Автор: Васков

Вече 25 години у нас неминуемо се разгарят спорове „за“ и „против“ онези времена. Като всеки, който се е „докоснал“ до тях, аз също си имам мнение. Но вместо да го натрапвам на другите, ще разкажа това което аз лично помня от времената на Народната република. Внасям уточнение, че това, което Ви разказвам е от 1983 година насетне.
Та:

Магазините в онзи период бяха огромни и се обслужваха от много продавачки. Но ... бяха празни. Т.е. имаше разни работи от първа необходимост и множество боклуци, които стояха на рафтовете с години, без някой да ги погледне.
В социалистическите магазини човек можеше без особени проблеми да се снабди с хляб, кисело и прясно мляко, сирене. Имаше и кренвирши и салами. Но ... кашкавалът беше рядкост. Направо си беше събитие да го видиш вкъщи (в магазина няма как да го видиш, защото чуе ли се, че има, веднага се извиваше опашка и ... свършваше). На пазара и в „плод-зеленчук“ човек можеше да си купи плодове и зеленчуци, но ... при твърди ограничен избор. Банани и портокали ... нямаше. Появяваха се за нова година, 1-ви май, девети септември и 7-ми ноември (но не всяка година). През останалото време разказвахме за това колко портокали сме яли преди една година или слушахме разказите на тези, които са били в Либия и цъкахме с език, невярвайки, че някъде под слънцето може да има банани и портокали извън горепосочените дати. А мандарините ... толкова бяха желани, че по едно време в детското предаване на кака Лили се беше появила една песен „Мандарините у нас идват само с дядо Мраз“, която песен държа рекорда по гледаемост с месеци.  
       
Месо.
По принцип не беше проблем да се купи месо почти през цялата година. Само че под месо разбирайте салам „Кучешка радост“ и някакви кренвирши. Любимата на всички ни луканка беше много евтина, но ... я имаше 2 или 3 пъти в годината (около посочените по-горе дати) и за да се снабдиш с нея, задължително трябваше: 1. някой да ти каже в кой край на града ще се продава (че то си беше направо непредсказуемо кой магазин ще се окаже „печеливш“); 2. да отделиш поне 3-4 часа за тогавашните социални мрежи – опашките. Луканката беше евтина, но ... аз лично много добре си спомням как в един павилион срещу Виенската сладкарница в Габрово имаше целогодишно луканка срещу ... 20 лева килото. Инак, ако я искаш на държавната цена – минаваш през социалните мрежи.

Безалкохолно.
Е, това беше голяма ценност. Безалкохолно просто нямаше в магазините. Никога няма да забравя как една година изкарах няколко часа в габровските „Хали“, чакайки на опашка (явно отнякъде сме били разбрали, че ще има безалкохолно) и ... накрая горд като Цар Освободител се запътих към вуйчо ми с две пълни торби с малки лимонадени шишета с отровнозелена „бреза“. За цяла седмица бях героят на родата. Иначе, си беше абсолютно постижение да пиеш безалкохолно, което в огромния процент случаи беше боза (тя поне се намираше) или, ако имаш късмет, лимонада (малко преди 10.11.1989 вече се появи почти навсякъде). Чак в края на комунизма се появи по-масово „Алтай“. 

Бирата
я обичаха всички, ама я нямаше по магазините. И тя като безалкохолните и кашкавала се появяваше случайно ту в тоя, ту в оня магазин и всеки беше пуснал връзки, за да му кажат кога в кой край на града ще може да се снабди. Освен това в бирата плуваха някакви парцалчета (боклуци), затова умниците като мен я навдигаха срещу слънцето и стискаха палци продавачката да се съгласи да им подмени бутилката ако случайно (45% от стоката) се окаже, че някоя бира е с парцалчета. От този период остана и един тарикатски навик – да си поръчваш бирата в зелени шишета, който и днес някои чаровни алкохолици свято тачат. Причината за този мистицизъм е в това, че през зелената бутилка по-ясно се вижда дали има, или няма парцалчета.

Ех ... колко обичам шоколад. А тогава още повече го обичах, защото го имаше два-три пъти в годината. През останалото време се продаваше един горчив и противен марципан. Ако щеш... за другото чакаш Нова година, 1-ви май или 09-ти септември.

За безалкохолното писах, но Кока-колата си заемаше специално място в съзнанието на хората, затова ще я уважа отделно. Като цяло, се носеха едни слухове – колко е отровна, как разяжда всичко до ден днешен някои автомонтьори, за да се покажат специалисти поливат клеясали болтове с кола. Идеята е, че толкова токсично вещество може да разяде всякакви материи и вещества. Странното беше, че пазейки народа от тази гадна отрова, членовете на партията и другите люде с връзки, се надпреварваха не само да я пият, ами и да се фукат пред останалите колко литра са успели да изпият на купона у еди кой си.

Тук правя вметка за произхода на термина купон и защо не е празненство или парти (както казват англичаните). Ами защото през комунизма доста често се е налагало да се купуват разни ценни неща с купони. Та, събират се хората да се веселят и всеки носи нещо, купено с неговите купони: един луканка, друг кашкавал и т.н. Купоните веселяха хората...

