Мавзолеят на Георги Димитров
Днес входът за мавзолея на Георги Димитров, който беше главният символ на социализма и задължителен обект на поклонение, можеше да е 12 евро. Поне толкова е входната такса на гробницата на Наполеон в Дома на инвалидите в Париж. Ех, ако можехме да заемем трепетното отношение към миналото на французите при цялата им революционност, днес щяхме и ние да си имаме главна туристическа атракция. И да взимаме пари от разказа за тайната на рецептата за балсамирането на тялото на комунистическия вожд, заета ни от съветските другари покрай Ленин в Москва, за кристалната камера саркофаг и за мозайките на Дечко Узунов. За това, че на трибуните се строяваше цялото партийно и държавно ръководство, което приветстваше военни паради и народни манифестации всяка година за 9 септември и 7 ноември и на учениците за 24 май. И да показваме социзкуство. Но как да обясниш на чужденците, които настървено ни питат къде се намират мавзолеят и паметниците на Ленин, Сталин и Брежнев, кой е Бакърджиев. Който дори не успя от раз да взриви една сграда, построена през далечната 1949 г. само за 138 часа.

„Здрав дух в здраво тяло”
В Комсомола не се влизаше толкова лесно, минаваше се през цедката на приемен изпит, на който трябваше да имаш отговор на такива въпроси като "Колко са петимата от РМС?". Комсомолците бяха използвани да обират реколтата в ТКЗС-тата в т.нар. бригади, но всички се молеха да има спартакиада – масово физкултурно събитие, защото тогава можеше да кръшнеш от кърския труд. За спартакиадите се подготвяхме поне месец – събираха се ученици от няколко училища, раздаваха се знамена и други предмети, с които правехме масови гимнастически упражнения или надписи по трибуните на стадионите. Полагаха ни се готини спортни екипи, копирани от западните лъскави списания, които си оставаха за нас. Момичетата се фукаха с гимнастически трика за манифестациите за 24 май и си спомням, че при едно такова масово събиране моя съученичка се запозна с къдрокос единайсетокласник от „Младост”. И досега са щастливо семейство. Верни на девиза „Здрав дух в здраво тяло”, сутрин пред училищата строяваха учениците за кратка физзарядка. Не знам тя колко ни оправяше фигурите, но пък беше повод за учителите да проследят да не сме облекли минижуп под престилката и да не се подава някоя опашка под фуражката.

Кореком-Магура
Другата врата към света беше „Кореком” - магазинът със западни маркови стоки, в който се пазаруваше само с долари. Там се намираше онова, което не можеше да се купи в българските магазини – дънки, дъвки, сабо, куклите „Барби”, черна и бяла техника. За да си купиш нещо от „Кореком”, трябваше да се сдобиеш с долари, което не беше лесно. По-смелите можеха да минат през т.нар. „Магура” – на тротоара на бул. „Витоша” пред заведението „Магура” до НДК, където се навъртаха продавачите на черно на долари. Първообразът на днешните чейнджбюра работеше почти денонощно под благосклонния поглед на милицията, която се правеше, че не забелязва „спекулантите”. От там излетяха мутрите и много бизнесмени, които се оказаха вчерашни информатори на милицията.

„Комунисти, комсомолци, пионери”
Целият живот по време на соца беше подчинен на комунистическата идеология – от възпитателните надписи по сградите и градинките (например ”Научно-техническата революция – дело на милионите), през живота в квартала, за който отговаряше ОФ организацията, училището, казармата и работата. Затова особено внимание се отделяше на децата, които още в първи клас ставаха чавдарчета и им връзваха сини връзки. В трети клас учениците ставаха пионерчета с червени връзки, а в гимназията ги приемаха в Комсомола. „Комунистите родината изграждат, комсомолците със тях строят. Пионери, пионери! Славен път ни чака – трудов път”, както се пееше в популярната тогава песен „Комунисти, комсомолци, пионери”. Всички се възпитаваха в състезателен дух – който изпълняваше повече и по-добре правилата, беше по-добър. На чавдарчетата раздаваха римувани правила, като например „Чавдарчето е весело дете, играе, пее, учи се, чете”, които трябваше да се изпълняват. И ако ти беше тъжно и не ти се четеше, се чувствахме гузни. Но пък ни учеха и на полезни неща, като например да сме примерни, добри ученици, да помагаме на бабите да пресичат улицата, да им отстъпваме място в автобуса. „Пионер! Млад димитровец си ти! Чист и спретнат винаги бъди”, както гласеше един лозунг. Сега не знаем кой трябва да обяснява това на децата.

