Поради увеличения брой на партизанските чети и отряди и участниците в тях, и последвалия размах на партизанското движение, през м. април 1943 година се създава Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Тя е нелегалната партизанска организация на комунистическото движение в България действала до 9 септември 1944 г. Целта е създаване на единно командване и по-добра координация на действията на нарасналите по брой и числен състав партизански подразделения след Сталинградската битка. Оперативно територията на страната е разделена на 13 "въстанически оперативни зони (ВОЗ)". Сред ръководителите на тринадесетте "въстанически оперативни зони” се открояват имената на Лев Главинчев, Владо Тричков, Славчо Трънски, Георги Жечев, Иван Радев, Боян Българанов, Методи Шаторов, Никола Парапунов, Крум Радонов, Стою Неделчев-Чочоолу, Димитър Димов, Иван Араклиев,Б орис Копчев, Груди Атанасов, Ламбо Теолов, Пело Пеловски, Борис Попов, Дико Диков, Никола Попов.
Емил Марков
Подривните действия във всяка зона се ръководят от командир, заместник-командир, началник на щаба и политически комисар. Те влизат в състава на висшето командване на НОВА. Командването се осъществява от Главен щаб на НОВА. В него влизат: командир на щаба - Христо Михайлов (загинал на 8 февруари 1944 г.),политически комисар - Емил Марков (заменен след смъртта му на 12 юли 1943 г. от Добри Терпешев), членове - Антон Югов, Петър Вранчев, Лев Главинчев и Тодор Тошев. От февруари 1944 г. съставът е: командир на щаба - Добри Терпешев и членове - Антон Югов, Боян Българанов, Владо Тричков, Петър Илиев, Тодор Тошев, Петър Вранчев, Благой Иванов. Всичко това подсказва за намерението на БРП (к) да усили борбата и завземе властта. През м. август същата година е създаден ръководен орган на ОФ-Национален комитет. Правителството от своя страна засилва действията си. Борбата на правителствените сили срещу НОВА е възложена на полицията (лятото на 1943 г.), армията (зимата на 1943-1944 г.), полицията и жандармерията (пролетта на 1944 г.) и войската - лятото на 1944 г. Раздават се и големи парични награди за отрязани партизански глави.


С окръжно № 3928 от 10 април 1943 г. на МВР, борбата с партизаните се възлага на полицията. Допуска се при необходимост и използването на военни части. През зимата на 1943/1944 г. и лятото на 1944 г. правителството решава да ликвидира партизанското движение. Изпълнението е възложено на Българската армия с постановление на Министерския съвет от 27 и 28 април 1943 г. и 28 април 1944 г., с което е въвлечена във вътрешен конфликт, който прераства в гражданска война. В частите на армията се обучават специализирани подразделения за бързо реагиране наименувани „Асен“. Формират се помощни подразделения, ловни дружини, състава на които се набира от войската и полицията. Със закон от 26 януари 1944 г. са създадени особени военно-полицейски части за борба с партизаните - жандармерия, която получава неограничени пълномощия в действията срещу партизаните. Реалният числен състав е до 5 000 жандармеристи (по план до 12 000). Мобилизирани са допълнително около 100 000 войници и полицаи в масови акции срещу партизаните. На 15 февруари 1944 г. Министерството на вътрешните работи създава въоръжени групи от цивилни граждани, предимно симпатизанти на българските фашисти, за борба с партизаните, наименувани „Обществена сила“. По този начин се резширява обхвата на сблъсъка и в него са включени голям брой хора. Предприети са две офанзиви по разработения план „Аспарух“.
Сблъсъка е без всякакъви правила и придобива изключително жесток характер и за двете страни, като по-големи са възможностите на армията, полицията и жандармерията, включително чрез репресивни действия срешу невъоръжени ятаци и помагачи на НОВА. Резултатът е частичен. НОВА претърпява загуби, но запазва основният си състав. С наближаването на Червената армия към границите на България повече хора се присъединяват към партизанските формирования. През 1944 г. състава на НОВА достига 9 бригади, 35 батальона и отряда, 2 самостоятелни чети, бойни групи. В началото на м. септември 1944 г. е сформирана една дивизия.


