Въпреки че повече обичам да пиша, от време на време ми се случва и да чета, неща написани от други автори. Надявам се да оцените чувството ми за хумор. В същност, за да напишеш нещо, трябва да почерпиш вдъхновение от някъде. А, какво по добро място от писанието на някой интелигентен човек? Ровейки се за хубави идеи попаднах на следната статия:
http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/10/24/2403302_25_neshta_koito_zagubihme_za_25_godini/
Авторът Юлиан Попов, е извадил 25 неща, с които е запомнил в негативна светлина социалистическата система на Народна република България. Понеже това е негово лично мнение, точките винаги могат да изглеждат по друг начин за всеки един от нас. Аз обаче съвсем умишлено ще ги използвам като опорни точки в следващия материал В курсив ще оставя авторовото мнение, а под него ще напиша собствените си разсъждения по всеки пункт.

1.         Софийско жителство. Който няма 25 или дори 30 години, не знае какво е софийско жителство. Причината да не знае е, че за този феномен не се говори, защото той породи много тъжни и комични бракове, за които родителите не искат да разкажат на децата си.
Да, наличието на ограничение да избираш в кой град на собствената си държава да живееш, ограничава най – елементарните права и свободи на индивида като член на обществото. Още повече, че заобикалянето на забраната води до абсурдни опити, фалшификации и дори бракове по сметка. Единствения положителен резултат е временното спасяване на столицата и страната от т.нар. „Мексикански модел”. Така е прието да се наричат случаите, когато населението на страната се съсредоточава изцяло в столицата, а останалата част практически започва да изостава и дори разрушава. Разбира се, административната мярка само изкуствено е забавяла този ефект. Премахването и обаче само по себе си не води до него. Икономическата разруха на провинцията е истинската причина.

2.         Изходна виза. Сега българинът може да пътува навсякъде. Допреди десетина години трудно го пускаха да влезе в много страни. А допреди четвърт век не го пускаха да излезе. (С изключение на няколкостотин хиляди български граждани, които бяха настойчиво подканени да напуснат).
Мнението ми е същото като горното. Глупаво е спираш хората да пътуват. Така се раждат митове и легенди за вълшебния живот зад граница. В същност практическото изоставане се случва едва през 80-те години. Тук по-скоро говорим за натягане на СССР и страх да използваме югославския модел. Резултата се видя след падането на границите. Неподготвените хора стояха като говеда пред вдигната бариера, а останалите хукнаха по света и достигнаха повече от 2 млн.

3.         Бягане в чужбина. Ако някой заминеше и не се върнеше навреме, той се превръщаше в невъзвращенец или беглец (има нюанс на различие между двете). Роднините му не можеха да заминат при него, или където и да било, а и той повече не можеше да се върне. Той беше избягал в чужбина.
Изключително глупав начин да си създаваш насила вътрешни врагове и недоволство. И в горното мнение казвам и сега пак повтарям, че НРБ само би спечелила от обмяна на опит и знание със Запада. Просто желанието да сме по – католици от папата, ни кара да затягаме границите колкото и „Големия брат”

4.         Пълна изборна активност без задължително гласуване. Навремето гласуването също не беше задължително. Но гласуваха около 98% от избирателите. Избирателните секциите се състезаваха коя ще свърши първа. И всички бяха весели, отвсякъде се носеше музика, виеха се хора. Нямаше го това тягостно напрежение, което неизвестността на днешните избори поражда.
Изцяло плюс на тогавашната система! Задължителното гласуване лишава от възможност партиите да използват купени гласове, корпоративен и етнически вот. А, тук просто от страх и респект към държавата се постига този ефект, без да се пипа правото на това да отидеш за гъби в изборния ден. Поне де юре….




5.         Карта за почивка. За 22 лева или 34 лева хората получаваха карта за почивен дом. Там те прекарваха по 14 дни в компанията на колегите си, но заедно с техните семейства. По бански. И, разбира се, в компанията на хора, които се грижеха за правилното им поведение и правилните им разговори. Ако не те пуснеха в командировка в чужбина, обясненията, които никой не ти даваше, можеха да бъдат много. Едно от тях можеше да е неправилно държане в почивната станция, изразяващо се в меки политически вицове или скептични коментари към напредъка на строителството на социализма. Разбира се, нямаше как да разбереш каква точно е причината.
Не знам защо автора преувеличава чак толкова силата на сътрудниците на ДС. Да те са били много, но чак някой да те слуша какви вицове разправяш на плажа е глупаво. Ако за всеки виц разказан от редови труженик се пишеше донос и следваше наказание, то архива на ДС, щеше да е по-голям от този на Ватикана и всеки българин щеше да е минавал за по някоя друга година през затвора. Иначе нямам против да отида на море за 14 дни срещу 20-30 лв.. 

