Отечествената война на България и българските воини (1944-1945 г.). Разказ в 9 уникални снимки!

Полуразрушената столица през 1944 г.

Tочно преди 70 години, България се включва на страната на антихитлериската коалиция, в т.нар. заключителен етап от Втората световна война. Обявена е обща мобилизация на новосформираната Българската Народна Войска. Сформирана е и Народна гвардия от състава на доскорошните партизани. Българските армии и в двете фази на войната са под оперативното ръководство / в състава/ на Трети украински фронт на Съветската армия, под командването на маршал Толбухин. Затова и ген. Стойчев участва в Парада на победата в Москва като генерал от Трети украински фронт, а не като представител на България.

Най-елитното сформирование е командваната от ген. Владимир Стойчев 100 хилядната  Първа българска армия. Тя взема участие в бойните действия срещу Германия, осъществени в няколко военни операции: Сремска операция през януари 1945 г. на югославска територия, Дравска операция от 12-25 март 1945г. на югославска и унгарска територия, Мурска операция - 29 март-14 април 1945г. на унгарска територия и Чаковедска операция, наричана Балатонска операция от 14 април до 4 май 1945 г. на унгарска и австрийска територия.

С постановление на МС на България Първа българска армия е поздравена за победите си в Югославия, Унгария и Австрия, както и по решение на съветския Върховен главнокомандващ Йосиф Сталин в чест на Първа българска армия са дадени топовни салюти на парада на съветската армия в Москва. Престоявайки в източна Австрия до юни 1945 г., Първа БА се завръща в Родината същия месец, в чест на което е организиран военен парад в София.

Участието в завършващия етап на Втората световна война в Европа струва на нашата страна скъпи жертви и големи материални разходи. Общите загуби във военните действия са около 35 000 души. Над 10 700 от тях загиват по чукарите на Сърбия и Македония, в унгарската пуста и на австрийска земя.

Въпреки славните победи на българите в Югославия, Унгария и Австрия, страната ни продължава да е във война с Америка,Англия, Франция, Канада, Австралия, Мароко, СССР и прочее, до Парижката мирна конференция през 1946 г.

От едната страна са победителите. От другата – победените. Сред вторите - и България.

Европейският съд се произнася, че страната ни е загубила войната и трябва да си понесе последствията. САЩ и Великобритания искат 125 милиона долара репарации за Югославия и Гърция, а гръцката делегация предявява претенции за териториална компенсация от българските земи - на 95 километра от София и на 35 километра от Пловдив! И това не става единствено заради несъгласието на делегациите на Украина, Белорусия и Русия.

Но така или иначе, България не е призната за „съвоюваща страна“ и е третирана за „победена“, за разлика от Италия, примерно.

С договора от 10 февруари 1947 г. границата на България се възстановява във вида, в който е съществувала през 1940 т. Тоест, с Южна Добруджа. Отсъдени са репарации в размер на 75 милиона долара. За Гърция - 45 милиона и 25 милиона за Югославия, като югославяните великодушно се отказват от тях. Последните репарации на Гърция са изплатени по времето на Тодор Живков.

През есента на 1944 г. поделения на Първа българска армия настъпват по направление Крива Паланка – Скопие

Преследвайки врага, на 9 януари 1945 г. български и съветски войски преминават р. Дунав

Българската армия достигна австрийски земи посрещната радушно от местното население

Среща между главнокомандуващия  III украински фронт Маршал Толбухин и Ген. Вл. Стойчев, командуващ Първа българска армия в гр. Сегетвар, март 1945 г.

Другарите полк. Боян Българанов и Бърко от Югославската народноосвободителна войска след срещата в Цариброд Димитровград. Х. 1944

Посрещането на 23 пехотен шипченски полк на площада в Казанлък юни 1945г.

Тържествено посрещане на на българските войски в столицата. 

Тържествено посрещане на на българските войски в столицата. 

Тържествено посрещане на на българските войски в столицата. 

СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>