Историята е наука залагаща изключително много на причинно - следствената връзка. Всяко едно събитие в нея предизвиква други такива, а от своя страна е следствие от действия извършени, понякога векове, преди самото то да стане факт. За да се стигне до събитията в Чехословакия през 1968 г., са необходими много фактори и дипломатически ходове, които да изградят световния ред, съществуващ по онова време. На първо място е необходимо да има сатрап, който да е достатъчно силен, деспотичен и идеологически подплатен, за да наложи властта си над тази част на Централна Европа, устоявала с векове независимостта си от врагове нападащи я от поне две страни. През късната среда на XX - ти век, това може да е само СССР. Страна ненадмината по размер и военна мощ, съчетаваща в управлението си ориенталска тирания, социалистическа идеология, централизирана власт и воля да съчетае всичко това в стоманен юмрук, който да смаже всеки дръзнал да разруши световния ред, изграден по нейните виждания. СССР се създава през 1922 г. благодарение на пренасянето на имперските амбиции на Царска Русия върху управленската върхушка на завзелите властта комунисти. Това заедно с военната му мощ и победата във Втората световна война, налага Съветския съюз като хeгемон на страните от т.нар. Източен блок. В него попада и Чехословакия. Това е страна създадена след края на Първата световна война, върху руините на Австро - унгарската империя. Причините за нейното възникване са далеч от естествените исторически такива. Необходим е бил буфер между Изтока и Запада. Великите сили по стар техен обичай си създават такъв, обединявайки под властта на чехите, германци, унгарци и словаци. За това, новопоявилата се през октомври 1918 г., държава започва съществуването си с бремето на междуетничеките проблеми.

"Срещата" между двете федарации е през края на войната, когато бившия хитлеров съюзник и победителят се оказват в ролята на пешка и царица върху дъската на дипломатическия шахмат. Запознати с играта знаят, че колкото и да безнадеждна ситуацията, по слабата фигура винаги може да се опита да се измъкне и по подобен начин, чрез разумни политически маневри и постепенно откъсване от влиянието на СССР, Чехословакия търси начин да се насочи обратно към естествените за нея многопартийност и пазарна икономика.
За първи път след войната избори в страната се провеждат през 1948 г. . Поради различни фактори, убедителна победа завоюват комунистите. Не получаващи никакви индикации за подкрепа от Запада, в случай на опит за отхвърляне на съветската власт, чехословашката опозиция остава стаена за повече от десетилетие. Въпреки това, от средата на 60-те год. в страната започва все по-често да се долавя недоволството от съществуващия режим. Започват реформи вътре в самата Чехословашка комунистическа партия, които довеждат до избирането на Александър Дубчек за лидер на партията. Реформите на Дубчек са дълъг политически процес, които сам той нарича "социализъм с човешко лице". Тези реформи не са напълно отхвърляне на стария режим както в Унгария (Унгарското въстание от 1956 г.), а имат широката поддръжка на обществото, включително и на работническата класа.

Интересно е да се отбележи, че Александър Дубчек (наречен от Брежнев "нашия Саша") е израстнал в Моксва и е наложен за ръководител на чехословашкото Политбюро, като по - верен на СССР от предхождащия го Антонин Новотни. Той обаче се оказва доста "хлъзгав" и дипломатичен, продължавайки поетия прозападен курс. Ръководителите в Кремъл смятат провежданите реформи в Чехословакия като отхвърляне на тяхната хегемония над страната и като заплаха за целия Източен блок и за сигурността на самия Съветски съюз. Чехословакия се намира в средната отбранителна линия на организацията на Варшавския договор и нейно евентуално преминаване на страната на Запада увеличава заплахата за СССР, което по времето на Студената война е неприемливо. Самата вътрешно - партийна опозиция също гледа със страх на промените и плахо прави призиви към Големия брат с очакване за твърда намеса. 


В това време в Чехословакия изчезва цензурата, границите се отварят, а контрола на силовите структури над обществения живот, значително отслабва. Създава се клуб "231", защитаващ политическите затворници.
Това, което подвежда страната са сигналите получавани от САЩ и Западна Европа. Виждайки, че Чехословакия търси начин да прокопае тунел към тях, те започват да окуражават правителството в страната да продължи започнатите реформи, използвайки дори официални (а и не само) информационни източници. От друга страна СССР води преговори с правителството да изостави поетия курс, което сякаш успива управляващите, карайки ги да забравят за доктрината "Брежнев". Тази доктрина включва използването на военна сила, докато западната политика по онова време е за пълна неагресивност.

