Името на Игнат Раденков е познато на всички, живели по времето на социализма. Става Герой на социалистическия труд през 1983 година за високи резултати и новости в строителството. Известен е и с това, че неговата строителна бригада е вдигнала голяма част от къщите в Стражица след опустошителното земетресение през 80-те, курортите „Златни пясъци” и „Дружба” и мн. др.
Роден е през 1938 г. в с. Свидня, Софийско. Семейството му се премества в гр. Нови пазар. Игнат Раденков започва работа още 16-годишен - в стъкларската фабрика "Китка" в Нови пазар. Известно време е миньор в Златоград. После се мести във Варна. От 1961 г. работи в строителството и до днес е един от най-добрите в бранша. Голямото признание за него идва през 1983 г., когато е удостоен със званието "Герой на социалистическия труд". Тогава бригадата му има обем на строителни работи, колкото в 10 тогавашни окръга, взети заедно. Построил е цял град с над 5000 апартамента. Работи наравно с хората си, но държи под око всичко и всички. За връх в своята работа сочи строителството на намиращия се в центъра на Варна хотел "Черно море". След земетресението в Стражица местните хората с учудване го виждали да ходи нощем сред новоизградените домове и да им се любува или да проверява качеството на свършеното. Днес култовият строител и Герой на социалистическия труд се опитва да върти частния си бизнес в незавидните икономически условия, а също така оглавява Обединеното гражданско сдружение – Варна.

Игнат Раденков – въпроси и отговори


Вашето име нашумя около възстановяването на Стражица след опустошителното земетресение. Как се случи така, че се ангажирахте с тази тежка задача?

-         В много труден момент помогнат за изграждането на Стражица след земетресението. Това стана вследствие на отстояването от моя страна на позицията за развързване на ръцете на можещите, инициативните, за налагане ролята на човешкия фактор и преминаване на икономиката ни на релсите на пазарните принципи. Тъй като имах голям строителен колектив, можехме на практика да прилагаме новостите, които бяха в разрез с тогавашните нормативи. И те даваха големи резултати. Доброто заплащане даваше възможност да се привличат все повече и по-млади и можещи хора.

Колко жилища изградихте в Стражица?

-         Построихме 240 къщи в Стражица, вложихме много старание, направихме си и дърводелска, и железарска работилници, за да разкрасяваме къщите. Направихме и много обществени сгради.


      Вие се превърнахте в онова време в проводник на частната инициатива у нас. Разкажете повече за това.

-         Настоявах за развързване на ръцете на инициативните и бях против уравнивиловката, настоявах да преминем към работа на база на пазарните принципи. Никак не беше лесно. Тогава се правеха годишни отчети на строителството. Спомням си, че през 1986 г. той се проведе в Добрич. Тогава се отчете, че обемът на строителство на моята бригада, която бе от 200-250 души, се прави от десет окръга. В последните години преди промените ръководех и по 500 души. Тогава използвах, че правителството не можа да се справи с проблема в Стражица след земетресението, защото не можеха административно никого да заставят да работи в трудните условия - да се спи във фургони на легла на два етажа, да се яде от войнишки канчета. Когато ние отидохме - година и три месеца след земетресението, в Стражица беше построена само една къща и тя бе направена от Комсомола. Дадохме тон, че Стражица може и трябва да бъде възстановена.

    Как така се случи, че Вашата бригада получи финансова самостоятелност и работеше като фирма по времето на социализма?

-         Като използвах случая, отправих апел към правителството - поемам голяма част от възстановяването на Стражица само при условие, че бъдем обособени като самостоятелна стопанска единица. Излезе Указ, с който ни обособиха. Когато отидохме при Иван Игнатов, чакахме да дойде и Стоян Овчаров, за да очертаят рамките - докъде да ни развържат ръцете. Тогава Игнатов каза, че в неговата канцелария думата "фирма" не иска да я чува. Въпреки това, с този указ над нас отпаднаха отчисленията за издръжка на Домостроителния комбинат, на СМК и на министерството. Ние имахме договор пряко с държавата. И докато другите бригади правеха отчисления за тромавата структура над тях, ние имахме възможност да увеличаваме заплатите и хората в нашата бригада да получават по четири пъти повече.

И след промените в България Вие продължавате да се занимавате със строителство, но вече в частния сектор, макар още по времето на Тодор Живков Вашата бригада да е била своеобразна фирма. Все пак, лесно ли бе да се справите при новите условия?

- Продължих със строителството. Много малко хора можеха да влязат така подготвени като мен в новото време. Предишните ръководители управляваха големи обекти, но - когато дойде новото време, те се оказаха неподготвени. Наложиха се повече хора низови, а много малко администратори. През последните години преди 1989 година освен с управление на обекти, аз се занимавах и с икономическата част. Затова за мен нямаше проблем да се справя при новите условия.