Преди и особено след 9-ти септември 1944 год. сред най прочулите се партизански сформирования се открояват имената на Партизанска бригада „Чавдар“, Родопски партизански отряд „Антон Иванов“ и Трънския партизански отряд. След 1956 год., когато начело на партията и държавата застава Тодор Живков, който е бил пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар", властта в страната реално е поета от бившите партизани-чавдарци и остава в техни ръце до падането на комунистическия режим. Сред тях е и Добри Джуров - най-прославеният партизански командир и най-дългогодишният военен министър от времето на социализма. Трънският партизански отряд е най-заначимото партизанско формирование през 1944 г. Негов командир е небезизвестният партиен опозиционер Славчо Трънски. Трагична е, обаче съдбата на отряда “Антон Иванов”, който действа в района на Западните Родопи. През февруари 1944 година отрядът е разгромен от жандармерията, а малкото спасили се партизани се присъединяват към Първа родопска бригада „Георги Димитров“. На 7 км от гр. Батак се намира партизанският лагер "Техеран" построен през 1943 год и даващ подслон на партизаните – Антонивановци.
Един от най-легендарните партизански командири е Александър Иванов Пипонков (Чапай). На 9 септември 1944 г. начело на партизанската колона Александър Пипонков слиза в гара Белово. С вдигната ръка и развято червено знаме той е възторжено приветстван от насъбралото се население. Събитието влиза в българската кинохроника. Участва в първата фаза на войната срещу Германия. Загива на 10 октомври 1944 г. в ожесточен бой за връх Петралица, Кумановско. 
Когато говорим за легендарни партизански командири, не може да не споменем и името на командира на Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона - Стою Иванов Неделчев (Чочоолу) с прякор Пантера. Понякога в неговата биография е трудно да се отделят фактите от легендите. Излиза в нелегалност през 1934 година, а през 1937 година пристига в СССР като политимигрант. Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1941 година по решение на ЦК на БКП като парашутист се завръща в България, за да организира партизански отряди. Командир на Партизански отряд "Христо Ботев", Партизанска бригада "Георги Димитров" и Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона. Два пъти му е издавана смъртна присъда по ЗЗД. Остава неуловим, което го прави един от легендарните и прославени партизански командири. Служи си трудно с дясната ръка вследствие на наранявания от времето на съпротивата и козирува с лявата. През 1967 г. издава мемоарната книгата „Боят настана“. Във филма „Осмият“ е прототип на главния герой, ролята на който играе Георги Георгиев-Гец. Почетен гражданин на Стара Загора от 1978 г. Името на генерала се свързва и с един случай в пловдивския квартал „Столипиново”, за който ви разказахме неотдавна (б.а.)


 По времето на управлението на Тодор Живков (1956-1989) най-популярно става името на бившия партизанин от отряд "Август Попов" Пенчо Кубадински от разградското с.Лозница. Превърнал се приживе в човек-легенда с борческата си биография от преди Девети, той е един от най-изтъкнатите български политици от епохата на социализма. Прочул се в годините на народната власт като Първия авджия на Републиката с легендарните си ловни подвизи по африканските полета, а през 80-те – и с джипа си „Тойота”, който по живково време е единственият джип западно производство в София, Кубадински е прославян безусловно като партизански командир и водач на множество акции в Лудогорието срещу буржоазното правителство.

Следва: Партизанската борба в навечерието на Девети септември
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

12 comments:

  1. Да ви еба майката мръсна комунистическа!

    ReplyDelete
  2. И ние ще ебем твойта

    ReplyDelete
    Replies
    1. Оф, мухльото го е страх да застане с името и лицето си, пък ербап го раздава. Ей, мършо, зад клавиатурата е лесно.

      Delete
    2. Друг анонимен - а ти с една псувня ли толкоз смел си и мислиш, че блестиш? Като измислиш нещо умно, тогава си сложи тъпата мутра.

      Delete
    3. С изроди като вас това може да бъде единствения смислен разговор! Ех, че го няма проф. Александър Цанков...

      Delete
  3. СМЪРТ НА ФАШИЗМА, СВОБОДА НА НАРОДА!

    ReplyDelete
  4. Гошо, непрокопсанико, само това ти остава да псуваш жалкото си съществувание.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Вероятно съм прокопсал повече от тебе, ти дори не смееш да се покажеш, шумкарче.

      Delete
  5. Когато българските войници са се борили за България, смелите партизани са ги нападали в гръб! Постъпка достойна за уважение!

    ReplyDelete
    Replies
    1. тОВА соц бг не ги интересува и НЯМА да гио кажат!

      Delete
  6. некадърници - 3000 човека на брой и са загробили ЦЯЛАТА ДЪРЖАВА ЗА ДЕСЕТИЛЕТИЯ НАПРЕД!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Важно е и да се спомене, че това не са просто некадърници - това са гнусни главорези и бандити.

      Delete

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Точно 7 години трябваха, за да израснат бодлите на таралежите и те да започнат своята война срещу света на Възрастните. Игралният ф...

АРХИВ НА САЙТА