Хумана... младите не знаят значението на тази дума, но аз съм се редил на опашки и съм чакал с часове, защото майка ми е чула, че в тази или в онази аптека ще носят хумана. Хуманата беше сухо мляко, което се даваше на малките деца – нещо като сегашните „нан“, „аптамил“, „фризолак“ и т.н. И, както се досещате (или помните), хумана нямаше никъде.

Тоалетна хартия... Че за какво ти е тоалетна хартия, вестник „Правда“ върши работа (както казваха тогава). И добре, че беше вестникът. Нямаше човек с какво да си обърше .... Тъй, де. Не знам дали някога ще забравя празните стойки за тоалетна хартия, под които имаше едни джобчета с ... нарязани вестници. Инак, самата хартия не беше непознато понятие. Просто (както всичко останало) я нямаше и се налагаше да се чака на опашки за нея.

Дрехи имаше.
Ама бяха едни дрехи ... Не че бяха от изкуствени материали (каквито са сега), естествени си бяха. Ама бяха груби и грозни модели и (както всичко останало) ги имаше отвреме-навреме. Не си спомням дали и за тях се е чакало на опашки, но си спомням колко доволна беше майка ми затова, че е снабдила семейството с бельо, та този неин ентусиазъм явно е бил провокиран от поредния престой на някоя опашка (трябва да я питам). Помня обаче какво костваше да се снабди човек с хубав анцуг. В Габрово завод „Буря“ произвеждаше грандиозни количества изключително качествени анцузи, които ... бяха за износ. Само най-големите гъзари и връзкари можеха да се накипрят с такъв. Точно преди промените майка ми беше направила дипломната работа на някакъв кадърник с връзки, та като част от заплащането се беше появил един „буренски“ анцуг, с който бях много горд.

Всичко нашенско си беше хубаво, ама като чуеш, че някой имал нещо вносно и очите ти ставаха на паници от завист. Тогава не съм си задавал въпроса, но го приемах като даденост, просто защото това беше неписан закон за цялото общество: вносно=качествено, западно=свръхкачествено.

Борихме ние капитализма с нашата продукция, а Корекомите бяха пълни с хора. Кореком бяха магазини, в които човек (ако има ... западна валута) може да си накупи от прогнилия капитализъм техника, дрехи или шоколади. Ако знаете само колко вървежни бяха "корекомските яйца" (днешният kinder surprise)... Всяко дете, което имаше такова, беше много гордо. Само че за да си част от миропомазаните, трябваше родителите ти не само да имат долари и/или марки, ами и да решат да отделят от ценния ресурс да ти купят – едното яйце беше 60 цента и можеше да се купи само с банкноти. Монети не вървяха и по тази причина не връщаха ресто ако си купиш само едно яйце.

Книгите ...  също бяха кът. Да си купиш хубава книга беше възможно само ако си абонат на книжарницата (така и не разбрах как се става абонат) и при положение, че с въпросната книга си вземеш още няколко съветски книги - "свръхинтересни". Някъде около 1986-7 година си купих от антикварната книжарница първите три тома на „Винету“ и „Съкровището в сребърното езеро“. Дадох всичките си пари, които бях спестил от цяло лято бране на билки (над 50 лева). После реших да си събирам колекцията на Карл Май. Като излезе „Олд Шуърхенд“, се опитах да си я купя – имаше я в книжарницата. Само че ... ядец... Оказа се, че било само за ... абонати?!? Та, трябвало да чакам 30 дни да видим дали абонатите ще оставят нещо и тогава. Изчаках 30-те дни, на 31-вия сутринта отидох – книгите бяха приготвени, само че беше затворено (бях отишъл рано сутрин - преди училище). Минах след училище и .... всички вече беше продадено. Рев ... да не Ви разправям.

Колите ...
имаше само и единствено соц. Дотук добре ... ама за да си купиш кола, трябваше да се запишеш в някакъв списък и да чакаш десетина години. Купуването на кола в семейството беше щастливо събитие, като раждането на дете. А да си купиш втора употреба, беше много по-скъпо, отколкото да си купиш нова. Защо? Защото новата я чакаш десет години, а старата я вземаш веднага. А какъв филм беше с намирането на авточасти ... тук и опашките не помагаха – само връзки.

Колите бяха ценни, но транспорт имаше. Друг е въпросът че никога не знаеш кога и дали ще дойде транспорт. Висиш си като прани гащи на спирката... някой път идва след 3 минути, друг път след два часа – система няма, но винаги си изненадан (поне в Габрово беше така). Ако решиш да ходиш някъде с влак пък ... и, пази Боже, да имаш едно-две прекачвания ... 14-15 часа път не ти мърдат.

Жилища имаше за всеки ... ама под условие. Гордостта на социндустрията – панелките се строяха със замах, само че как ги даваха ... никой не знае. Моето семейство чака 9 години, докато го одобрят за жилище. Дадоха ни едва когато майка ми забременя с брат ми. При това защото някой, за който било предвидено, се отказал от него. Тук няма да навлизам в детайли, че разни наши съседи с по едно дете и по-малко чакане получаваха по-големи апартаменти. Уж се разпределяше по справедливост ...