Знаме на мира
Опит да разчупи модела направи Людмила Живкова, която създаде световната детска асамблея „Знаме на мира”. Подчинена на мотото „Единство, творчество, красота”, тя събираше по-изявени деца, повечето дъщери и синове от партийната номенклатура, които, за разлика от своите набори, имаха възможност да пътуват по света, да се срещат с чужденци на тяхната възраст, да им се правят изложби и да им се издават стихове. Днес дъщерята на Людмила – Евгения Живкова, се опитва да продължи асамблеята. От тогава остана монументът „Камбаните” в полите на Витоша, а много от онези пораснали деца сега оплюват комунизма и са на ключови места в строителството на демокрацията.

Дипломатически корпус
През 80-те години всеки кмет на окръжен град се молеше да го посети дипломатическият корпус – традиционна обиколка на Тодор Живков с представители на чужди дипломатически мисии у нас, за да си спретне града. Избраният град трябваше да бъде витрина на социализма и затова настъпваше трескава строителна суматоха. Строяха се площади, градинки, изникваха горички за една нощ, появяваха се редки продукти в магазините, асфалтираха се улици, прокарваше се водопровод, така че накрая целият град беше излъскан като войнишка лъжица. Оттогава много от областните ни градове са излезли сякаш от калъп – с мраморен площад, фонтани, каменни саксии, със сграда на окръжния комитет, поща, хотел и театър.

ЦУМ
ЦУМ беше най-големият и най-добре зареденият магазин по времето на соца, при това цените бяха същите като в обикновените магазини. А не като сегашните молове. Подобно на „Детмаг”, той беше построен по съветски образец през 50-те години. Тук можеше да се купи всичко - от детски дрехи и играчки, до хладилници и телевизори, които не се намираха навсякъде. В него беше монтиран първият ескалатор в София – любимо място за возене на децата, и своеобразен климатик – силна струя топъл въздух, която струеше между външните и вътрешните врати на магазина. Чудо невиждано тогава. Всеки, който посещаваше София, се чувстваше задължен да мине през ЦУМ – като туристическа забележителност. В него дори беше сниман „Таралежите се раждат без бодли”. Спомням си, мой съученик разказваше, че като го пускали в градска отпуска от казармата, първата му работа била да отиде в ЦУМ – да се порадва на цивилизацията, на тълпата от хора, на миризмата на нови стоки и на богатата украса на магазина. 

Военно обучение
„Комунистите воюват със войната, комсомолците на стража бдят”, се пееше в „Комунисти, комсомолци, пионери”. Верни на този завет, всички минаваха елементарен курс по военно обучение, включително и жените. В университетите имаше специални часове, но най-весело беше по време на задължителното военно обучение в десети клас. Водеха ни в планината на лагер – някакъв аналог на казармата. С униформи, с общи помещения за спане – момичета и момчета отделно, имаше си часови, който не пускаше никого в лагера, както и дежурни по кухня и по миене на тоалетни. Учехме се да разглобяваме „Калашников” за 18 секунди, още ги помня, да набиваме крак по плаца и как да боравим с противогази. Общите спомени бяха за весел купон, за това, че шефовете запасняци се напиваха безпаметно, но въпреки това бяха обект на амурни атаки от по-напъпилите момичета.

