Няма по – голяма радост за изследователя, от работата с оригинални документи. Като любител за мен всеки един исторически извор представлява истинска ценност, защото рядко имам достъп до такива. С удоволствие изчетох тази реч на Петко Симеонов, публикувана в електронното издание dnevnik.bg (пълният линк: http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/11/18/2362186_purvata_rech_na_purviia_svoboden_miting_stiga/?ref=topicoftheday). Зачетох се в пламенните думи на вдъхновения учредител на СДС и започнах да се чудя колко от пожеланията и целите му са се сбъднали, 25 години по – късно. В  следващата статия съм отбелязал няколко от по – важните моменти в речта и съм се опитал да ги погледна от днешна гледна точка. Разбира се за мен е важно и мнението на нашите читатели. Все пак мнозина от вас са били окрилени от нея и за нас е важно да знаем до колко тези „криле” са все още на раменете ви.

Петко Симеонов започва така:

„Граждани, 

Отдавна сме разбрали, че обществото, което наричаме "развит социализъм", не е нито развито, нито социалистическо. ….

Ние днес сме щастливи от свалянето на Тодор Живков, от смъкването на този, който предизвикваше ужасен страх сред подчинените си, който предизвикваше присмех и срам сред народа. Щастливи сме, че се намериха хора и институции, които свалиха от власт този диктатор….”

Лично за мен е интересно как цялата вина се стоварва върху Тодор Живков. Върху една конкретна личност. Сякаш сто процента от решенията в страната са взимани лично от него. Все едно не е имало Държавен съвет, ЦК на БКП, Политбюро и други държавни ръководители. Дори да наречем Живков диктатор, той не би могъл сам да ръководи държавата, без сериозната подкрепа на целия апарат, виждащ в негово лице вдъхновение и дори оправдание за своите действия. Изглежда кой каквото и да правил, все е излизал с обяснението „Отгоре наредиха.” И така по веригата се стига до…Първият. От днешна гледна точка пък имаме парадокса „Мразя комунистите, но обичам Тато ”. По подобен начин всичките достижения на Народна република България се преписват на неговата личност, все едно той е редил чакъла, камък по камък на всяко едно шосе построено тогава. Моя прочит на тези редове ми говори, че когато вината е индивидуална, това е идеалния начин останалите да се посочат един друг като нравствено чисти  достойни да водят народа. Така всеки, който не е бил Тодор Живков, може да се бие в гърдите и да разказва как се е борил срещу „оня режим”.
 „…Страната е в криза. Останаха си празните магазини, всезнаещите началници, безпразничното казармено всекидневие, съсипаната индустрия, замърсената природа…”
Питам се – Наистина ли? Напълно сериозно при това. Наистина ли към този момент индустрията ни е съсипана? Наистина ли хората до тогава не са познавали празници? Колко точно е била замърсена природата? За индекса на замърсяване сигурно мога да изровя някакви конкретни данни. За индустрията, която успява да задоволява на 100% вътрешния пазар няма да споря. Но искам да ви попитам – Наистина ли до 1989 не сте познавали празник? Черно – бял ли беше живота? Все едно картина от телевизор „Пирин” с кадри от Северна Корея? Кому е било нужно цялото това внушение?

 „…Той си отиде, но системата остана. Остана практически непокътната и господствуващата номенклатурна класа….”

 

Ужас…вечно виновния го няма, но останаха неговите малки копия. Към днешна дата той е мъртъв от 16 години, но все още призрака му е идеално прикритие за всеки, който иска да оправдае управленските си неуспехи. А, малките му копия са големи. Толкова големи, че ги избират на премиерския пост. За втори път.
„…Сред номенклатурата, разбира се, има и свестни и почтени хора. Хора професионалисти, защото и управлението е професия. Без тях държавата не може. Тези хора са наши съюзници в борбата за демокрация. Ние сме заедно….”
Може и да е имало, знам ли? За всеки случай не са оставили много ярка следа с присъствието си последните 25 години. Все пак бих се зарадвал, ако някой от вас извади спомен за номенклатурен кадър, запазил поста си след 10.11.1989 г. и успял да управлява разумно и в унисон с новите демократични и пазарни порядки.

„…Днешният наш митинг беше обявен още миналата събота – на другия ден след Пленума, когато на родения в Правец беше даден правия път. Номенклатурата постоя пет дена като ударена, тя наистина получи тежък удар, и хукна да организира и тя митинг. Той стана вчера. Не беше лош...”

Това си е интересен факт. Имало е надиграване, кой ще излезе по – голям демократ. Кой ли го е спечелил? Дали буйните брадясали дисиденти или оправните комсомолци, с плакати написани върху тапети? Кои от тях днес са във властта и кои все още са в ролята на Мунчо? Надиграване ли са били тези успоредни митинги или „разиграване”?