Здравеопазването си беше достъпно. Тук две мнения няма. Много добре помня как през соца отидох в Първа поликлиника, почуках на първия кабинет и ... ми оправиха зъбите, без да ме питат какъв съм и що съм. Друг е въпросът как ги оправиха. И през соца въпреки безплатното здравеопазване ако искаш да те обслужат качествено, трябваше да идеш някъде и да платиш на някой – по-добър. Инак ... не знам какво ставаше инак. Знам обаче, че лекарските грешки през комунизма не се брояха за нещо лошо. Колко пъти съм чувал хората да казват „Лекарите го объркаха, лека му пръст“. Не знам дали са търсили отговорност в такива случаи, аз лично не съм чувал, а по начина, по който го говореха, бях останал с впечатление, че „объркването“ не е ненормално явление.

Образованието беше сериозно. Още от първи клас, та всяка година, учих как Ленин през живота си излъгал един-единствен път (като счупил някаква ваза) и как Георги Димитров в затвора с белезниците научил немски, после научил закона на немски (това всичкото за три месеца) и най-накрая се появил и размазал Гьоринг в съда, като му казал, че фашистите са диваци и варвари (никой не си задаваше въпроса как така в най-вараварската държава Германия можеш публично да обидиш някой и да те оправдаят). Учил съм и за Митко синът на отряда (Палаузов), битката при Жабокрек, фашистите и чорбаджиите и т.н. Като цяло не беше лошо образованието – останалите работи: математика, български и т.н. си ги учихме, като хората.

Учиха ни, че е лошо да се вярва в Бог. Във втори клас, малко преди Великден другарката Минчева заплаши, че само да хване някой да ходи с дядо си и баба си на църква ...
След 10 ноември другарката Минчева първа хукна на църква...
Междувременно станахме чавдарчета, носихме сини връзки. После станахме пионерчета и ни закачиха червени. А само да забравиш да си сложиш връзката ... даже не ми се мисли какъв Содом и Гомор наставаше.
Пионерчетата си имаха и специален шеф – дружинната ръководителка. Нашата дружинна завлече класа ни с 200 лева при разпада на пионерската организация (които бяхме събирали цяла година). Не знам дали и другите класове получиха този нагледен урок по комунистически морал, или само ние останахме докоснати).

Почивките.
Супер евтино беше да отидеш на почивка. Тук няма спор. Ако успееш да се уредиш на почивна станция, цената ти беше по лев и нещо на ден – пълен пансион. Единственият проблем беше, че много често имаше трудности да пуснат двамата съпрузи по едно и също време в отпуска (спомням си много такива диалози, и то не само удома, но и като сме ходили на гости), но и това се оправяше с почерпка или с мили очи. 



Петилетката за три годни беше един основните девизи по онова време. Не знам защо хората са си мислели, че могат постоянно да преизпълняват по този начин нормата, но днес си давам сметка, че това е много добра визуализация на поговорката „през куп за грош“. Правиш го там да го видят, пък после, че се срутило – майната му.

Бригадите си бяха вълнуващо преживяване за всеки. Независимо дали си ученик, студент или работник, задължително всяка година по няколко седмици отиваш на полето да помагаш при събирането на реколтата.
Никой не питаше как може при такава добра организация и механизация да се налага и такава ангария – просто си беше даденост. Казвам ангария неслучайно. Чувал съм, че на разни хора са им плащали, ама на мен лично за 4 бригади са ми платили само веднъж – след последната, и то може би защото междувременно дойде 10 ноември. 

Часпром или частпром
(предполагам, че идва от частна промишленост) беше заклинанието за пари. Работиш си там в завода, строиш социализЪма, ама все гледаш как да направиш нещо на частно, и то с държавния инвентар. Тоя ти поискал да му струговаш това, оня ти поискал да му боядисаш онова. Тези работи не минаваха през държавата, а се плащаха кеш. И ... всеки се натискаше да му го направят частно (да даде повече пари). Правете му сметката какво е било качеството ако ти го свършат по редовния начин...
Оттогава датира и разглезеността на строителите – всички ги ухажваха, а те само сучеха мустаци и викаха „швидим“, чакайки да дадеш повече.
Между другото, оня буренски анцуг, дето го споменах по-горе е придобит в резултат на частпром.

През комунизма имаше Телевизия: първа и втора програма.
Първа програма имаше сутрешно предаване: от 08:00 до 12: 30 и след това от 17:00 докъм полунощ (в понеделник имаше само следобедно).
Втора програма пък беше само следобед. И ... само глупости даваха. Неслучайно всички помнят свръхсериалите „Седморката на Блейк“; „Робинята Изаура" (която си беше долнопробна и нискокачествена бразилска сапунка), „Нашественици“ и т.н. Даже и като спрат тока, ходиш при някой приятел от другия край на града да ги гледаш, или при комшията, който има акумулатор от кола, на който си е закачил телевизора и е гъзар дори когато няма ток. Защото и тока спираше постоянно, без на хората да им прави впечатление – стига да са уведомени. Това се обясняваше адекватно с „режим“.
Та за телевизията. Даваха само мъдрости, коя от коя по-мъдри: телевизионен неделник, телевизионен справочник и ... всякакви ей такива, дето се чудя кой ги гледаше. А в петък вечер нямаше „По света и у нас“, а имаше „Время“, по което от Съветския съюз бодро ни поздравяваха „Здравствуйте дарагие таварищи“...

