Днес ще се опитаме да избягаме от клишето, вещица или светица е Ванга.
Но ще попитаме, до колко държавата има право да контролира нещо толкова интимно като предсказанията за личния живот на своите граждани, или защо трябваше баба Ванга да се превърне в старши научен сътрудник I степен в Института по сугестология Вангелия Гущерова?
Предлагаме на нашите читатели откъс от книгата на Бойка Цветкова „ВАНГА ЖИВОТ ЗА ХОРАТА”:

„…Ванга: Само като си спомня оная среща с Живков през юли 1967 година...Хубаво си поприказвахме за много неща. Той питаше - аз отговарях. А мислите ми все към Рупите отиват, към хората - нали знам как ме чакаха там.И това ми даде сили да му кажа всичко - не питай - само той си знае. Мислех си, че така ще туря край на мъките си(….)
Ванга: Да знаеш колко треперех, докато седнахме един срещу друг(...) но не било чак толкова трудно човек да приказва с Тошо. Почерпи ме с кафе и слуша, личи си, внимателно ме слуша... Поприказвахме си за живота, а на
мене всичко вътре ми гори. Пита ме той защо съм дошла при него. Разправям му какво ми е минало през главата, а сега ми пречат да работя, мира нямам - нещо лошо ли
върша... Тогава той се замисли и вика: "Слушай, Ванге, тизнаеш, че аз не съм сам. Имам другари, с които работя. Требва да се посъветвам с тях и тогава да взема решение
Ванга: (…) Щом в града научиха, че Ванга е била при Тодор Живков за разрешително, на служителите от Съвета им олекна. Щом дойде съобщението, веднага измислиха как и те да се облажат. Такса за общината сложиха: 10 лева за българите, 20 - за сърбите, а за останалите чужденци - по 50 лева.

Очаквайте продължение на темата за най - противоречивата на официалната комунистическа идеолгия личност, спечелила народната любов и признанието на властта.


ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

0 Коментари:

Post a Comment

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

АРХИВ НА САЙТА