Жабокрекската акция от 24 август 1944 г. е най-голямата в историята на партизанското движение в България. Десетилетия наред комунистическата пропаганда представя този ден като знаков и паметен за партизанското движение и антифашистката борба в България. Само две седмици преди в страната да навлезе Съветската армия, в местността Жабокрек, в близост до Рилския манастир е била осъществена най-епичната акция на родните партизани. 

Отрядът под ръководството на Васил Демиревски – Жельо ликвидира доста хитлеристи – част от окупаторските войски, а жертви сред българските антифашисти не са дадени. Партизанската августувска акция е бойна операция на Рило-Пиринския партизански отряд е насочена едновременно срещу четири обекта на правителствените сили разположени по протежение на 20 километра по долината на река Рилска. За целта е сформиран сборен Рило-Пиринския партизански отряд от 350 бойци. При акцията е нападната Кочериновската почивна станция. Пленена е предалата се охраняващата ги рота в село Пастра (запасняци). Разбити са работилници и складове в местността „Жабокрек“ и е обезоръжена предалата се в местността Пчелина рота (тиловаци). Партизаните вземат трофеи - оръжие, боеприпаси и продоволствие. На обектите са нанесени значителни материални щети. Овладяна е сградата на смесеното българо-германско командитно дружество „Гранитоид“. В хода на акцията са ранени двама партизани. Убити са 25 германски войници и техническия директор на дружеството „Гранитоид“ Райнхард Томанек. 
За целите и характера на Жабокрекската акция в днешно време има различни противоречащи си мнения. Според публикуваните документални източници те са:

            По спомените на партизани участници в акцията, тя е нападение срещу действащи подразделения на Вермахта в България.

        Според спомените на живеещите хора в района, станали свидетели на акцията, тя е рожба на партизанския фолклор, а истината за трагичното събитие е съвсем друга. 

Според техните спомени целящи да бъдат по-правдиви от официалната версия, там се разиграва следната случка: Към средата на август 1944 г. в Кочериновската почивна станция се възстановява поредната смяна ранени 18 германски войници и един офицер. Станцията и районът на Рилския манастир се охраняват от взвод български войници. Почиващите германци не са въоръжени, ако не се смята личното оръжие на споменатия офицер. За да се проявят, дупнишките партизани решават да ги унищожат, но не смеят да сторят това сами, затова викат на помощ другарите си от Разлог и Горна Джумая. Така според спомените се събира "внушително партизанско съединение от 250 борци", т. нар. Обединен Рило-пиринси партизански отряд с командир Желю Демиревсви. Около 18.00 часа на 24 август с помощта на продали се войници войнишкият взвод е обезоръжен безшумно. Последва нахълтване и вероломно избиване на нищо неподозиращите и беззащитни 18 германци. По чудо, защото не е в помещението за хранене, се спасява само офицерът. Не срещнали "въоръжен до зъби враг", шумкарите подпалват почивната станция и бягат панически, без някой да ги гони. 

Според тях такава е истината за тази прословута "антифашистка акция". Техните спомени са вариант на версията на регента Богдан Филов, който посещава района след 4 дена за годишнината от смъртта на цар Борис III. Според него 7 от загиналите германски войници са били болни.
През 1947 г. вече произведените като "активни борци против фашизма и капитализма" от Дупнишка, Разложка и Горноджумайска околии партизани възпроизвеждат пред нарочен филмов екип "мощната акция". Снимат се в специално ушити партизански униформи, а по-късно представят снимките като от времето на акцията и така фалшифицират историята. Пресъздава се картина на ожесточено с "въоръжените до зъби хитлеристи" сражение. 



          
          Според командването на Вермахта в България, нападението е срещу германски военни обекти и подразделения. Отразено е в две твърде секретни телеграми:***

Телеграма № 03011
Обстановка относно бандите.
Стара България:

На 24 август в района на Рила (на 16 км. североизточно от Горна Джумая) са застреляни от бандити един германски старши лейтенант, трима войници и един германски инженер.* От изпратената срещу тях германска част има 1 убит и 13 безследно изчезнали. От Горна Джумая е изпратен германски отряд да търси безследно изчезналите.
Военен аташе в София (п) Хайнрих Геде
NAUS,T-78, R. 333, Fr., 290677-290678, Фотокопие, машинопис, превод от немски език.

Телеграма № 03023
Обстановка относно бандите.
Стара България:

На 24 август банда с численост 100-150 души извърши нападение срещу германско подразделение за фронтово разузнаване на 65 км. югозападно от София.* Наши загуби: 6 души убити, няколко ранени. Материални щети: жилищните помещения, бензинът, взривните вещества са унищожени, респективно ограбени. Седем товарни автомобила са опожарени и разграбени.
Военен аташе в София (п) Хайнрих Геде
NAUS,T-78, R. 333, Fr., 290681, Фотокопие, машинопис, превод от немски език.

Тридесет години по-късно на мястото, където са се състояли спорните събития е открит за поколенията музей на акцията в Рилското корито. Създава се традиция и ежегодно “епичната” битка шумно се чества като всенародно събитие.

***Тошкова В., Котев Н., Стоименов Н., Николов Р., Нойков С., България своенравния съюзник на третия райх, сб. документи, С., 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец, с. 305, док. № 230, Из твърде секретна телеграма № 03011 на германски военен аташе в София генерал-майор Хайнрих Геде до главното командване на Сухопътните войски на вермахта за извършено партизанско нападение срещу германска военна част в България, София, 25 август 1944 г., 23 ч.

23.08.2014. 

Четете утре: Най-големите партизански битки по време на съпротивата у нас

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

0 Коментари:

Post a Comment

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

АРХИВ НА САЙТА