Ей това помня на прима виста от златните времена на бай Тошо. Другото са разкази, които не съм ги живял или видял лично и не мога да потвърдя със сигурност дали са били така. Ако се сетя за още нещо, ще го добавя към разказчето.


Източник: http://drugi.blog.bg/
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

59 comments:

  1. Дтатия пълна с лъжи и неточности. Аз съм живял по това време и си имаше и безалкохолно и тоалетна хартия и салами и бира и книги....хайде стига с глупостите...опорочихте цялата идея за сайта

    ReplyDelete
    Replies
    1. Май не си разбрал идеята за сайта.

      Delete
    2. Да.... имаше тоалетна хартия... понякога. Не бих спорила с теб, но съм 100% убедена, че съм живяла в тази държава и е било точно по това време...
      Единствено бих допълнила, че бозата, саламът и плод-зеленчуците имаха друг вкус... И той ми харесваше

      Delete
  2. Нямало било безалкохолно- лимонада, алтай, етър и каквото друго родно поискаш имаше дори в Кооп на село, където прекарвахме цяло лято. Виж, ако кажеш че е нямало Кока- кола и че Швепса беше кът- да, така беше. Бира също имаше навсякъде. Всеки ден баща ми дядо ми ме изпращаха до хоремага на село да им купувам бира. А се децата от блока мъкнехме празните бутилки до местния РУМ, за да купим пълни. Саламът Кучешка радост или кренвирши - ммм, дай Боже и сега такива. Шпек салам си имаше редовно. Кашкавал също имаше свободно. Дори и наливно сирене в едни стомнички си спомням, че нашите редовно купуваха.

    За колите и апартаментите - ще мълчите. Стига, че ги купихте на държавни цени, ами ги изплатихте и без оскъпяване, а някой даже накрая ги изплатиха с по една заплата, когато дойде инфлацията. Ся, дупе да ти е яко с ипотечен кредит. А който не е искал да чака за жилище или кола- също като луканката от 20 лв. имаше такива и без държавна дотация. Вадиш 45 000лв и си купуваш апартамент. Сега са много по-скъпи приравнени към стандарта.

    Хубави дрехи- да, бяха проблем. За един кожух си спомням, че майка ми години дебнеше къде ще пуснат да си купи.
    Здравеопазването и образованието обаче бяха на топ ниво. Чавдарчета, пионерчета- сега може да звучи тъпо, но възпитаваха нещо позитивно, ангажираха ни възпитателно. Имаше акции за предаване на вторични суровини, бригадите също бяха полезни и забавни и т.н.
    Почивките не само бяха без пари, ами и никога не е било проблем цялото семейство да отиде и то за 20 дена. Баща ми работеше първа категория и имаше 50 дена платен годишен отпуск, майка ми също.
    Телевизията верно работеше до обед и вечер, но пък детските, такива хубави филми....Пък и за какво ти е телевизия цял ден- хората тогава имаха работа?
    и въпреки всичко пак имаше хора със занаяти, които си въртяха час- маг- строители, шивачи, фаянсаджии, ел. техници и т.н. Много хора по селата гледаха и продаваха селскостопанска продукция и когато дойдоха промените купиха по няколко апартамента, преди инфлацията да изяде парите.
    Така, че днес има едно, няма друго, същото беше и тогава. Въпросът е кои са приоритетите на една нация- луканката и тоалетната хартия или нравственото и социално развитие или по-скоро разпад.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Абсолютно подкрепям!
      Във София както и в цялата страна имаше дефицитни стоки - но поне хората не ровеха по кофите тогава !

      Delete
    2. Пълна тъпня изфабрикувана от разказите на мама и тати демократи!Абсолютно сте прав,че имаше дефицитни стоки,като дънки и т.н. западни облекла и обувки,а може би сега няма дефицитни стоки?Къде продават истински салам,кисело мляко и не тубирано и пълно с хормони месо,къде сега има истински кашкавал?

      Delete
    3. Абсолютно съгласявам с господина.Моите спомени не са толкова съзнателни понеже съм бил по малък (роден съм 1970),ама доста измислена и тенденциозна статия.Всичко което коригира господина е долу горе така,доколкото си го спомням.Само за апартаментите и колите доста се чакаше...Ама безалкохолно си е имало винаги колкото искаш-и много по добро от днешните химии-и жълтата лимонада си спомням ,и Алтая,че и по пазарите продаваха едни страхотни сокове,които правеха пред тебе на подвижните щандчета-от концентрат (истински сироп от плодове и захар,аспартама беше още непознат),и газирана вода правена на място.Колко сме ги пили летата...Бира си имаше навсякъде естествено,както и домашно вино... За земеделската продукция даже не ме почвайте...Където и да пътуваш по България тогава,се виждаха поля пълни с продукция,поливани и с хора и машини в тях-не като сега буренаци само(и тук таме лозя които май единствени се запазиха от едновремешната слава).Бяхме поне по няколко вида плодове и зеленчуци в челната 10ка в СВЕТА,не само в Европа-корабите за Съюза не можеха по една седмица да ги натоварят с вагоните с компоти и консерви(бил съм и на училищните бригади и си спомням много добре за какво ставаше дума...),обратно пък се лееха танкери с харизан петрол от братушките(който нашите хитреци естествено препродаваха тайно на трети страни)... Дънки и касетофони може да е нямало по магазините (само в Кореком и от виетнамците),вярно,и по завъртени луканки и прочие-ама като ги е имало а и нормалните салами си бяха нормални от месо,и всичко си беше порядъчно направено,макар по неугледно от сега-но не като сегашните китайски еднодневки и холандски пластмасови зарзавати... И пр.и пр.И тогава и като сега си имаше и плюсове и минуси-но ценностите някак бяха други и циганите не правеха каквото си искат.Чалгата слушаха само примитивите и пограничните райони със Югославия -викаха и "сръбска музика" ;)