6.         Новини за реколтата. Кой знае защо първите страници на вестниците, както и новините по радиото и телевизията, постоянно информираха за това как върви събирането на реколтата, засяването и дълбоката оран. Всичко вървеше добре. Нямаше суши, нямаше наводнения, нямаше болести по пшеницата и по свинете.
Събирането на реколтата е важно!!! Много по важно то размера на члена на някой герой на тъпо риалити шоу! Още по – важно от драматичния сблъсък на футболните грандове, състезаващите в 11-та лига на о. Бали. Важно е разбира се, ако реколта има. Сега понеже българска реколта няма, няма и новини за нея. Но тогава при самозадоволяващо се стопанство и преобладаващо все още селско население, предполагам, че „рейтинга е бил висок”.

7.         Американски филми на Великден. Който ви каже, че е бил репресиран, защото не са му разрешавали да ходи на църква, говори глупости. На църква се ходеше. Прилагаха се обаче различни форми на разубеждаване и отклоняване. Един от най-интригуващите методи бяха американските филми, които течаха до един часа посред нощ на Великден и се опитваха да отклонят хората от полунощното великденско църковно посещение. В други дни програмата свършваше в 22.30 с руски филм и новини (за реколтата).
Тук ще съм още по-кратък. Не знам какво трябва да ти има, ако си истински вярващ и не отидеш на църква, за да гледаш филм, ако ще да е окичен със всичките награди на света. Това съждение показва пълно непознаване на вярата и малоумно преклонение пред култура, основана на икономическа инвазия.

8.         Панелният блок. Или по-скоро строителството на панелни блокове. В продължение на много години повечето сгради се правеха в заводи за панелни конструкции, после се сглобяваха на място, за да живеят в тях щастливите работници, а после и всички. Сега в България има 700 000 апартамента, построени по този начин и никой не знае какво точно да прави с тях.
Панелните блокове не са измислени в България. Техен първообраз са работнически общежития, появили се първо в Англия, а после и в СССР. Почти цяла България в момента е родена и отраснала в такива апартаменти. Това, че са мизерни, без зелено пространство, с разрушени фасади и одраскани стълбища е вина на всеки един от нас, а не на Политбюро на ЦК на БКП. Няма смисъл да виним някой друг за собствената ни мизерия.


9.         Подаръчен агрегат. Интересен подход за извиване на ръцете на простия икономически принцип за търсенето и предлагането. Например ако искаш да си купиш отлежала сливова или вино за износ ти го предлагаха заедно с книга на Крум Кюлявков и мускал с розово масло. Всичко това биваше агрегирано в един, красив за времето си пакет, с хартиен етикет, на който пишеше "подаръчен агрегат".
Този параграф е по скоро комичен. Все пак е част от плановото стопанство, като се грижи, да няма непродадени стоки, включително и книги от не особено сполучлив автори. Минус от всякъде. Просто е опит да се влияе на свободния пазарен избор.

10.       Домоуправител. Председателят на кооперацията се избираше, домоуправителят си беше постоянен. И явно се отчиташе някъде. Ако имате досие и го прочетете и в него намерите добри думи за своя всекидневен живот, това най-вероятно означава, че сте си имали добра комшийска приказка с домоуправителя.
Пак ДС… „Всеки домоуправител – агент”. Идеален девиз за тайните служби. А, това, че този хора се грижеха за реда в блока, събираше таксите, ръководеше събранията, планираше ремонти и нововъведения, няма нито дума.

11.       АБПФК. Активният борец против фашизма и капитализма (двете вървяха в едно) беше особено животно, което се ползваше със специални привилегии за почивни домове и други държавни сладости. Най-ценената от тях може би беше официалната привилегия, която децата на АБПФК получаваха при кандидатстване в университет или езикова гимназия – фиксиран процент, който се добавяше към бала и се изписваше ясно на таблата с резултатите от изпитите. (Това е нещо като местни чиновниците или полицаи да си декларират пред данъчните рушвета, който са получили през годината.) Въпросът "кой" или "кои" в този смисъл си имаше съвсем ясен отговор. Вероятно затова хората не протестираха.
След Освобождението, от около 2500 души участвали в национално – освободителните войни се нарояват десетки хиляди поборници. По този начин след 9 – ти септември, от 1500 партизани, активните бойци стават повече от редовната армия тогава. Сега така сега се роят дисиденти, които се бият в гърдите как са се борили срещу „оня режим”.

