След девети септември 1944 год и последвалите социалистически преобразувания по съветски модел, участвалите в съпротивителното движение у нас получават висок обществен статус, превърнал се по-късно в т.нар. номенклатура. Най-голямата част от партизаните се реализират в органите на МНО и МВР, следвани от партийните органи, като ръководни стопански кадри, в административните органи. Останалите сфери, където са влезли, са дипломацията, образованието, културните институти, журналистиката, здравеопазването, в ръководните органи на селското стопанство, промишлеността, строителството, транспорта. Жените - бивши партизанки, също са избрали органите на МВР, останалите са се насочили предимно към културните институти и образованието.
Интересна е социалната ориентация и в тази по-късна посока от живота им. Бедните и средните селяни са се насочили към МВР и армията, като тях са постъпили и чиновниците, и част от работниците. Интелигенцията от партизаните е навлязла в партийните органи и културни институти. Подобна е тенденцията и спрямо политическата им база - членовете на РМС и БРП също избират след Девети армията и МВР, но членовете на БЗНС например много по-често стават ръководители на стопански обекти, докато членовете на БРСДП навлизат в партийните органи. Сред безпартийните всеки пети отива в МВР, следващото по брой участие е пак в армията.Според изследването на проф. д. и. н. Донко Дочев 39.90% от всички партизани повишават образованието си след Девети, 86.84% от завършилите средно образование получават висше, а 17.5% от тях стигат до научни степени кандидат и доктор на науките. Повече от половината от партизаните с висше образование са завършили второ висше след 1944 година, 40% от тях са стигнали до научна степен. Като правило почти всички прекъснали заради излизането в Балкана студенти са завършили по-късно. Изобщо като цяло всички те имат отлична житейска реализация.

През 1959 год. ЦК на БКП институционализира понятието Активен борец против фашизма и капитализма (АБПФК). Това е лице, участвало (или подпомагало) в дейността на Българската комунистическа партия до 1945 г. и в съпротивителното движение в България, главно през Втората световна война. Активните борци са разделени в 4 категории. В 1-ва категория са включени загиналите антифашисти, осъдените на смърт и тези, които са били партизани повече от 1 год. Към 2-ра категория спадат участниците в партизанското движение повече от 6 месеца, както и политзатворниците и политемигрантите. Към 3-та и 4-та категория са отнесени ятаците и всички други участници в антифашистката борба. По-късно е прибавена и 5-та категория, като категоризацията се осъществява от Съюза на активните борци против фашизма и капитализма. За одобрение на кандидатурата се изисквали двама гаранти - свидетели на дейността, които да са АБПФК, които давали писмени препоръки, и се правело проучване. Много от АБПФК успяват да си издействат приемане без всякаква дейност, с показанията на приятели.
В зависимост от категорията привилегиите на АБПФК са били степенувани. На първо място в привилегиите е влизало отпускането на специална народна пенсия. Освен това АБПФК са ползвали специални безплатни почивни станции, медицинско обслужване и безплатен транспорт, те и децата им са влизали с привилегии в учебни заведения. При отпускането на стипендии и общежития децата на АПБФК са били с предимство. Децата на АБПФК са назначавани с предимство на работа. В столицата и окръжните градове специално за тях са построени т.нар. жилищни блокове за активни борци, като блок „Народен юмрук” в Бургас, „Блокът на БКП” в Стара Загора, жилищни блокове в района на Докторската градинка в столицата и др.
По данни на Политбюро от признатите до 1984 г. около 69 хиляди активни борци са останали 47 хил., разпределени в пет категории. От живите към този момент активни борци работещи са 4500, останалите са пенсионери. В докладна записка до Политбюро председателят на ЦК на БПФК Владимир Бонев отбелязва, че в почти всички градове е организирано обслужване по домовете на самотни борци против фашизма и то не само с медицинска помощ, но и с ред социални мероприятия - почистване на жилището, поднасяне диетична храна, социален и културен патронаж чрез младежките формации на БЧК. С обслужването на активни борци в болници и поликлиники навремето са били ангажирани 325 медици и здравни работници, а в пансионите за стари революционни кадри - 180 здравни работници.
Именно тези привилегии, настройват обикновените българи срещу бившите участници в съпротивителното движение и най-вече срещу наследниците им, които са “по-равни” от равните! Немалка част от тях пък с помощта на близки и познати участници в съпротивата, за да получават въпросните привилегии сами си изфабрикуват борческо минало, което няма нищо общо с действителността. След 1989 година организацията, която най-активно се обявява за антифашистка е Българският антифашистки съюз (така се нарича предишният Съюз на активните борци от началото на 1990 г.). Тя се занимава предимно с отбелязване на юбилейни годишнини от събития от партизанското движение и Втората световна война. Основната ѝ политическа насоченост обаче е по-скоро антиамериканска и антиглобалистка, отколкото антифашистка.

Следва: Антифашизма и соцреализма като част от идеологията на държавата преди 1989 г.
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

1 comment:

  1. Първата снимка навремето беше известна като "Тодор Живков се запознава с партизаните".

    ReplyDelete

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Точно 7 години трябваха, за да израснат бодлите на таралежите и те да започнат своята война срещу света на Възрастните. Игралният ф...

АРХИВ НА САЙТА