През късното лято на 1989 г. на няколко светофара в София се появява и... синя светлина. Включвала се е над платно, където се очертава по-дълго чакане, а сигналът (съмнително полезен) е: „Изгаси двигателя, не замърсявай излишно въздуха“. Все по това време пускат по улиците и първите екобусове - по-качествени, не като старите червени икаруси, които потеглят от спирките с шлейф от задушаващ черен дим. Изобщо думичката „еко“ влиза в употреба тогава.
С тези и други показни идеи страната ни се подготвя за Европейската среща за опазване на околната среда, насрочена в София за 16 октомври - 3 ноември. На форума, организиран по линия на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ), комунистическата власт държеше извънредно много поради две основни политически причини.
 Първата се корени в спонтанните протести против обгазяването на Русе. Те възникват към края на 1987 г., а после довеждат до бурни митинги (например на 10 февруари 1988 г.), критични публикации и създаването на обществен комитет от интелектуалци. Властта усеща какъв взривен потенциал има в екологичните проблеми и затова не се спира пред санкции против активистите. Напротив, опитва се бързо и шумно да поеме каузата им под свой контрол. Още на 6 май 1988 г. Политбюро публикува решението си за „нова екологична политика“. Екофорумът също трябва да демонстрира едно официално „позеленяване“ на Народната република.
На срещата - следователно и на СССЕ, се възлагат надежди и заради тежката международна изолация, в която се намира тогава България. Тя се дължи главно на възродителния процес, особено след сблъсъците и жертвите от май 1989 г. и след т.нар. Голяма екскурзия. Разбира се, през 1988-1989 г. независимите сдружения също не стоят със скръстени ръце - и също разчитат на международната среща. По време на форума „Екогласност“ се засилват обществените дискусии и протестите срещу хидропроекта „Рила - Места“.
В тази обстановка през есента на 1989 г. в Народния дворец на културата „Людмила Живкова“ се открива Среща за опазване на околната среда, известна повече като Екофорум. Участват представители от почти цял свят. На нея присъстват делегации от 35 страни от Европа, САЩ и Канада, а за отразяването в София са акредитирани много чуждестранни журналисти. Целта на "мероприятието" е да се покаже, че властта в София се демократизира и ето, домакинства на форум, който обсъжда един от най-големите световни проблеми. Тодор Живков лично отива в НДК да поздрави форума.
За да спази условията за свободна изява на еколозите, властта се разпорежда на специалните служби и работещите в Комитета за опазване на природната среда да не пречат на евентуални обществени прояви, включително митинги и демонстрации. В същото време тя взема предпазни мерки, между които и сформиране на политически отряди за действие в случай на нужда.
Възможността за по-свободни изяви и у нас раздвижва “неформалите”. Независимото дружество “Екогласност” депозира искане пред софийската управа и на 4-ия ден след започването на екофорума свиква първото си открито опозиционно събрание в кино “Д-р Петър Берон”.
На 25 октомври екоактивисти слагат маси в парка пред някогашното заведение "Кристал", за да събират подписи против хидротехническия проект за улавяне на водите в горното течение на река Места, който би имал опустошително действие върху природата в Рила. Формално това е действие в защита на природата, фактически – политически акт, насочен срещу властта, защото този хидротехнически проект, както всичко друго в държавата, е държавен. Така един ден минаващите през градинката пред ЦДНА граждани виждат нещо, което не вярват, че може да съществува – няколко човека пред една маса, събиращи подписи срещу… действия на всесилната държава. Хората бързат да се подпишат, дори се събира опашка.
Държавата не знае как да реагира. Първоначално решава да се държи като че ли не се случва нищо особено. Наоколо обаче гъмжи от цивилни служители на ДС, но те не влизат в действие. Обикалят улиците и киснат по пейките с вид на случайни граждани с вестник в ръце. Познавали са се единствено по това, че като насочиш към тях фотоапарат, закривали лицата си с вестника. Явно са били инструктирани да не позволяват в никакъв случай да ги документират.
Много чуждестранни участници в Екофорума и журналисти, акредитирани за него, ходят в градинката, провеждат разговори с протестиращите, правят снимки. Точно това обаче прелива чашата на търпението от страна на властта.
На 26 октомври нервите на държавата не издържат. Издадена е заповед от кмета на София (Стефан Нинов, б.а.) протестиращите да отидат в Южния парк. Участниците в екоакцията, разбира се не искат да напуснат местата си. Следобяд МВР отвръща със своя акция - докарва автобуси и камионетки, товари насила екоактивистите и ги закарва в Южния парк с предупреждение да не се връщат. Целта на акцията е да освободят пространството, което се намира в центъра на столицата, за да не предизвикват интереса на гостите на екофорума.
Пред обградената от милиционерски кордон градинка на „Кристал“ са се намирали около стотина души. Сред по-известните лица там са Петър Слабаков, Волен Сидеров, Александър Каракачанов, Едвин Сугарев и др. Екшънът трае около половин час. Ръководител на акцията пред „Кристал“ е подполковник Бонев (малко след това той ще получи тежка депресия и ще се самоубие).  Понеже еколозите отказват да напуснат градинката милицията заявява „Вижте какво, наредено ни е и ако не щете, насила ще ви разкараме оттук.“ Така и става. За прословутия бой пред „Кристал“, години по-късно популярния ни артист Петър Слабаков ще каже:  "Удари ме в стомаха някакъв човек, докато двама яки ми държаха ръцете и ме бутаха към автобуса. После нашите го раздуха като че ли кой знае какво е станало. На 30 октомври умря Георги Парцалев и тръгна слухът, че е от побоя пред "Кристал". А година по-късно няколко души ми искаха бележка, че били бити от ченгетата..."
Разправата предизвиква решителни протести на екогостите в София и надвисва опасността от провалянето на световния форум. Представителите на някои страни в него предлагат на Екогласност да напуснат форума и така да го провалят. Екогласност обаче не се възползват от предложението.
Години по-късно станалото на 26 октомври е омаловажено най-вече заради политическото поведение на някои от участниците в него. Появяват се дори предположения, че събитието е било режисирано от американските служби.
Но голямата дата от онези събития не е 26 октомври, а 3 ноември, когато „Екогласност“ мирно и необезпокоявано връчва  в доминираното от БКП Народно събрание подписка (подкрепена от 11 500 души) против проекта „Рила - Места“. Според разсекретени неотдавна оценки на Държавна сигурност в шествието по този повод са участвали 4-5 хиляди души; издигани са лозунги за избори, гласност, референдум и т.н.
Това е първата внушителна изява на недоволство от управлението на Живков, което го стряска. Седмица по-късно, след 33 години начело на партията и държавата, с вътрешнопартиен преврат той е свален от власт. Това събитие бележи началото на края на една цяла епоха от хилядолетната история на България.
Източник: 24chasa.bg; bulgaria1989.wordpress.com; pressadaily.bg

СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

0 Коментари:

Post a Comment

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Точно 7 години трябваха, за да израснат бодлите на таралежите и те да започнат своята война срещу света на Възрастните. Игралният ф...

АРХИВ НА САЙТА