неприятно положение, цял мач Никола Йотов използва изразите „Съперникът напада“ или „Противникът се защитава“.

Друга ситуация, граничеща с абсурда, е трагедията на стадион „Хейзел“ през 1985, когато струпване на хора предизвиква смъртта на 39 души, а множество други са ранени. Тогава всички телевизии излъчват картина от стадиона, а българската и съветската стоят застинали с надпис „Очакваме включване“. Това далеч не е първият път, когато събитие, излъчвано на живо по целия свят, бива „забравено“ от българската телевизия. Фрапантен е случаят с кацането на американската мисия Аполо 11 на Луната, когато цял свят гледа пряка картина от това историческо събитие, а само една европейска телевизия освен съветската предава нещо друго – българската.

И докато изброените по-горе случки са по-скоро „безобидните“ начини на употреба на телевизията като средство за пропаганда и възпитание, то с времето БНТ се превръща в един от най-силните инструменти на Партията за моделиране на обществото – такова, каквото трябва да бъде според комунистическата доктрина. Образът на образцовия гражданин е скромен, трудолюбив, вярващ в идеите на социализма, поставящ всеобщото благо над своето лично. „Западната масова култура“ е заклеймена за упадъчна, пошла и деструктивна, а всичко съветско е издигнато на пиедестал – успехите в индустрията, „правилната“ политика, както и постиженията на съветските космонавти.
Както знаем, комунистическата идеология отрича религията и християнските празници Коледа и Великден не са били официално чествани, въпреки че хората са си ги отбелязвали по семейному. Тук отново тогавашната ни политическа класа блясва с хитроумен и ловък прийом как да засенчи тези важни религиозни дати. Излъчвани изключително рядко, западните филми с известни актьори са предизвиквали истински фурор сред българи и неслучайно, когато БТ предавала подобен филм, масово хората се събирали пред малкия екран, за да го гледат. А може би съвсем „случайно“ в навечерието на Великден, когато по традиция трябва да отидеш и да запалиш свещичка в църквата, в телевизионната програма присъстват най-гледаните шоу програми, както и хитови филми като „Зоро“ от 1975 с Ален Делон. Целта е била хората да останат вкъщи и да предпочетат да гледат филм, отколкото да почетат християнския празник. Цензурата, разбира се, присъства до голяма степен в информационния поток. Така например принудителното изселване на 360 000 български турци от страната ни бива наречено от репортерите „Голямата екскурзия“.


„Телевизия“ – „система за предаване и приемане на образи от разстояние чрез електрически сигнали“. Но с течение на времето, значението на тази „система“ нараства  неимоверно много и тя се превръща в главен източник на информация за масовото население. Именно поради тази причина през втората половина на ХХ век тя е под строгия контрол на БКП, а съдържанието й бива силно цензурирано и филтрирано. Иначе казано, мощта на едно от най-използваните средства за масова информация си проличава най-силно в контекста на тоталитарната държава.

Източник: www.bulgarianhistory.org;  www.predavatel.com
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

0 Коментари:

Post a Comment

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Точно 7 години трябваха, за да израснат бодлите на таралежите и те да започнат своята война срещу света на Възрастните. Игралният ф...

АРХИВ НА САЙТА