12.       Играта на топчета. Начин, по който повечето момчета прекарваха поне половината от времето си, докато им дойдеше времето да се закачат с момичетата, които до този момент пък играеха народна топка.
Това си беше готино и още е готино и ще си остане готино. Вероятно играта е с векове по – стара от Народна република България и вече я надживява с доста. Нищо общо със социализма и не знам дори какво прави тук.

13.       Руските групи. Ако българите не можеха да пътуват в чужбина, руснаците пък съвсем не можеха. Те идваха в България само на групи, обикновено формирани в далечни средноазиатски колхози. С други думи "руски" можеха да бъдат наречени само условно. Руските групи бяха предмет на постоянни подигравки, а понякога на съжаление. Един български екскурзовод беше подредил веднъж група от 120 руски крайморски туристи, които за първи път виждаха чай в хартиена торбичка, с конец и етикет накрая. Те запитали как се пие този чай и той се изкушил да им каже, че торбичката се слага в устата, конецът и етикетът висят навън, а ти бавно отпиваш гореща вода. Задържаш я в устата си и после преглъщаш. Така 120-те члена на руската група чинно лапнала пакетчетата, пуснали всички конците с етикетчетата навън и засърбали гореща вода. Екскурзоводът си загубил работата, но казвал, че гледката си заслужавала. Не знам доколко е вярно.
Историята може и да е вярна. Както и тази за селяните, които са прескачали трамвайните релси в София, за да не ги удари тока. Сега пак е пълно с руски туристи. В същност сме зависи от тях, точно толкова, колкото преди 25 г.. Те въобще няма как да липсват на автора. А, за това точно какви са били отношенията с туристите, може да попитате някои „морски гларуси” от онова време. Историите може да са също смешни, но не само…

14.       Кореком. Специален магазин, който много напомня на тягостните магазини по летищата. Оттам можеше да си купиш уиски, западни цигари и евтин немски шоколад. Разбира се, всичко това с долари. Как се сдобиваше човек с долари е друга дълга история.
Не е друга история. Свързани са. Долари се търсеха точно заради заради покупки там. И се намираха и се купуваше. Тук може да кажа следното – срам за Партията и хвала на андрешковския гений!


15.       Югославска телевизия. Или сръбска телевизия. Югославия беше западна страна. Там всичко беше свободно, поне така изглеждаше от България. Телевизията, по която се лееше сръбска музика, го доказваше. Да живееш около Кюстендил или някъде в Трънско си имаше своята привилегия. Хората се деляха на такива, които имаха антена за сръбската (така се казваше "имаш ли антена за сръбската?") и такива, които нямаха.
М, да! Сърбите гледаха кабелна телевизия с десетки канали, доста преди нас. Резила за затвореността ни си остава в актива на нашите управници. Няма какво да се каже. И не само телевизия, но и музика се вкарваше от там нелегално. Шабан Шаулич си беше звезда успоредно и в двете държави. Знаете до къде се разви тази тенденция.

16.       Късите вълни. На тях се хващаха разни станции, които не беше редно да слушаш – било защото пускаха Бийтълс, било защото говореха за демокрация. Късите вълни още съществуват, но вече никой не им обръща внимание.
Колко ли човека се бутаха да слушат Бийтълс и нелегални радиостанции? Може би някой от десетината дисиденти? Ох, грешка…забравих, че са били десетки хиляди. Както и овчарите по селата, работниците в Кремиковци, миньорите, подкупената интелигенция.

17.       Свободна Европа (и, разбира се, Гласът на Америка и БиБиСи на български). Това бяха въпросните станции. Най-странно беше радио Люксембург, или "Лаксемберг", по което неспирно течеше поп музика. Хората се деляха на такива, които имаха антена за сръбската и такива, които слушаха радио Лаксемберг. Днес децата на едните гласуват за ГЕРБ, а на другите за Реформаторския блок. (Радио Лаксемберг много пращеше и от думите нищо не се разбираше.)
За да не повторя горното, ще се отклоня леко. Нека автора ми обясни, защо РБ получи най – много гласове в Хасковско и по – точно в едно от селата там. Нека да направи и справка какво радио са слушали преди 10 ноември 1989.