„Кравай”
Сигурно всеки град си е имал култово сборище на „неформалите”, но в края на 80-те в София това беше заведението „Кравай”, на ъгъла на ул. „П. Евтимий” и „Фр. Нансен”. „В седем на Кравая” беше най-честата реплика и мястото идваше от името на заведението за закуски „Кравай”, което после беше многократно променяно, за да бъде изличен споменът от него. Но тротоарът си остана дълго време култово място за „различните”. Там се събираха метъли, рокери, пънкари, по-късно скинове, които вярваха, че с черните кожени якета с капси и с ципове, с боядисаните в черно и синьо „гребени” се опълчват на системата. Друго островче на западната цивилизация в София беше нощният бар „Астория”, достъпен само за тузари. Там звучаха най-модните песни, там ходеха облечени в корекомски дрешки, пиеше се уиски и се пушеше „Малборо”, които бяха иначе недостъпни. Сред галениците на властта обичаха да танцуват Бригита Чолакова и Йорданка Христова, а после купонът продължаваше в дома на Данчо Капитанов и тогавашната му съпруга Нели Рангелова, при Сашо Бръзицов или Ицко Финци.

БГА „Балкан”
Държавната авиокомпания „Балкан” беше лъскавото лице на България и врата към бленувания западен свят, към който не можеше да отлети всеки. Това беше мястото, където се попадаше най-трудно – само с дебели връзки и с няколко езика. Стюардесите на „Балкан” бяха най-красивите момичета и беше особен шик да забиеш за гадже някоя от тях. Календарите с техните лица красяха почти всяка българска къща. Дори джобните календарчета на БГА „Балкан” бяха по-луксозни от обикновените. Колкото и недостъпен да ни изглеждаше тогава този лукс, спомням си, че сме пътували със самолет до Варна и Горна Оряховица, недостъпно удоволствие сега за повечето българи.



Източник: http://www.monitor.bg/
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

18 comments:

  1. Пътуванията със самолет бяха много по-достъпни тогава, отколкото днес. Спомням си, че като дете през 80-те години всяко лято ходехме на море именно със самолета до Варна и цената на билета бе 22 лв. за възрастен и наполовина за мен като дете. Миналото лято платих точно 660 лв. за мен, съпругата ми и 3-годишната ни дъщеря. И няколко други корекции бих искал да направя: "Магурата" се появява в самия край на 80-те, знам от дърти тарикати, че преди това далаверите са се въртели на "Кристал", "Медовина", нощния бар на стария гранд-хотел "София" /днес "Радисън"/, както и в дискотеките на "Простор" и "Щастливеца" на Витоша. По мое време, когато започнах да бръмча по заведения, най-гъзарското място беше дискотека "Орбилукс" до Японския хотел, която днес за жалост не съществува.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Аз пък миналата година ходих до Будапеща за 19 лв двупосочен с WizzAir. По-достъпно е било - друг път. Може би само за богопомазаните соц. деца в София.

      Delete
    2. Дрън дрън...

      Delete
    3. Това, че някой те е минал здраво, не означава, че сега полетите са недостъпни. Пример от това лято: двупосочни до Берлин за мен и жена ми - общо 180 евро. Не знам, колко трябва да не ти пука за парите, за да "изхвърлиш" 660 лева за билет до София, но това си е лично твой проблем, а не на системата. Остани си със здраве.

      Delete
  2. 76-та година, до Варна билета беше 13.50лв.

    ReplyDelete
  3. По горе прочетохте как се израства като нормален човек.Живота бе подчинен на правила благодарение на които имахме държава, а не както сега .Сега някой простак ще се вторачи да ми търси правописни грешки но той жалкия не знае ,че вече е толкова упростачен ,че не може да различи кое е добро,правилно и кое,простащина.Ето затова сме на този хал.