      Delete
  3. Авторът е забравил да си изпие хапчетага преди да напише статията!!!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Не е за хапчета, ами е сигурно бивш комсомолец, който тогава е "громил" капитализма, а сега, като "демократичен комсомолец" критикува социализма. И тогава е лъгал и сега лъже...

      Delete
  4. Ама направо да се чуди човек какво сте яли, с какво сте се обличали? Гладни, голи и боси ли ходихте? В социално- битов план нещата стояха доста добре. Виж в свобода на идеите и словото- имаше криза.

    ReplyDelete
  5. мале ква е тая пародия нямало тва онова аз 1985 давах на кучето кремвирши и шпек че мухлясваше пфф а колко безалкохолно съм изпил баба ми беше магазинерка в малко село и магазина беше пълен с стока но за това че се чака за кола и апартамент и телевизията беше с ниско качество съм съгласен по спомени

    ReplyDelete
  6. Някак си тъпо е да четеш такива високопарни съчинения от някой, който е бил на 10 - 12 години през 1989 г. (по собствените му думи).

    Няколко забележки от мен, който по това време съм бил вече пълнолетен гражданин на НРБ

    1. Книгите - книжарниците бяха пълни догоре с литература, която струваше смешни пари. Да, имаше опашки, когато пуснат някоя остроактуална книжка, като например Шогун. Библиотеката ни беше пълна, през седмица - две се купуваше книга, два или три. Просто нямаше кой знае какви други забавления и народът четеше много. Отделно имаше "руски книжарници", а там имаше от "пиле мляко", стига да знаеш добре езика.
    Отделно имаше вестници и списания на килограм. Включително и руски. Абонаментите бяха смешни пари и всяко свястно семейство, освен задължителния Работническо дело, получаваше още един-два вестника или списания. Та материал за четене имаше в изобилие.

    2. БДЖ - влаковете бяха на ниво. Много високо ниво, на фона на днешните. Влаковете бяха значително по-чисти и значително по-нови. 6 часа и 45 минути. Нито минута повече. Това беше времето за което експреса покриваше дистанцията София - Бургас. 22,45 часа тръгваш от София и в 5,30 си в Бургас :) Освен това имаше страшно много влакове. Всеки ден между София и Бургас вървяха 10 влака. Между София и Перник от сутринта до полунощ имаше на 30 минути влак.
    Да, автобусните превози бяха много зле развити. Разчиташе се основно на железницата, а рейсовете разкарваха народа от гарите до селата без железница.

    3. За дрехите нямам спомен да е имало кой знае какво нямане. Да, кожен кожух се купуваше с връзки, но пък връзките всеки ги имаше. Освен това кожухът беше Кожух и спокойно изкарваше две петилетки, че и повече. Иначе дрехи имаше много, бяха качествени и цените бяха нормални.

    4. Хумана имаше. Две деца съм отгледал с нея. Без връзки без нищо. Въобще, за децата не се пестеше тогава.

    5. Тоалетна хартия имаше, но народа не купуваше, защото ползваше масово вестници. Които бяха масово достъпни и евтини.

    6. Храната. Това, че магазините били празни са митове, които днес се насаждат умишлено. В магазините имаше храна, но нямаше разнообразието, което има днес. Кренвиршите бяха един вид, понякога имаше и пилешки. Колбасите бяха няколко типа и това е. Хляб два вида - бял и типов. Ориз, леща, олио, оцет и прочие - по един вид. Безалкохолни винаги имаше, но пак разнообразието куцаше. Лимонада, етър и сайдер и още един-два стандартни вкуса имаше винаги. Ама ако искаш швепс или пепси си трябваха връзки или късмет. Отделно в плод и зеленчука се продаваха плодови нектари за жълти стотинки. Бяха много хубави. Шоколад имаше (Кума Лиса), но не беше много качествен. Шоколадови бонбони имаше в изобилие.

    ReplyDelete
  7. направо манете тая статия

    ReplyDelete
    Replies
    1. Абсолютно подкрепям! Да се махн е тая малоумна статия! Хванах (слава богу) от годините на комунизма. Помня многхо добре как беше тогава и го помня, не защото е било толкова лошо, че да не може да се забрави, а защото бе толкова уредено и Спокойно, че сравнено със сега е направо удивително. На училище съм ходил с 20 стотинки и съм се връщал сит, и с 5 стосинки в джоба плюс няколко бонбони - вярвайте ми бяха си истински, а не пълни с менделевата таблица. Времето на комунизма не предлагаше това което предлага това време сега, но предлагаше абсолютно всичко необходимо, за да живее човек като НОРМАЛЕН ЧОВЕК! А сега просто не е възможно. Всички хлапета дето пишат против онова време ще им кажа само едно - имате късмет, че махнаха задължителната казарма, защото мнооооооооооооооооооооооооооого Ви липсва!