18.       Трудови войски. Ако има феномен, който да се доближава най-много, и буквално, до определението "турско робство" това са трудовите или строителните военни поделения. Робство, защото хората там работеха по две години без да им се плаща. Турско, защото там пращаха турците. Така държавата удряше с един куршум два заека - хем имаше задължителна казарма, хем турците (опасен враг, както знаем от "Под игото") нямаха достъп до оръжие. (Тези, които обичат да разсъждават за корените на ДПС, могат да се поровят в този феномен).
Най – голямото постижение на социализма! Работа, трудови навици и образование за най – бедните социални слоеве. Отделно безплатна работна ръка, която построи всички пътища и магистрали, които днес някой друг открива и им реже лените. С дни може да се изброяват построените от тези войски обекти в страната. Липсата им сега се усеща осезателно.

19.       Сладкарница. Това беше особена институция, в която се продаваха пасти, боза и лимонада. Нямаше кафе.
Какъв е проблема тук? Липсата на кафе? Нима това е недемократично? Или потискащо? Нормално заведение ориентирано към децата. Определено липсва в днешно време.


20.       Пивница. Друга специфична институция. Там се пиеше, често на крак и нямаше храна.
По новому „бар”. Нищо социалистическо и оригинално няма. Не знам какво място заема в спомените на автора, още повече, че преди 25 г, той е бил по – близо до сладкарниците.

21.       Държавен съвет. Също много важна институция, която обаче никой не знаеше за какво точно служи. Както и повечето други институции от този род.
За каквото служи днес президентската институция. Ако някой каже „за нищо”, няма да продължа с дискусията, а ще кимна мълчаливо.

22.       Ударник. Това бяха особен вид трудови герои, които тъчаха на много станове или изливаха много повече бетон от другите. Те получаваха ордени и обикаляха телевизиите, парадите и училищата да говорят за трудовия си героизъм.
При сегашния процент на безработица, всеки работещ въобще, може  с гордост да се покаже по телевизията. Просто защото работи. А, преди време, когато е имало повече работещи е нормално някои от тях да бъдат отличавани и поощрявани. Нека по – старите се изкажат колко е бил заразителен примера им.

23.       Комитет по цените. Затвориха го през 1988 година и след година режимът падна.
Нормално за планова икономика. Все пак е овладял доста кризи и инфлационни удари.

24.       Програма Знание. Всеки ден по радиото, на някакви съветски вълни, които вече ги няма, по няколко часа се излъчваше програма Знание. Точеха се лекции по физика, химия, география и какво ли още не. Нямаше много хуманитарни лекции, тоест програмата не беше много идеологизирана. Десетки хиляди слушаха и научаваха за въглеродния двуокис, зелената еуглена или Марианската падина.
Не я помня лично, но ми се струва страхотен начин да понаучиш нещо без да ровиш в учебниците. Личното ми мнение, е че националните медии трябва да се съсредоточат именно към такъв вид предавания. Е, разбира се бельото на фолк певиците също е важно.

25.       Кинопреглед. Преди всеки филм се прожектираше кинопреглед. Той траеше 15 минути. В него обикновено се говореше за това как всичко с реколтата върви добре. Как ударниците тъкат на още повече станове и изливат още повече бетон. После имаше малка пауза и тогава започваше филмът. Билетите бяха по 20, 25, 30 и 35 стотинки. (Нали Ленин беше казал: "За нас киното е най-важното изкуство." Надали в историята има друго изречение, благодарение на което толкова много средства да са насочени към един жанр.)

Във времената, когато не всеки е имал телевизия в дома си, това е бил идеален заместител на информационния поток, който в момента, заради технологическия напредък, е лесно достъпен.


Автор: Стоян Гълъбов


ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

34 comments:

  1. Трудови войски били най-великото постижение на социализма ... Стояне, Стояне, що си не седя мирен, ами реши да ни споделяш творенията си?

    ReplyDelete
    Replies
    1. Ами може и да не е най-великото, но е едно от великите...за мангалите добре и за останалите добре. Ако не е добре за мангалите - на кой ли му пука...:)

      Delete
    2. ТРУДОВИ ВОЙСКИ НЕ СА ИЗМИШЛЬОТИНА НА КОМУНИСТИТЕ, А НА АЛ. СТАМБОЛИЙСКИ И Е ИМАЛО ЗАЩО.