„Ние искаме:


Първо: Българското законодателство да се приведе в съответствие с международните споразумения, които е подписала страната ни.

Второ: Да се осигури на дело незабавна и действителна свобода на словото, печата, сдруженията и събранията.

Трето: Да се проведат предсрочни свободни избори. В тях да има възможност да се кандидатира всеки, без каквито и да е политически ограничения.

Четвърто: Властта в страната да принадлежи на българския парламент. Народното събрание да бъде постоянен работен орган.

Пето: Да има пълна свобода на стопанската инициатива: индивидуална, групова или обществена. Да се изгради пазарно стопанство и трудово придобитата собственост да е неприкосновена.

Шесто: Държавна сигурност да се занимава само със сигурността на държавата, а не системно и безнаказано да нарушава законите. Да се разформирова нейното идеологическо отделение.

Седмо: Да се проведе без увъртания разследване на дейността на Тодор Живков, неговото семейство и обкръжение. Не желаем мъст. Отмъщението до добро не води. Искаме биографията му най-после да стане прозрачна и да спре изопачаването на историческите и делничните факти. Носят се слухове, че е вършел престъпления. Вярно ли е това? Ако е вярно, би трябвало да бъде съден. Сигурно е, че съдът над Тодор Живков ще бъде поука за всички – малки и големи политици, днешни и утрешни. Обаче длъжни сме да предупредим корумпираните, гузните номенклатурчици. Не искаме да си умивате ръцете с него. Изкупителни жертви не са ни нужни. Искаме друго обществено устройство, а не курбани.”

Кое от горните им искания се изпълни? Мисля, че на теория, всяко едно от тях. Даже дори и на практика. Въпроса е „Как?”

Законодателството ни е прилично. Синхронизацията му в с това на ЕС, е непрекъснат процес. Проблема е в прилагането им. А, самото прилагане зависи от всички нас. Свобода на словото и печата у нас вече има. Да официалните медии са финансово зависими и по този начин ловко цензурирани, но интернет пространството все още предоставя отлична възможност за изява на всякакви мнения. Има и не малко други канали, чрез които може да коментираме в достатъчна степен свободно, всеки един процес. Друг е въпроса до колко сме склонни към критично мислене и адекватна обработка на информацията, която ни залива. Изборите ни са част от нашия живот, а голяма част от кандидатите са живото доказателство, че всеки може да участва в тях. Е, по същия начин рискуваме и да изберем доста странни птици за управници. Четвъртата точка е изпълнена на 100%. Благодарение на нея имаме петъчния парламентарен контрол в НС. Едно от най – забавните предавания в ефира. Пазарната инициатива беше освободена от оковите на държавата, за да попадне в частните такива. В началото на прехода, по – апетитните бизнес сфери бяха контролирани от силовите групировки, а в момента там са се настанили политически защитени олигарси. ДС не съществува вече. Понеже няма официална държавна идеология, няма как да има и идеологически отдел. Дали обаче наследниците й не се използват за натиск върху определени личности и бизнеси е въпрос, на който отговора търпи различни тълкувания. За всеки случай провалите на родните служби за сигурност при опазването на страната са показателни за тяхната ефективност (нека си припомним само случая в Сарафово). По последната точка фиаското е пълно. Тодор Живков беше съден, но не и осъден, а за реабилитацията му сред обществото работят почти всички държавници, настанили се в меките ръководителски кресла след него.

Иначе хубава реч, г-н Симеонов. Пламенна, страстна, даваща насоки за бъдещето. На пълно вярвам, че е произнесена със сърцебиене. На такива промени, човек става свидетел само веднъж в живота си. А, да повлияят на тях имат малцина. Няма как да не оценим неговия опит да вдъхнови промяната, както и на това, че повечето от думите му са просто лозунги.

 Автор: Стоян Гълъбов

 
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

3 comments:

  1. 1989 година уж индустрията ни работила на 100 %, но магазините бяха ПРАЗНИ. В магазина за обувки имаше само един вид обувки и то не всички номера. Кво да правя купих си. Бяха отвратителни.
    Имаше режим на тока 2 часа има 2 няма, а енергетиката ни била супер.
    Много бях шастлив когато след дълга опашка успях да си купя кашкавал.
    Баша ми беше някъде командировка и там намерил сух шпек. Голяма радост беше.
    Бензин имаше но чат пат.
    Егати мизерията беше.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Дрън дрън...мизерията си ти...

      Delete
    2. Да си пожелаем тези духовно и икономически бедни времена и скована от диктатура Източна Европа никога да не се повтарят. Всички тези конкретни примери от мизерия и страх попълват общата картина на тормоз и унижение, които са в основата но комунистическия експеримент.

      Delete

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Точно 7 години трябваха, за да израснат бодлите на таралежите и те да започнат своята война срещу света на Възрастните. Игралният ф...

АРХИВ НА САЙТА