      Delete
  8. Силен текст, много верен! Липсва ми младостта, не ми липсва тоталитаризма и безкрайната гавра над личността!

    ReplyDelete
  9. Absoliutno vqrno e vsi4ko ,edno kam edno!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Да вяно е, че си болен...

      Delete
  10. Голям кеф беше тогава, добре, че свърши ....

    ReplyDelete
    Replies
    1. Поредния с неизпити хапчета...

      Delete
  11. Това за шоколада, бананите, портокалите и прочее дефицитни стоки и аз го помня, макар да бях дете по това време. А иначе "соца" си беше олицетворение на максимата "Всички са равни, но някои са по-равни". Всички бяхме равни в мизерията си, с изкючение на великия вожд и цк на бкп

    ReplyDelete
  12. Абсолюти лъжи! От къде ги съчини тия ве? Лимонадата се била появила масово в края на комунизма!? Кви са тия бълнувания ве? Нямало било кашкавал! Кой ти ги разправя тия, или ги преписа от някой глуповат блог, чиято задача е да плюе всичко от миналото? Тва са измишльотини и насосваници от а до я ве, авторе.

    ReplyDelete
  13. De si jivial be brat? Ima6e do si4ko

    ReplyDelete
  14. Пич, ти от кое село си, бе? Нямало бира и безалкохолхи по магазините?!?. Кашкавалът бил рядкост?!? И месо също нямало :)))) Е, да в магазинът на затвора, където си лежал, вероятно не е имало голямо изобилие :)))

    ReplyDelete
  15. За да пише тия глупости, явно не е бил роден по това време. Бирата в къщи се купуваше с касите. Салам на корем и то истински, от месо. Кола имахме още през 1970
    И не съм дете на член на политбюро. Баща ми беше тракторист, майка ми шивачка.

    ReplyDelete
  16. Вярно е написаното, съвсем вярно. Много бедно живеехме тогава. 8 часа на работа после 2 -3 часа по опашки. Прибереш се спрат тока режим.
    Мизерия , мизерия беше.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Ами явно сега живеете като "баровци"...Няма мизерия,всички са доволни и щастливи и тънат в изобилие...Само че ще ми подскажете ли адреса на този охолен живот,че нещо не мога да го намеря...

      Delete
  17. Пълни глупости!!!Българско безалкохолно си имаше навсякъде,само Кока-Колата беше кът,но и тя се намираше!Кашкавал също си имаше!Бира съм купувал всеки ден без проблеми!

    ReplyDelete
  18. Пълни глупости луканка имаше целогодишно месо, кашкавал също не липсвал ....

    ReplyDelete
  19. This comment has been removed by the author.

    ReplyDelete
  20. А не сте ли се замисляли, че дали нещо го е имало или не е зависело и от това къде живеете? В София доста повече работи е имало... Та не бързайте да скачате на всеки, който казва нещо различно.
    Аз живеех в Сливен (по соц време над 100 000 души). Месо там имаше в изобилие - там имаше голям комбинат "Родопа". Говоря за салами и често луканки. Пастърма примерно нямаше, пускаха я 3-4 пъти годишно. Бира, безалкохолно, книги си имаше. Шоколади се намираха, млечните малко по-трудно от марципаните, но все пак имаше. Тоалетната хартия също не беше чудо невиждано, имаше си в супера до блока, само дето беше рехава и се късаше.
    Транспортът беше ужасен, аз така и не ползвах градски транспорт - пеша стигах по-бързо. Често пътувахме до Шумен и най-обичайното нещо беше влакът да закъснее с 45 минути. Вагоните бяха малко, бяха мръсни и бяха претъпкани, особено зле беше по празници.
    Бригадите... ходил съм на няколко, пари не са давали на никого. Не знам как е било на по-дългите, аз съм бил само на кратките.
    Образованието беше на ниво, далеч по-добре от сега. Беше абсурдно да вдигаш шум в час, за отговаряне на учител беше направо смешно да се мисли.
    Здравеопазването.. ами имаше и читави лекари, имаше и боклуци. Веднъж бях вдигнал някаква зверска температура (към 41 градуса). От тамошната бърза помощ отказаха да пратят линейка, защото видите ли баща ми бил военен и трябвало във военна болница да ида.
    Почивки на море - съвсем не бяха толкова масови и си беше събитие да се сдобиеш с карта.
    Та така... имаше хубави неща, имаше и лоши и е идиотско да отричаш което и да е. Животът никога не е бял или черен.

    ReplyDelete
  21. ех , хора,,, сега като има всичко и мнозина гладуват за да имат последния модел телефон или ниакаква кола ,,колко е сега средната работна заплата и цената на един iphone ?щастието нее да се разхождаш по Витошка с лъскав телефон .. а се крие някъде другаде ..онова време си имаше своите предимства

    ReplyDelete
  22. Всеки има право на виждане, факт е че ако махнем розовите очила - миналото е доста по-близо да това описано в статията, а не до това, което искаме да си спомняме от него, определено има неточности в статията - светло пиво, лимонада, етър и алтай имаше навсякъде, нямаше кока кола, бира загорка..