      Delete
    3. след Първата световна война България няма право на редовна армия и Стамболийски измисля трудовите войски. Настина комунистите нямат нищо общо. Би могло да ги има под друга форма, не като казарма...

      Delete
  2. Това за реколтата са глупости. Няма никакво място за сравнение с добивите на културите тогава и сега, които сега са три пъти по-големи. Мит е и "модерното"ни стопанство с некачествена руска техника, мит са и щастливите работници на полето, които получаваха мизерни пари за къртовски труд. Да не говорим за загубите на продукцията и разходите ...

    ReplyDelete
    Replies
    1. Не знам кое са глупости и кое е мит. Само знам че сега нито руска нито някаква друга техника има по полетата ни просто защото няма реколта...

      Delete
    2. относно ТКЗСта и трудовото възнаграждение , ако всеки там трудещ се човек е успял да направи т.н. 230 слънчеви на годината, получаваше огромен брой изгоди, на смешни цени купони за хляб, олио, брашно, зимнина, грозде и. т.н., месечното заплащане бе ако не се лъжа 70 процента от заработеното и точно преди зимните празници бе изравняването,ако според вас 1972 година заработен доход от 2 000 лв за 230 дни на един пилечар са били смешни пари или мизерни както пишете , то бих искала да знам колко сте заработвал вие или ваш родител ? Това което описах бе приход на моя свекър а моята заплата като администратор бе чиста 67,50 лв, но билетчето за гр.транспорт бе 0,03 лв

      Delete
    3. Престанете с тия билетчета вече...това са пълни глупости. Спорите по решен отдавна казус. Вужда се коя система е по-добра. В цял свят комунизма е нещо което е отхвърлено. Има едни китайци и едни северно корейци дето още малоумстват. Ако толкова ви харесва отидете там и си купувайте билетчета за градския. Решили общаците през 1944-та че могат да управляват държава, избили цялата аристокрация на България и взели земите им, направили пълно медийно затъмнение, че да контролират лесно нещата, изсмукали каквото могли от тая държава и я докарали до 3 фалита за 45 години. Отворили една купчина заводи, които захранвали със ресурси от СССР и сега разни хора плачат, че тогава имало работа, пък сега не. Няма вече СССР да налива безумни ресурси безплатно. Нали за това се разпаднаха. Мога да пиша още много, но мисля че няма смисъл. Държавата може би ще се оправи в момента в който никой вече не милее за комунизъм.

      Delete
    4. Поредният промит мозък...АМАН...

      Delete
  3. Имам чувството, че на черното бяло ще кажете само да се смегчи пародията на социализма. Изумявам, се!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Пародия е бил капута който баща ти е ползвал. Резултата е налице...

      Delete
    2. смеКчи!!!!!

      Delete
  4. To Anonymous .You are stupid person. What do you think about our Democratic. Every things are bull sheet hire.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Everything is bullshit here.
      Откриите разликите

      Delete
  5. Има две много важни подробности. Относно реколтата: ние всички, над 35 години помним бригадите в началото на учебната година. Нямаше обиране. Това домати, това чушки, това грозде.Нямаше метър пустееща земя. А авторът на статията нека да се поразходи малко из милата ни Родина и да види колко пустеещи земи има. И причината не е в това, че българина е мързелив, а в това, че земята се върна без план за бъдещата и експлоатация. Хората имат техника да я работят. И това ги принуди да я продават на безценица на някакви фирмички-фантоми. И за уточнение ":в 21 век видях една баба и един дядо да орат с коня и дървено рало.
    Относно трудовите войски: там са служили предимно цигани. И се убеждавам, че е било правилно. От една страна създаване на трудови навици, защото неграмотен човек няма такива. От друга страна, са се строили полезни за народа неща. Най-малкото имаше асфалтирани пътища до всяко селце.
    Всеки строй си има минуси и плюсове. Но ако се замислим сега минусите са много повече.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Ако преминете през Бяла Варненско, място, където се построи 70те клон на варненския винпром, поради необятен брой лозови масиви, там просто на километри в околностите имаше само лозови масиви,сега ще видите " пасбища " без животни и тук таме някой ред лозя, отиде им поминъка на хората, та започнаха да се ориентират към туризма, без практически плаж, но нали Обзор е наблизо .....

