Веднага след започването на военните действия на Източния фронт българските комунисти, направлявани от Коминтерна, започват „курс на въоръжена борба“ срещу войските на Третия райх и българското правителство на Богдан Филов. Партизанското движение в България е организирано от Българската работническа партия (БРП(к)) и обхваща периода от 24 юни 1941 до 9 септември 1944 г. За разлика от окупираните страни, където партизанското движение е насочено срещу окупатор, в България то е насочено срещу собственото правителство, което е официален участник в Тристрания пакт по време на Втората световна война. Този факт дава отражение върху размаха, целите на движението и конфликта, който има характер на Гражданска война. 
Изразява се във въоръжени партизански действия срещу Вермахта и държавната власт в България, включително и терористични атаки. То е подкрепяно предимно от просъветски и прокомунистически ориентирани симпатизанти и активисти.
Партизанските подразделения извършват нападения срещу железопътни линии, складове с храни, гориво, облекло и оръжие, предназначени за германските войски. Когато е възможно, партизаните завземат за кратко малки населени места, за да водят пропаганда, унищожават полицейски и данъчни архиви и пленяват оръжие и продоволствие, за да ги използват за своите нужди. БРП (к) разширява и подривната си дейност в армията. Понякога войсковите части показват слаба ефективност в боевете с партизани.

По време на съпротивителното движение, което добива форма на Гражданска война между профашисткото правителство и комунистите в страната има няколко големи битки, които вземат доста жертви и от двете страни. Една от тях е Балванската, която е сражение между Габровско-севлиевския партизански отряд и правителствени части. Бойните действия се развиват в края на март 1944 год. край търновските села Крушево и Балван. От 39 партизански бойци изправили се срещу 1500 войници в жертва падат 11 убити, 2 ранени, 2 пленени. Това е най-голямото партизанско сражение срещу полиция и редовна войска, подкрепена и от самолети.
Битката при Батулия, пък е сред най-тежките сблъсъци между партизани и правителствени сили по време на съпротивителното движение в България (1941-1944). Тя е сражение между Втора софийска народоосвободителна бригада и правителствени армейски и жандармерийски подразделения. На 23 май 1944 г. майор Франк Томпсън- офицер за свръзка между Британската армия и партизанското движение на НОВА в България също взема участие в сблъсъка. При боя в м. Марина мъртвина част от партизаните загиват. Майор Томпсън е ранен, заловен и разпитван от Разузнавателната служба при Щаба на войската. През нощта на 10 юни 1944 г. е изведен от ареста и разстрелян в района на местността „Калето“ в село Литаково заедно с партизанина Лазар Атанасов и ятака Христо Гурбинов.
 От 31 партизани от III- а чета на Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг) били се срещу жандармеристите в Брусенската битка на 26 юни 1944 год., 19 са убити.
Друго голямо сражение между партизани и правителствени сили по време на партизанското движение в България през 1941-1944 е битката при връх Милеви скали. Битката се състоява на 4 септември 1944 година, когато войскови и жандармерийски части обкръжават Партизанска бригада „Чепинец“ и Партизански отряд „Ангел Кънчев“. В нея участват около 200 партизани от които 12 са убити. 

През 1943-1944 год. партизанските формирования действат в широк териториален обхват. Силите на НОВА прилагат гъвкавата тактика на партизанската война, обусловена от числения състав и въоръжението. Тя се характеризира с временно заемане на малки селища, бързи саботажни действия и оттегляне. В граничните райони е установено взаимодействие със силите на Югославска народна освободителна армия (ЮНОА) и Гръцка народна освободителна армия (ЕЛАС). Югославска народна освободителна армия се притичва в помощ на нашите партизани от Първа софийска народоосвободителна бригада и взема участие заедно с тях в сражението при вр. Тумба, където се сражава с жандармерийски подразделения. Битката при връх Тумба е сред тежките сблъсъци между партизани и правителствени сили. На 16 май 1944г. се води тежко – неравно сражение между белишката партизанска чета „Яким Цоков” с жандармерията. Начело на четата е командира Георги Топалов. На тази дата, малко преди разсъмване, комъдирът на чеатата разпределя постовете, разположени по коларския път край белишката река. Многобройна колона от жандармеристи се натъква на един от партизанските постове. Започва се неравен бой между шепа партизани и жандармерията. Още в началото на боя пръв пада покосен командирът Георги Топалов. Загиват 9 души в разцвета на младостта си.
Две седмици преди 9 септември, на 24 август 1944 г. е извършена най-голямата акция в историята на партизанското движение в България, станала известна като Жабокрекската акция. (вж повече в статията „Акцията в Жабокрек или там където митовете се преплитат с истината“ (б.а.))

Макар, че съпротивителното движение в България няма онази масовост, която то има в страните, окупирани от германската фашистка армия, например в Югославия и Гърция, то е несравнимо по-масово от съпротивителното движение в другите страни — съюзници на Германия, каквито са Унгария и Румъния. България е формален съюзник на хитлеристка Германия. Докато Гърция и Югославия са страни, които са окупирани от Оста и борбата там придобива национален характер. Армия, полиция, държавна администрация, цялата държавна машина е разрушена и целият народ, включително и тези институции, се включват в по-голяма или по-малка част в съпротивата. Докато в България съпротивата има по-скоро класов, отколкото национален характер.

24.08.2014.
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

0 Коментари:

Post a Comment

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

АРХИВ НА САЙТА