    ReplyDelete
  23. Този е абсолютен лъжец - преднамерено изкривяване на истината с малки парченца от фактите за убедителност - благодатна храна за "шараните"

    ReplyDelete
    Replies
    1. В областен град може и да е имало разлика! Аз лично съм живял в малкият град Трявна по онова време, и всичко си е както го е описал автора.

      Delete
    2. Живял си в затвора на Трявна...

      Delete
  24. ти или слушал какво са ти разказвали някои ,,демократи,,или баща ти е изпивал всичките пари които е печелил.Разказваш пълни лъжи,ние също сме живяли по онова време и точно пък 80-те години имаше каквото
    искаш по магазините.В нашия хладилник,саламите камчия,хамбурски,шпеков,кренверши и т.н.бяха редовните храни,сирине,крема сирине,кашкавал,масло и още кво си искаш.Майка ми редовно ни правеше сандвичи за
    училище с горепосочените продукти но ние с брат ми отказвахме да ги взимаме щото ни бяха втръснали.
    Луканка-6,20лв за килограм имаше 3-4 вида.Вярно е че беше по-скъпа със сравнение с другите но я имаше.За безалкохолно имаше колкото искаш 7-8 вида.Бира 4-5 марки,като по кът беше ,,Шуменско,, малките бутилки.Водки,гроздови ракии,коняци по няколко вида и то истински.Имахме роднини от Гърция и като идваха на гости,на тръгване си пълниха багажника със сирене,кашкавал,луканки,салами и т.н.Майка ми работеше за 160-180лв.баща ми 260-280лв.и с тези пари направиха 3 етажна къща,имахме ,,Лада,,1500 и не бяхме лишавани от нищо с брат ми.1988г. почнах да работя шофьор към товарните таксита и първата заплата ми беше 164лв.В ресторант ,,Явор,, 10души приятели ядохме и пихме ,водки,ракии,мешени скари мезета,бири и т.н и платих 102лв и 50ст.С другите 60лв си посрещах разноските сам до следващия месец.

    ReplyDelete
    Replies
    1. баща ти яко е чукал частно, най-вероятно, просто не си го знаел..... една Лада 1500 беше 8000-10000 хил. лева, луканки, коняци .... със заплатки от по 200 и нещо средно, мечти.....

      Delete
    2. А сега и на частно и на държавно - едва ли ще ти стигнат кинтитИ за нова кола...

      За какво са ви тея глави не знам...

      Delete
  25. статията като цяло е доста точна, другите не искат да си го признаят, защото просто ..... човек идеализира миналото, това му е вродено! Липсата на стоки по магазините беше факт, в късния соц токът беше на режим, за нашумелите книги също се чакаха големи опашки. Имаше ли опашки при соца - имаше, много и какви ли не! Щом е имало опашки, значи е имало (голям) недостиг, какво да се говори повече... освен това София беше много по-добре снабдена със стоки, отколкото провинцията! Млякото и хляба може да са били по-качествени, но ... свършваха по обяд, това си го спомням прекрасно, а съм отрасъл в центъра на един от големите областни градове. Живеехме в къща, с тоалетна на двора и веднъж седмично ходехме на градска баня.... На почивка не сме ходили никога, родителите ми бяха учители и нямаха ведомствени станции, нямахме автоматична пералня, нито бойлер за топла вода, да не говорим за кола... Месо (не колбаси!) ядяхме веднъж седмично - пилешко, а пържоли и луканка - два-три пъти годишно. Маратонки (български) получих на 15-16 години, тогава и първите дънки, но шити с някакъв измислен плат.... Да не говорим за пътувания, информираност, вносни стоки.... За първи път излязох в чужбина на 18 (ГДР), докато сега децата ми на 12 и 14 обиколиха половин Европа и си пекат задниците на Бяло море. В сравнение със соца аз не просто живея по-добре, аз ЖИВЕЯ В ДРУГО ИЗМЕРЕНИЕ.... В заключение, скъпи другарки и другари, искам да ви напомня, че самият Т. Живков заяви публично и в прав текст, че социализмът е мъртвороден, едно "недоносче", което няма шансове за живот! Какво да се добави повече:-((

    ReplyDelete
    Replies
    1. Поздрави за точния коментар. Соца имаше и някои предимства, но цялостно беше същински кошмар в сравнение със сега. Всичко останало е чиста проба носталгия по детските години или младостта.

      Delete
    2. И двамата горе сте с доста промити мозъци...амо след 25 години няма как...

      Delete
  26. Потвърждавам 1:1 същите неща и дори съм на същата възраст, не знам как го помните различно, но през детския спомен написаното в статията е самата истина. Може в София да е било по-добре, но и аз живеейки тогава в малък град абсолютно потвърждавам написаното.

    ReplyDelete
    Replies
    1. А аз потвърждавам че си болен...

      Delete
  27. Колкото и зле да е сега пак е много по-добре от соца. Никой не може да ме убеди в обратното.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Никой не може да те убеди може би. Но причината е в теб, поликлиниката е някъде наблизо надявам се...ходи на лекар...

      Delete
  28. This comment has been removed by the author.