      Delete
  6. Това момченце,автора,да си смени попрището!Тагива глупости е написал,че....Не само за вицове шпионираха агентите,предатели,ами кой каква музика слуша,с кой се вижда,какво прави,какво яде.....Хайде не говори глупости!Поредното недоносче,на което морето му е до коленете!!!Нищо не знаеш за онова време,нищо.....Сто пъти предпочитам днешните времена пред онази диктатура от селяндури,живеещи на нашия гръб,взели властта с оръжие и кръв,нападали и убивали свои събратя в мирно време,под давление и с помощтта на ''освободителката'' русия,която им плащаше и оръжия и какво ли не......И защото беше ''хубаво'' границите бяха опасани с бодлива тел,пиле не може да прелети,да не говоря колко войници пазеха,някой да не избяга от ''хубавото'' в ''разбития капиталистически свят'' отвъд границите!!Ама в този ''капиталистически свят'' си пратиха отрочетата да учат нали?? Оттам пазаруваха храна,нали??От там и вода им носеха веднага,след Чернобил,който прикриха,но благодарение на Запада излезе наяве льжата им!!!Ами дрехите им???Всичко купуваха от ''омразния запад'',мамицата им долна!!!!Завзеха златна ,богата държава с тонове злато,сребро в хазната,с икономика която беше една от водещите европейски и за 45г. изнесоха и злато,и сребро,и пари....Направиха от богатата и силна България това,което е в момента!!!Още не можем да се оправим след '89,и няма и 150г. да ни стигнат да се оправят поразиите от комунизъм!!!Трябваше да направим както румънците направиха с Чаушеску!!!!Сега щяхме да сме малко по напред в демократичното и европейското си развитие и стандарт!!!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Напълно подкрепям .

      Delete
    2. Тия глупости съм ги чувала някъде, но дори ти сам не вярваш в тях...

      Delete
    3. Кои поразии малоумнико? Тия "поразии" които окрадохте и съсипахте ли?

      Delete
    4. Кое са съсипали бе нещастнико? Това, че не ти даваха да крадеш ли? Че построиха 3 нови града ли? АЕЦ Козлодуй, Нефтохим, далекопроводите, ТЕЦ-вете, язовирите, 22 000 км пътища ли ? Че за всеки имаше работа ли ? Че всеки можеше да тегли креди при 4% лихва ли ? Че престъпниците бяха по затворите, а не в парламента ли? Че нямаше турска партия ли ? Че от една западнала аграрна държава създадоха модерна индустриална държава ли ? Крадлива пасмина !!!

      Delete
  7. Тва бригади, безплатен труд , ангария - нещо да ви говори?Необятни полета , викате.. А като няма кой да ги обере?А като има, и след това ги подарим на СССР?За "безплатен" нефт?
    Другари и другарки, па и автора, дет явно не е лапал комунистическия ХОЙ (КОР) , как мислите ,че го е имало това благо , а?
    Аз ще предположа - на гърба на бабите и дядовците ни.
    Автора - ако е жив дядо ти, питай го него , за сичката простотия дето си я сътворил.После ела да ти забърша сополите от истините, дето ще ги чуеш.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Хапчетата, мой човек, хапчетатаааааааааа

      Delete
  8. Няма, няма нищо по-отвратително от социализма. Най-отвратителното беше липсата на СВОБОДА.
    Ама на тъпите лумпени сега явно СВОБОДАТА не ги е вълнувала и тогава и сега затова се прехласват пред соца. Нещастници.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Нещастник си ти да еба майка ти крадлива...

      Delete
    2. Свободата драги ми смехурко е състояние на духа! Ти като си роб, такъв ще си и останеш докато си жив! Независимо от системата! За теб свободата явно е да си купиш последен модел парцали, кола, техника и прочие, но това не е свобода - това е консуматорско поведение! Свободата драги смехурко е, когато всички лакеи припкат около силните на деня да се изправиш и да ти стиска да кажеш истината. Ха сега ми кажи в днешно време колцина са тия ? Че то преди 25 г. можеше по-свободно да си кажеш мнението!!!

      Delete
  9. Хахаха веднага американските подлоги се разпищяха за свободата :) Друго си е да всеки да има свобода да те заколи, изнасили дъщеря ти, майка ти, баба ти. Да пребие баща ти пенсионер за 50 лв. Да те сгази като куче и да избяга.

