Народният (днес Национален) дворец на културата е една от големите реализации на мащабната кампания за честване на 1300-годишнината от създаването на Българската държава на Балканите през 1981 г. по инициатива на Людмила Живкова, тогава председател на Комитета за култура. Сградата, с главен проектант арх. Александър Баров е замислена като своеобразен средищен храм на българската култура, който с мащабите си, комплексността на архитектурата и градоустройството си, съчетаването на пластичните изкуства, материалите и технологиите, използвани за изграждането му, да се превърне в най-представителното материално и духовно пространство на тогавашна България. Неслучайно от 1981 г. нататък в НДК се провеждат конгресите на БКП (1981, 1986 и 1990 г. (извънреден)). Сградата въвежда една нова характерна осмоъгълна кафяво-бежова стилистика, която през 80-те години често се появява и при други представителни строежи. В интериора на централната сграда са разположени 9 многофункционални зали и фоайета, телевизионно студио, звукодзаписно студио, ресторанти, сладкарници, барове, музикален магазин. В сложното прилежащо пространство се разполагат представителен търговски комплекс с книжарница, филателия, магазини за луксозни стоки, сладкарница, бюро за продажба на билети и карти за самолет, влак и градски транспорт, поща, боулинг, подземни паркинги, транспортен тунел със спирки на градския транспорт, метростанция. Около сградата е оформен обширен площад, именуван "България", проектиран от арх. Атанас Агура с композиция от фонтани, алпинеум, детска площадка. В северната част на площадното пространство е изграден спорният монумент "1300 години България" (Валентин Старчев). Строежът на сградата е свързан с обновяване на пътните артерии около нея - изграждане на няколко автомобилни надлеза, пешеходен мост, пешеходни подлези. Елементите на градски дизайн в усвоеното пространство - улични и паркови лампи, пейки, кошчета за боклук - имат специфичен дизайн. През втората половина на 80-те години югозападно от основната сграда е построена втора част на комплекса с още 5 зали. През първата година от съществуването си НДК носи името "София", тъй като е изграден с вложения на столичани. В самата година на откриването 1981 г. внезапно умира неговата инициаторка Л. Живкова и година след смъртта й през 1982 г. дворецът е именуван "Людмила Живкова". През 1990 г. комплексът е преименуван на "Национален", вместо "Народен", а патронът е премахнат от името. Неясният статут на комплекса след 1990 г. го оставя на самоиздръжка, като във фоайетата редовно се разполагат временни или постоянни базари. Търговският комплекс в централния подлез е разпродаден и новите собственици променят единния визуален стил на магазините. Фонтаните на площадното пространство са изоставени.

Каскадите и фонтанът пред НДК са изградени през 1980-1981 г. като част от парковото пространство пред него. Фонтанът е разположен в подлеза пред НДК, а четирите каскади - на ниво терен, оформени като композиция в оста на НДК и фонтана.









ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

0 Коментари:

Post a Comment

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

АРХИВ НА САЙТА