Операция "Дунав"
Няма спор, че съветското командване избира чудесно име за операцията си. От стари военни знам, че по онова време важни маневри са се кръщавали с имена на реки и колкото по - голяма е била реката, толкова по - важно е било събитието. Дунав е втората най - голяма река в Европа и това показва колко значимо е било за военните да осъществят действията успешно.
Малко преди военната интервенция, напрежението е сякаш поспаднало. Дискусиите в самата Чехословашка комунистическа партия са стихнали. Не се чуват и негативни коментари от Москва. Дори на 3 - ти август 1968 г. Чехословакия, СССР, ГДР, Полша, Унгария и България, подписват т. нар. "Братислваска декларация", която декларира верността им към социалистическите идеи и непримиримостта им към буржоазните идеологии.
За това когато на 20 август 1968 година (вторник) в 23,00 ч. Съветската армия и войските на всички държави участнички във Варшавския договор, без Румъния, навлизат от няколко посоки в Чехословакия, изненадата е пълна. Румънският лидер Никоале Чаушеску, добре ухажван от Запада се стреми да води независима от Съветския съюз външна политика и е единствения председател на компартия на държава членка на ОСВ, който не само не  изпраща войски в ЧССР, но и осъжда вероломното нахлуване на нейна територия.
Съветски спецчасти овладяват с десант летище Ружине и призори на 21 август вече са заели ключови места в столицата Прага и са арестували най-популярните лидери на страната и управляващата комунистичeска партия. Поводът е недоказан призив от ЧКП, която от името на Чехословакия "призовава" останалите членки на Организацията на Варшавския Договор (ОВД) на помощ, заради заплаха от вражески елементи.

По време на операцията десетки хиляди войници от НРБ, ГДР, ПНР, СССР, УНР влизат в Чехословакия. 72 чехословаци са убити от силите на нашествениците.  В инвазията участват 200 хиляди войници от СССР, ГДР, Полша, Унгария и България, 6 000 танка, 3 000 оръдия, 1000 бойни самолета Окупацията принуждава от 70 000 до 300 000 души да емигрират на Запад, предимно висококвалифицирани професионалисти. Западните страни приемат без никакви пречки тези емигранти. Мимоходом споменавам за три жертви, станали знаме на тези събития.
 На 16 януари 1969 г. в центъра на Прага се самозапалва 20-годишният чешки студент Ян Палах и умира три дни по-късно. Неговото име остава символ на непримиримостта и съпротивата против съветската окупация. Бронзов кръст припомня мястото на саможертвата му на Вацлавския площад в чешката столица. Същата година още двама чешки студенти се самозапалват, единият от тях - Ян Зайиц, точно на мястото, избрано от Палах.
Краят на окупацията идва на 16 октомври 1968 г, а през април 1969 г. за главен секретар на ЧКП е избран Густав Хусак, който отменя всички реформи започнати от Дубчек.


Участието на Народна република България в потушаването на Пражката пролет
Още през май 1968 г. в България стартира пропаганда относно събитията в Чехословакия. Първите прояви на радикализъм на Тодор Живков относно промените в чехословашкото общество са от 6-7 март 1968 г. Тогава се провежда заседание на Политическия консултативен комитет на Варшавския договор. Живков провежда разговор с Леонид Брежнев и Алексей Косигин, пред които изразява тревога от положението в Чехословакия. Българският лидер предлага най-радикалния подход спрямо случващото се, а именно военна намеса. Чехословашката тематика присъства и на срещата от 23-24 март в Дрезден. Българската страна е представлявана от Станко Тодоров, Живко Живков и Апостол Пашев. Тук изказването на Станко Тодоров е сравнително сдържано. Към края на март обаче докладите на българския посланик в Прага започват да акцентират на "пълзящата контрареволюция" в чехословашкото общество.
На проведената през април българо-чехословашка среща в Прага се утвърждава отрицателното отношение на българското партийно и държавно ръководство към Пражката пролет. Интересни са и събитията на Конгреса на българските писатели през май 1968 г., на който присъства секретарят на Съюза на чехословашките писатели Петър Пуйман, чиято реч е посрещната с ледено мълчание. В същото време се насърчават произведения като „Ода за СССР” на Орлин Орлинов.
Още през май с.г. Главното политическо управление на БНА започва пропагандна кампания по разясняване в армията на събитията в ЧССР. Непосредствената военна подготовка започва в началото на юли, като до края на същия месец тя се извършва в България под контрола на съветски офицери. След това определените два полка са прехвърлени на съветска територия, където минават под съветско командване. Военната и идеологическата подготовка привършва на 20 август, когато с постановление 39 на МС на НРБ е решено страната да участва в интервенцията в Чехословакия.
Фактите са много. Още по - очевиден става курса на българската политика от следните изказвания на Тодор Живков: „Ние заявихме категорично пред др. Бержнев и др. Косигин, че трябва да бъдем готови да действаме с нашите армии.“ . „Дано не се отиде до крайност, но вие разбирате, че ако се наложи, ние ще действаме с нашите армии в Чехословакия.“ „Дубчек няма нито опита, нито интелекта, нито воля да поведе партията.“ „Няма нужда да прилагаме сталинските методи от миналото, но ние трябва да приложим такива методи, че да внесем ред и в Чехословакия, и в Румъния, а след това да внесем ред и в Югославия.".
При тези ясни сигнали за действие от страна на партийното ръководство, от началото на юли започва военна подготовка на български военни части. По заповед на Министерството на народната отбрана 2 полка заминават за Чехословакия под общосъюзно (съветско) командване - дванадесети артилерийски полк под командването на полковник Александър Генчев и двадесет и втори артилерийски полк под командването на полковник Иван Чавдаров. Личният състав на двадесет и втори артилерийски полк се състои от 962 офицери и войници. От края на юли се извършват последните военни подготовки под наблюдението на съветски офицери. Двадесет и втори артилерийски полк, разквартируван в Харманли, заминава за Ивано-Франковск (УССР). Там престоява до обявяването на тревогата. Дванадесети артилерийски полк, разквартируван в Елхово, е прекаран с кораби до село Жнатино в УССР, близо до границата с Чехословакия. Личният състав на полка включва 1206 офицери и войника.