    ReplyDelete
  10. Браво господин Гълъбов,

    Успял сте да опишете това което наистина беше хубаво. Както някои по нагоре е казал: добро и лошо има в всеки "строй" на управление.
    Останалите коментари звучат като на хора НЕ получили заветното софийско жителство и "описали мъките" си на хора от вероятно наи затънтеното родно селце (или е един подписал се много или всички комшии са си изказали мнението)...
    Социализма си беше много добре, "семейството като основна клетка на обществото" се гледаше с достойнство. Има6е и грижа за човека... За спавка всички които биха гракнали срещу мен могат да се опитат да си припомнят модата на самотните майки след 1989 които бяха такива за да са модерни и после ревяха че били сами....

    ReplyDelete
  11. Имам малка за бележка по отношение на Кореком. За да пазаруваш там трябваше не просто да имаш долари, но и да докажеш откъде ги имаш. Задължително в магазина трябваше да се покаже валутна влогова книжка от външнотърговската банка, като сумата на покупките не можеше да бъде по-голяма от последната сума, изтеглена в брой. Изискването за книжката беше свързано с факта, че не можеше просто ей така да се открие валутна сметка - трябваше или да си работил/работиш в капиталистическа държава или да си ходил на екскурзия там и да са ти останали пари. И двете неща бяха в сферата на практически невъзможното за обикновените хора - тях не ги пускаха да работят на запад, а ако някой все пак спестеше 2000 лв за екскурзия до Париж, получаваше разрешение да си купи всичко на всичко 50 $, от които обаче трябваше да си плати билетите за туристическите атракции, като само входа за Айфеловата кула излизаше към 20 долара. и всичко това с уговорката, че първо трябваше да получиш изходна виза.
    Работилите в Коми или из другите соц. държави пък го духаха за Кореком по почти всички параграфи, т.к. там не можеше да се пазарува с т.нар. преводни рубли. Само можеше автомобили без ред да взимат, но само соц. марки, разбира се.
    Изискването за доказване произхода на парите в Кореком всъщност не е било отменяно никога. Но явно към края на комунизма, някъде през 1989 г., когато държавата беше в практически фалит и тогавашното политбюро е чудеше откъде да намери някой долар, за да плаща външния дълг, явно наредиха на Кореком да не иска доказване на парите. Явно се надяваха да съберат някакви пари, ако такива има в населението. Обаче не се получи много, щото външнотърговската банка не продаваше валута, поради липса на такава. а покупката а валута от частно лице се водеше престъпление. Даже през 1990 намалиха разрешената за покупка за екскурзия валута от 50 $ на 30 $.

    ReplyDelete
  12. Сръбска телевизия се гледаше и в София - по онова време !

    ReplyDelete
    Replies
    1. аз хващах МТВ2, втора програма на македонската телевизия, през 90-те, с проста антена

      Delete
  13. Нямам нищо против мнението на автора. Но да беше редактирал безбройните грешки, преди да го публикува. Все пак EDIT и после.. да се предлага на драгия читател. Още от заглавието "..които липсват на някой".. такова животно в БГ език няма. Или е "на някого" или в мн.число "на някои". Няма "й". В точка 1: "Единствения положителен резултат "... все пак, в пълен член.. "единственияТ" . Да не обясняваме защо, това се учи във втори клас. "Премахването и", трябва да е с "й"..."премахването й". "Само по себе си"... с ударение... "самó по себе си". В точка 2: "Глупаво е спираш хората да пътуват", липсва "да". "Глупаво е ДА спираш хората...". "В същност" е една дума! "Всъщност". "Резултата се видя"... "резултатЪТ се видя" - той, подлог. В точка 4: "А, тук просто от страх" - излишна запетая. В точка 5: "Не знам защо автора ..." , всъщност е "авторЪТ", "не знам защо ТОЙ" - авторът, подлог. И това вече означава НЕЗНАНИЕ, а не случайна грешка, защото само дотук, вече е сбъркана за трети път употребата на пълен и кратък член. "Да те са били много". След "да" има запетая. "Да, те са били много". "някой да те слуша какви вицове разправяш на плажа е глупаво.", преди "е глупаво" трябва запетая. "Ако за всеки виц разказан от редови труженик", преди "разказан" пак трябва запетая. Което говори и за незнание кога се употребяват дори препинателните знаци. В точка 6: "Много по важно то размера на члена ", тире между "по-важно". Сравнителна степен. Явно и това не знаем. „рейтинга е бил висок”, тоест "рейтингЪТ". За Н-ти път. В точка 8: "Няма смисъл да виним някой" , пак същата грешка като в заглавието. "да виним някоГО" се казва. В точка 9: "този параграф е по скоро комичен", все пак тиренце трябва между думите "по-скоро". Сравнителната степен. "книги от не особено сполучлив автори". СполучливИ автори... "Минус от всякъде", една дума е "отвсякъде". В точка 10: "А, това, че този хора се грижеха за реда в блока, събираше таксите, ръководеше събранията, планираше". След "а" няма запетая. "Тези хора", а не "този хора". И след като са ТЕЗИ хора, означава, че говорим в трето лице, множествено число. И звучи смешно да се продължава в единствено число.. хем се грижеХА за реда, после събираШЕ тгаксите, ръководеШЕ.... Като сме тръгнали в множественото число, тогава да беше.. "събираХА таксите, ръководеХА" събранията. Едно изречение с има-няма десетина грешки. В точка 11: "нарояват десетки хиляди поборници." Може би се има предвид "понаборници" или просто "наборници". В точка 13: "за да не ги удари тока". Той, подлог, токЪТ. "В същност сме зависи от тях" - тук 2 грешки само в началото на изречението. "Всъщност" е една дума. И "зависиМИ от тях". "А, за това точно какви са били отношенията". След "а" няма запетая. "А за това...". В точка 14: "долари се търсеха точно заради заради покупки там". Едното "заради" е излишно. "Тук може да кажа следното ". Тук моГА да кажа следното. Говорим в първо лице.

