Може да изглежда странно, но рекордът по изпита бира у нас е 1990 година – 700 млн. литра. Това е още социалистическото производство, без промяна в технологиите и системата на дистрибуция. После потреблението рязко пада. Най-ниската точка е 1997 г., когато достига 303 млн. литра. Оттогава потреблението бавно върви нагоре, за да достигне 511 млн. литра през 2013 г. Причините са не само в навици на пиене, а и защото от 1990 г. до днес България е изгубила около 20% от населението си.

Бирените фабрики в България често изтъкват историята си, как са основани в миналия век от някой чешки или немски пивовар. И понякога си приписват имена и марки, какъвто е случаят с бирата „Ариана”. Както e ставало дума тук, тази марка като име и рецепта е създадена през 90-те години във фабриката в Горубляне (виж тук). Тя няма нищо общо с братя Прошек, както се опитва да ни убеди една реклама.
Но малко се знае за историята на бирата от социализма, когато са построени повечето фабрики, приватизирани през 90-те години, след падането на комунизма.

Каква бира се е пила тогава, каква сега?
В годините на социализма „народната власт”, за да задоволи „все по-нарастващите потребности на населението” (както се казваше тогава), построява 13 бирени фабрики, основно през 50-те и 60-те години. Някои от тях са модернизирани стари бирени фабрики, построени преди войната. Други са съвсем нови. Разположени са така, че да покриват равномерно цялата територия на страната с бира. Това е важно защото по онова време бирата не е пастьоризирана и стабилизирана и не може да се съхранява дълго и да се транспортира надалеч. Разваля се за 1-2 седмици и това означава бързо да се транспортира от завода в магазина.
Казаните за варене са медни, технологията е предимно пилзенска, някои майстори от пивоварните заводи са изпращани на специализация в братска Чехословакия, където независимо от идеологията на власт, бирата се прави както преди 150 години.
В България т. нар. „специално пиво”, се появява по-късно, има трайност от един до три месеца и е в по-ограничени количества на пазара. Повечето видове бира до средата на 70-те години се продават в бутилки без етикет, а понякога и с обикновени капачки без марка на производителя.
Така до към 80-те години бирите в България са били основно регионални. Благоевградчани са пиели „Пиринско пиво”, пловдивчани – „Каменица”, бурзаглии – „Бургаско пиво”. Северозападна България е оставена на пивоварните в Лом и Мездра. Централна България пие великотърновско и плевенско пиво, североизточна – шуменско и варненско. В София властва „Столично пиво” и „Люлин”, но от края на 70-те години и през 80-те години в столицата започват да прииждат бири, произведени и от други пивоварни.
Търговията между отделните „бирени” области ставала само с писмени молби и устни кандърми. При ремонт на някоя фабрика или при внезапен остър дефицит, чиновници от стопанско обединение „Българско пиво” се съгласявали да пренасочат камиони с каси към жадуващи градове и курорти. През зимата, заради намаляващото потребление, бирените фабрики затваряли. През 50-те и 60-те години българинът още няма навици в пиенето на бира. Българи, като ходели по командировки в Чехословакия, с учудване разказвали – „Абе, те, чехите, като идат в магазина, заедно с хляба си купуват и бира в шишета”. Тогава изглеждало необичайно, у нас пиели бира само през лятото и предимно в кръчмите.

„Загорка” е една от пивоварните, която прави пазарен пробив и променя навиците на българина. На тази пивоварна принадлежи първата реклама на бира. Известна волейболистка старозагорка е снимана по бански, нещо невиждано дотогава в България. Еротика и реклама за пръв път у нас (за съжаление снимка на тази реклама не се намират, показаната тук е с друг модел). Снимката е голям формат, отпечатана върху гланциран картон, с фирмения знак и краси стените на заведения и хотели. Шофьори успяват да се докопат до снимката и украсяват с нея кабината си. Много брадясали българи са скърцали със зъби и пили бира под погледа на красавицата. Днешните собственици на „Загорка”, ако знаят какво е направила тази жена за тяхната марка, ще я издирят и ще й дадат пенсия.
Статистиките показват, че от 60-те до 70-те години „Загорка” е утроила производството (нещо, за което сегашната „Загорка” не може и да мечтае). Наложило се е разширение и модернизация на пивоварната. Средства обаче плановата икономика не отпуска. За техника е трябвала валута „по второ направление” както се казва тогава. Валутата не се отпуска току-така и директорът на „Загорка” Генчо Станчев, който е начело на пивоварната от 50-те години до 1975, проявява инициативност и пазарен нюх при тогавашната икономика. С преварения отпадъчен малц пивоварната започнала да угоява прасета и телета в помощно стопанство. Това е широка разпространена практика в бирените страни, дори има термин „малцови свине”. Изнасяли прасетата и телетата чрез ДСО „Родопа” на Запад. Станчев издействал част от доларите да му ги отпуснат за модернизация. През 1973 г. обновил завода с техника от Германия и той бил тържествено открит от тогавашния пръв партиен и държавен ръководител Тодор Живков. От тогава „Загорка” става една от най-търсените бири у нас. За дефицитната „Загорка” при соца стават опашки, бой, рушвети.
Днешната „Загорка” се прави в нов модерен завод, а не по старите чешки технологии. Сега бирените фабрики са като нефтохимически инсталации, бирата минава по тръби от един стоманен съд в друг. По-старите пиячи знаят, че вкусът вече е друг. Пивоварните днес търсят по-масов вкус, използват видове хмел с по-малко горчивина. Ферментират при по-висок градус, отлежаването е по-малко. Вкусът се нагажда към женската аудитория, което според маркетинг стратегиите носи растеж на продажбите.