    ReplyDelete
  29. Нямам думи било е пълна пустиня за едни а оазис за други радвам се че малко го закачих соца но си спомням как трябваше да имаш връзки навсякаде за да се уредиш с нещо по-качествено и си спомням как гасеха тока и седяхме на тъмно на свещи или на газова лампа да не говорим как вдигахме антената с 5 метра тръба на покрива на къщата за да може да хващаме сръбска телевизия за да може да запишеме някоя друга касетка на видеото за да има какво да слушаме по нова година и коледа и как събирахме празни кутии от вносни цигари изхвърлени по пътищата и лепяхме опаковките от тоблерон и киндер сюрприз по разни колекционерски тетрадки страшно беше. Соца за едни майка за други мащеха. И вскички краднеха и с гъза.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Ходи лижи гъза на обама!

      Delete
  30. Авторът да уточни за кои години разказва. Истина е че имаше дефицити, но от 80-те години основните стоки се осигуряваха безпроблемно. Вярно, нямаше разнообразие, но това което го имаше беше инстинско.
    А за бирата изобщо не е прав. Хем не е имало бира, хем е успял да направи статистика за замърсената. Е да, имаше го тоя проблем с парцалчетата, но се преживяваше. А в малкия град в който отраснах можеше по телефона от днес за утре да си поръчаш (от каса нагоре - според потребностите!) направо в бирената фабрика и ти я доставяха до вратата.

    Всъщност приемам статията като замислена с цел провокация на читателите.

    ReplyDelete
  31. az sym roden v godinite za koito toy razkazva no kato dete si spomnqm 4e ne sme ostavali bez lukanka i ka6kaval vsi4ko ot tova koeto toy kazva 4e go e nqmal az ne si spomnqm da go e nqmalo vseki namira6e nqkakav na4in za da go ima

    ReplyDelete
  32. Пълна глупост е тази статия. Особено като прочетох това от къде идва думата "купон" щях да падна. Няма тагава идиотия. Автора или наистина не си е пил хапчетата или е прибрал някаква сума за да си измисли тези истории. Помня всичко от тези години и спомените ми нямат нищо общо с тези тъпни тук.

    ReplyDelete
  33. Statiata e napisana ot 1 lakom idiot ,koito ne e vizdal i togava i sega po daleko ot varha na nosa si.Takav parazit,kato tozi upravliavat BG.Takiva kato tozi vazi praviloto- lud na shareno se radva.Da tv raboteshe ama ot 10 -do 12,30. ikakvo ot tova ,niamashe zombirani deca s nadnormenno teglo ,a biagaha i igraeha v realen i spokoen zivot ,bez strah ot pedofili. A shtom za tova laze ,vsichko ostanalo e sashtata laza.Koito mu viarva e sashtia nekadaren parazit.

    ReplyDelete
  34. Моля модераторите на сайта да изтриват моментално коментари писани на шльокавица и такива, в които грешните думи са повече от правилните, видях също и думата "сирине", безумно е да се коментира от профани, статията вярна или не е стилно написана.

    ReplyDelete
  35. Няма нищо по отвратително от социализма. 8 часа на работа после 3 часа по опашки пребит се прибираш в къщи, там пък няма ток, режим.
    За ходене в чужбина хич и не си мечтай.
    Отврат отврат беше !!!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Като гледам какви ги пишеш - ти си отвратителния...
      Ходи си по чужбината и не се занимавай с неща, които не разбираш...

      Delete
  36. Абе тогава само овче сирене ядяхме, кравето само за баница купувахме.Кашкавал само балкански,Витоша не взимахме,че се топеше. У нас само масло се купуваше,а от 25 години само маргарин ядем , мляко овче ядяхме.. И сега седнал някой да ми обяснява,колко зле сме живяли.

    ReplyDelete
  37. Авторът е явно "младеж" на 35-40 и няма много подробни спомени, но в общи линии описанието е много точно. Лимонада и алтай имаше по всяко време и навсякъде. Също и газирана вода в ония зелените шишенца, умалени копия на бирените. Кока колата беше 1 лев литъра (млякото беше 30ст) и беше "престижна" напитка, която много рядко пускаха, а по-евтиния швепс също беше кът. По въпроса с месото - само личните връзки с месаря можеха да те уредят с качествено прясно месо. Говоря за София. Ако имаш приятели или роднини от село - това си беше основен начин за снабдяване. Хората в малките градове и по селата правеха домашни суджуци и луканки като коленето на коледното прасе си беше значимо събитие в провинцията. Относно бирата не мога да кажа как е било в провинцията, но фабриката на Прошек на ъгъла на Шейново и Сан Стефано работеше някъде до началото на 80-те и в кварталния магазин винаги имаше бира. Но това си беше богопомазан квартал. В началото дори нямаше режим на тока, докато не отделиха кооперациите на простосмъртните от кооперациите на активните борци и военните. Относно хубавите и лошите неща - най-хубавото е, че бяхме млади! Нищо друго кой знае колко хубаво нямаше. Относно ровещите по кофите - редовно минаваха някакви цигани, които се провикваха из дворовете "стари дрехи куп'вам". Никой не изхвърляше абсолютно нищо, защото нямаше откъде да си купи ново. Сега се ровят в кофите, защото има какво да намерят в тези кофи!

    ReplyDelete
  38. Статията описва периода 1990-99г.

    ReplyDelete

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Точно 7 години трябваха, за да израснат бодлите на таралежите и те да започнат своята война срещу света на Възрастните. Игралният ф...

АРХИВ НА САЙТА