    ReplyDelete
  4. А до Горна Оряховица цената на билета беше 12.00 лв. За сравнение, цената на билета беше 8.00 лв. С влака се пътуваше 4 часа, а със самолета 45 мин. :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. цената на билета за влака беше 8,00 лв. съм искал да напиша :)

      Delete
  5. 3 x 22 лв. - 66 лв. до Варна, Сега си платил 660 лева - 10 пъти повече. Тогава заплатата ти беше 240 лева, сега ти е 2400 лева. Еднакво. Айде да кажем, че взимаш 1200 лв. - двойно по - скъпо е. Не искам да споря, просто си мисля, че и тогава и сега все е скъпо. Просто тогава е имало някакъв ред, който е устройвал много хора, които не са слушали рок, не са искали да са бизнесмени, не са държали да пътуват по света, хора които са искали да станат лекари, инженери, работници. Сега тези който искат да станат инженери, лекари, работници не могат защото всичко е ограбено и разрушено, но могат да станат бизнесмени, да пътуват по света и да слушат рок. Аз лично искам да постигна първото, е вярно е че ако го направя ще имам пари за второто, но е вярно че в БГ няма болници, предприятие и конкуренция. А да си лекар касапин, инженер техник, бизнесмен далавераджия не е същото.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Точно така е, който има заплата от 2400 лева, само той лети.

      Delete
  6. За самолетите тогава мене питайте. До Варна билета беше 22 лева (44 лв. отиване и връщане). До Търговище 18 лева, до източен Берлин 208 лева. За тогава това не бяха малко пари.
    Сега самолетите са много по-достъпни. Нискотарифните компании имат уникално евтини оферти.

    ReplyDelete
  7. Мавзолеят на Георги Димитров трябваше да бъде превърнат в кръчма, на стената на която да се описват постиженията на Георги Димитров като пианист - полицейска регистрация за пиянско сбиване, изгонен от църква, уволнен от печатницата тъй като не могъл да изтрезнее и не се явил на работа. На най-изявените пианисти в кръчмата да се дава значка "Димитровски Пианист". Събарянето на мавзолея беше трудно и рисково, тъй като можеше да пострадат сериозно сградите на БНБ, Галерията, МС, НС, Президентство и т.н. и затова беше поетапно, а не наведнъж.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Ти от къде ги извади тези ценни изторически факти бе младеж?

      По добре залягай над учебниците и не се занимавай с неща от които си нямаш никаква представа!

      Delete
  8. Добър или не мавзолея е част от историята ни,обаче някой хора постъпиха ,като османците когато са завладели България-събориха палатите от мрамор на Българските владетели и изпекаха мрамора за киреч,да си построят джамии!

    ReplyDelete
  9. До Будапеща може и да си ходил вурнал миналата година за 19 лв. ама я се опитй да летиш София - Бургас на ниска тарифа. Няма такава. А преди еднопосочния билет беше 20 лв. - майчинството ми беше 240 лв.. Сега заплатата ми като инженер в Софийски ВУЗ е 516 лв. - а билета в момента (30.10.2014 г.) е 100 лв. Няма никаква база за сравнение :(

    ReplyDelete
  10. кой и къде взима 1200 лв. заплата не разбрах

    ReplyDelete
    Replies
    1. Доста хора бих казала. Дори и повече взимат. Стига да работят на подходящо място и да са достатъчно грамотни.

      Това обаче не означаа че сме цъфнали и вързали. След 1989 г. вървим бързо и сигурно назад и срещу себе си. Не и срещу САЩ и ЕС обаче. Какво ни носят те сами виждате в последните 25 години

      Пълна трагедия...

      Delete
  11. Ех, минало незабравимо. Благодаря, че споделихте тези интересни детайли от соц битието.

    ReplyDelete

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Точно 7 години трябваха, за да израснат бодлите на таралежите и те да започнат своята война срещу света на Възрастните. Игралният ф...

АРХИВ НА САЙТА