Със заповед № 39 от 20 август 1968 г. е дадено нареждане за проникване на територията на Чехословакия. Заповедта е подписана от 33 висши партийни функционери и политици. Полковете получават бойна заповед, подписана от военния министър Добри Джуров и началника на генералния щаб Атанас Семерджиев. От съображения за сигурност плановете за нападението са известни само на полковите командири, както и на офицерите по политическите въпроси.
Дванадесети полк се придвижва към границата с Чехословакия на 20 август и я пресича на 21 август в 4 сутринта при село Матовце. Българските части срещат съпротива и няколко войници са леко ранени, на част от военните коли са изпочупени прозорци и антени, а газовите резервоари са запалени. В следобедните часове на 22 август полковете достига Банска Бистрица и завземат казармата, полицията и радиото. Батальон, предвождан от полковник Петков, превзема летището близо до Зволен. Първата фаза на инвазията приключва на 25 август с превземането на военния гарнизон в Брезно от българските части.

На 20 август в 6 часа сутринта 22 артилерийски полк, част от шеста въздушно-десантна дивизия на СССР получава заповед да навлезе в Чехословакия и да овладее летищата Рузине (сега в Прага) и Водоходи. Полкът се натоварва заедно с техническата екипировка и на 21 август се приземява в Чехословакия на 2 етапа. Не се натъква на съпротива, тъй като летищата вече са овладени от съветските войски. Българската част подготвя летището за военна защита, а полкът се разполага в полетата около летището. Сред останалите задачи е да бъдат открити всички български граждани, които временно пребивават в страната и да бъдат изведени от нея, което става на 3-ия ден. На 11 септември полкът се дислоцира на 2 км североизточно от летището.
Военните части са посрещнати с викове „Вървете си у дома“, „Това не е вашата страна“ и са замеряни с камъни и бутилки с газ.

По време на събитията в Чехословакия България дава една жертва – младши сержант Николай Цеков Николов от 22 - ри МПС, който е застрелян навръх националния ни празник 9 септември. За смъртта му са осъдени трима чехи – Иржи Балоушек (на 9 години затвор), Милислав Фролик (на 4 години) и Рудолф Странски (на 2 години).
На 13 септември чехословашкият министър подава устна нота, с която изисква българското военно присъствие да бъде оттеглено. То продължава до 22 октомври 1968 г., след като 6 дни по-рано е сключен двустранен договор между Чехословакия и СССР. 22 - ри артилерийски полк се изтегля с влак до Одеса, откъдето с кораби е прекаран до Бургас.

Най - верният сателит
Това е НРБ. Държавата първа осъдила реформите и предложила военна намеса в Чехословакия и последна извинила се (с решение на парламента през 1990 г. и по-късно по време на президентската визита на президента Петър Стоянов в Прага през 1997 г.). Какви са били мотивите и страховете на нашето ръководство, за  да бъдат толкова радикални е въпрос с две режещи като бръснач остриета. Дали предаността към СССР е била продиктувана от сляпа вяра или е хитър ход, с който се следва сигурният победител?

Автор: Стоян Гълъбов

Източници: в статията са използвани материали от desebg.com, wikipedia.org, blgari.eu, pressadaily.bg .

20.08.2014.

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

4 comments:

  1. Ян палех се самозапали тогава и стана безсмъртен-герой.Тогава започна объркването което Михаил Горбачов със своето предателство довърши.А колко хора у нас се самозапалиха/и продължават и сега/ от немотия и безизходица. колко се самоубиват по същата причина?Е....

    ReplyDelete
    Replies
    1. Ти си болен мозък щом обвързваш самозапалването на Ян Палах с действията на Горбачов 20 години след това. Аман от дървени комунистически каратуни.Колкото и да ревеш,знай че няма да се върне онова мракобесие..... И дано да е завинаги, иначе горко ни.

      Delete
  2. Никога повече социализъм. Никога !!!

    ReplyDelete
  3. те това е истинския болен мозък...:)

    ReplyDelete

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

АРХИВ НА САЙТА