До средата на 70-те години у нас се произвежда само непастьоризирана бира. За пръв път бутилки с пастьоризирана бира излизат от пивоварната „Шуменско пиво”. Това са прочутите ниски и тумбести бутилки с Мадарския конник на етикета. „Бомбичките” от 330 милилитра с „Шуменско специално” стават въпрос на престиж за всеки български ресторант. Към края на 70-те на пазара излиза и „Загорка” със зелен етикет в средата с жълт ечемичен клас. С въвеждането на новите технологии през 80-те години се оформят три асортимента – обикновено пиво, наричано още „светло”, с трайност до 14 дни, специално пиво, с трайност 30-90 дни и луксозно, с трайност 90-180 дни. Разликата между тях освен в трайността е и в концентрацията на екстракта (10%, 11%, 12%  - това е съотношението на количество ечемик към количество вода).


Днес бирите са пастьоризирани и стабилизирани, трайността им е от 6 месеца до 1-2 години, според вида. Затова повечето пиячи най-харесват най-леката бира – „светло”, с най-малка концентрация на екстракта. Според повечето пиячи от специалните и луксозни видове остава вкус в устата, боли глава, ожадняваш.
По правило в бирените страни в Европа най-много се пие наливно и непастьоризирано пиво, и жива бира, от малки местни пивоварни. Сега у нас най-много се пие от пластмасови бутилки, заради цените. Бирата в кегове, пластмасови и стъклени бутилки е една и съща, еднакво пастьоризирана. Удължаването на трайността на бирата дава отражение на вкуса, но е необходимо на производители и търговци. Така един вид бира може да се транспортира надалеч, да престоява в складове и магазини, да покрива пазара на територията на цялата страна и да се рекламира чрез телевизиите като марка. Отпада регионалния принцип и нуждата от 13 пивоварни от времето на социализма. Затова новите собственици на българските пивоварни закриха плевенската, бургаската, варненската, софийската (в Горубляне) и др. Останаха няколко по-големи завода, които произвеждат различни видове бира.

Автор: Иван Бакалов
Препечатано без съкращения от: http://e-vestnik.bg
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

6 comments:

  1. Поздрави за прекрасната статия!
    И ако позволите един въпрос,към онези които ще я опорочат с "ентелегентните" си мнения.
    Може ли хора които се напиват с бира да "дават акъл" на хора които изтрезняват с бира? :)

    ReplyDelete
  2. Тия 'дето се напиват с бира, правят бира от 1000 година. В България се прави от 150. Но подкрепям българските пивоварни (ако е останало нещо българско в тях) и при възможност предпочитам българската бира в заведение.

    ReplyDelete
  3. Българската бира е тотален боклук в момента, не се заблуждавайте!

    ReplyDelete
  4. Благодаря за хубавата статия! Прочетох я с интерес и си спомних за времето когато купувах "Светло" на баща ми от пазара. Хареса ми и сентенцията на колегата с коментар 1. Звучи като безобидна шега, но реалността е съвсем друга: могат да дават акъл и го правят постоянно, вероятно защото нашият акъл е изветрял от многото пиене :) Аз също пия БГ бира при възможност.

    ReplyDelete
  5. ето снимка и информация за първата реклама на Загорка ;)
    http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=9769

    ReplyDelete
  6. Чудесна статия! Помня някогашния вкус на "Загорка" а и на други видове бира. Сега само като погледна неотворена бутилка "Загорка", започва да ме боли главата. Имам чувството, че съдържа само метилов алкохол. Пълен боклук. Предпочитам други видове българска бира.

    ReplyDelete

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

АРХИВ НА САЙТА