Отваряш бръснарницата в 5,30 ч. Метеш, мажеш пода с подово масло, за да не се вдига прах, миеш стъклата, палиш печките в дамското и мъжкото. После слагаш чайника с водата на печката. Идват майсторите бръснари, водата вече е топла. В 6 ч. влизат първите клиенти. Към 9-10 ч. събираш старото бельо, броиш салфетките за бръснене, хавлиите и описваш всичко. Пускаш ги в две торби, слагаш ги на рамо и ги носиш в пералнята в „Подуяне", като се прекачваш от трамвай на трамвай. През другото време гледаш единия майстор как бръсне. Той ти дава да сапунисаш клиента. След това да го обръснеш само отстрани. После и брадата и отдолу, мустаците най-накрая.........

Така беше някога.


Бръснарството западна заедно с триумфа на модерните самобръсначки, опасността от СПИН и санитарно-хигиенните изисквания. Сега само малцина стари майстори са склонни да обслужат по спешност някой закъсал клиент, тръгнал непредвидено за важна среща. 



СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

2 comments:

  1. 80-те години имаше само една прическа за младежите-ученическата,по мои спомени беше бритон на кастрон,равен,ушите открити,врата обран,навсякъде равна дължина на косата,приблизително около 3 см.

    ReplyDelete
  2. Антоанета НеноваSeptember 28, 2014 at 11:54 AM

    Интересна работа! В Ирландия има бръснарници и сега.Няма как да се каже за държавата, че е изостанала, нали? В град Портлийш-15 хиляди живеещи, поне аз съм видяла, има над 10 берберници.

    ReplyDelete

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Точно 7 години трябваха, за да израснат бодлите на таралежите и те да започнат своята война срещу света на Възрастните. Игралният ф...

АРХИВ НА САЙТА