    ReplyDelete
  14. В точка 15: "м, да". Или излишна запетая, или просто "м" не може да бъде дума. "Резила за затвореността" - резилЪТ на затвореността. Той, резилът, подлог. "Знаете до къде стигна...". Една дума е "докъде" (на принципа на "докога". Въпреки че в други случаи тези думи се пишат отделно). В точка 17: "Нека автора ми обясни, защо РБ получи най – много "... нека авторЪТ, той, подлог. И преди "защо" няма запетая. "Нека авторът ми обясни защо РБ получи най-много". За излишните спейсове преди и след тиретата да не говорим, но те са несъществени. В точка 19: "Какъв е проблема тук"... Какъв е проблемЪТ тук. Той, проблемът, подлог! При точка 20 просто не е "болд"-нат текстът в тъмно черно, както при останалите отговори. В точка 22: "всеки работещ въобще, може с гордост да се покаже" - запетаята след "въобще" е излишна. "А, преди време, когато е имало повече работещи е нормално някои от тях да бъдат отличавани". Излишне а запетаята след "а". Но пък трябва запетая преди "работещи". "...колко е бил заразителен примера им". Пак проблем с пълния член - "примерЪТ им". В точка 24: "страхотен начин да понаучиш нещо без да ровиш в учебниците" - преди "без да" трябва да има запетая. "Личното ми мнение, е че националните медии". Отново проблем със запетаите. В случая запетаята трябва да е преди "че", а не преди "е". (Отделен въпрос е, че програма "Знание" на БНР беше предимно за езикови курсове, но не искам да коментирам същината на текста, а само безбройните граматически грешки в него). В точка 25: "Във времената, когато не всеки е имал телевизия". Излишна е запетаята преди "когато". Както е видно, има и много грешки от бързане и недоглеждане, а не нарочно. Но точно затова е нормално човек да си прочете какво е сътворил, да си оправи грешките и тогава да публикува произведението си да го четат другите. И авторите в сайта, които са го публикували, също е трябвало да се замислят дали толкова дълъг текст с безброй грешки трябва да се публикува. Защото иначе си плюят и на сайта, и на реномето. А наистина този сайт е страхотен. Изводът: първо EDIT, после PUBLIC :) (в коментарите на хората, грешките са простими, но в самите статии - не)

    ReplyDelete
  15. Леле-мале - то бива, бива лъжи и манипулация, ама чак пък толкова...Игрите на топчета били от соц време - как ли не! Трудови войски били от соц време - как ли не! Сладкарниците особена "институция" - как ли не ! В пивниците нямало за ядене - как ли не! Американски филми само на великден - как ли не! Кинопрегледите били само за реколтата - през 50-те и 60-те може, през 80-те нищо подобно! То смукано, смукано от пръстите, че от толкова смукане накрая чак мирише.

    ReplyDelete

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

АРХИВ НА САЙТА