Кой е построеният от Вас обект, с който най-много се гордеете, най-крупният?



- Най-големият обект, който съм строил, е хотел "Черно море" във Варна. Построили сме още модна къща "Валентина" във Варна, Фестивалния комплекс. Водех най-голямата бригада и участието ни в знаковите обекти във Варна бе задължително.

Колко жилища сте построили?

- Над 5000 апартамента са построени във Варна под мое пряко ръководство. За тези ми заслуги получих специално признание преди време. 26 инициатори - журналисти, социолози и други общественици, създадоха инициативен комитет за избор на стоте личности на миналия век, които да бъдат отличени за принос за Варна и варненци. Бяха номинирани 200 души. За една година гражданите предложиха още 120 души. Месец преди да завърши миналото хилядолетие, бяха утвърдени стоте личности на миналия век, сред които бях и аз. Имам всички награди и ордени, защото целият ми живот е вървял във възходяща посока. Но да бъда една от стоте личности на миналия век беше особено голямо признание за мен. Защото изборът се правеше от 500-хилядна Варна. Избираше се по една личност на година от различни области. Така имаше един конструктор, един архитект, един изпълнител, който бях аз. Това е затвърждение на дълги години градеж. Още повече, че около 70 на сто от другите отличени бяха отпреди 1944 година. Това е много голямо признание.

   Какво беше отношението на Тодор Живков към Вас?

-         Тази моя борба за обособяване като самостоятелна стопанска единица раздели ръководството на БСП на две - на консерватори и новатори. Първите дълго време повлияваха на Тодор Живков, като му внушаваха, че аз отричам системата, партията, профсъюзите и мога да повлека и другите след себе си. Григор Стоичков - като бивш министър на строителството и зам.-председател на Министерски съвет, беше против мен. Той и Милко Балев, който бе близък с Тодор Живков, профсъюзни дейци и окръжното ръководство на БКП във Варна се изправиха срещу мен, защото съм казал, че във Варна всичко прогресивно се мачка. След това пратих дознание до изданието "Партиен живот". След това бяха направени три филма за мен - "Отворено писмо", "Стопани" и "Незавършен", който бе за Стражица. Цяла България се извървя, чужденци също идваха да видят как става това - другите бригади правеха по 60-80 апартамента, а ние - 600. Строителите на цели окръзи като Ямбол, Сливен, Пазарджик, Търговище и други правеха по 280-300 апартамента, а ние - по 600.

    Въпреки това Вие получихте званието "Герой на социалистическия труд"...

-         Тогава "героите" се притесняваха от мен. Излезе снимка, текстът, към която гласеше, че за празника на строителя Игнат Раденков ще става "Герой на социалистическия труд", но в крайна сметка това не се случи. Тогава ме извика Огнян Дойнов и ми каза, че Тодор Живков иска среща с мен. Когато се срещнахме, той ми каза, че голяма несправедливост е станала, поздрави ме. Каза ми: "Да ти кажа, млади човече, разделил си държавата на две". Това се случи на 23 декември 1983 г. Тогава той каза "Искам до Нова година да възтържествува правдата!" На 28 декември дойде специален самолет с Огнян Дойнов, Петър Дюлгеров и други и ми заръчаха да не казвам на варненското ръководство на БКП. Дойдоха на обекта, на който работех. Церемонията се състоя в Партийния дом във Варна. Там ме приветстваха.

     До тази церемония обаче се е стигнало след много "кал", която е била изсипана по Вас. Как оцеляхте?

-         Имаше анонимни писма. Тогава бе по-гадно от сега, но бе по-префинено. Успях, благодарение на това, че зад мен застанаха много честни хора. Вървях напред и с резултатите от работата си. Така оцелях. Спомням си, че през февруари 1983 г. ме извика Григор Стоичков, който бе министър на строителството. Бяха събрани "герои",  познати, с които сме обменяли опит. Тогава бе поставено под въпрос "има ли рационалност в идеята на Игнат Раденков?" Ние обърнахме България с резултатите си. Не можеха да ни простят, че резултатите, които постигаме, са без тяхната подкрепа, без подкрепата на партията.


СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

2 comments:

  1. Познавам го още от Нови Пазар. Нищо лично, ама голям тарикатин беше.
    Какви глупости "Тодор Живков искал среша с него"!!! А бе много важен се изкара.
    Пълни глупости.

    ReplyDelete
  2. и моя баща с бригадата си доста неща е построил - първия хотел в Сл.бряг, голяма болница в Бургас......,но не си е падал да лиже комунистически задници и не е бил отговорен партиен другар...това го прави неизвестен и забравим

    ReplyDelete

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Точно 7 години трябваха, за да израснат бодлите на таралежите и те да започнат своята война срещу света на Възрастните. Игралният ф...

АРХИВ НА САЙТА