Преди време написах статия за княз Кирил Преславски, с която насочих вниманието на читателите към съдбата на един аристократ, опитвайки се да провокирам във вас аналогия с всяка една политическа промяна отразила се в личния ви живот. Малко или много успях, но представителите на висшето общество никога не са будили особени симпатии сред широките маси. За това обърнах погледа си към нещастната съдба на един човек на изкуството, станал жертва на сляпото имитиране на съветския модел за изграждане на социалистическото общество и на индивидуалната жестокост на хора опиянени от споходилата ги власт.
Александър Георгиев Николов с прякор Сашо Сладура е известен български джазов музикант. Той е роден на 15 септември 1917 година в Плевен. Неговият баща, инж. Георги Николов, е един от създателите на Борисовата градина. Майка му е чехкиня — дъщеря на управител на голям чешки замък. Александър завършва италианско училище в Пловдив, френският колеж в Пловдив „Сен Августин“ и след това учи музика в консерваторията в Прага. След като се завръща в България и след разформироването на Царския симфоничен оркестър, той започва да свири като солист цигулар в оркестъра на ресторант „България“, където става любимец на публиката и заради веселия си и шеговит нрав получава прякора Сашо Сладура. Солистка на оркестъра по това време е Леа Иванова.
Промените го изпращат със заповед № 234 от 15. IХ. 1961 на Мирчо Спасов в Трудовата група-Ловеч. В дългия списък от лица в заповедта, Сашо Сладура е първи. За него няма предложение както изисква законът, нито прокурорско съгласие.
Опитах се да намеря повече информация за причините довели до въдворяването му в лагера край Ловеч, но се оказа, че в общодостъпните документи, такива няма. Повечето автори се осланят на показанията на очевидците, които твърдят, че ръководителя на лагера Газдов го обвинява в разказване на вицове за Вълко Червенков, като му се преписва тяхното авторство и юбилейната бройка сто.
Само 11 дни след заповедта за въдворяването му, той вече не е сред живите. Още с пристигането си като начало му дават да тегли по плаца един валяк от 250 кг., а Шахо Циганина го бие и контролира. Според свидетелски показания Газдов е малтретирал Сашо Сладура и пред строя, псувайки го, че е измислил 100 вица за Вълко Червенков. При разпитите различни лагерници твърдят, че освен Шахо са го били и бригадирите Димитър Цветков и Благо Магарето.
Лагерникът Васил Стоилов твърди: "Шахо Циганина непрекъснато го налагаше. Вечерта по целия гръб и задни части имаше синини от ударите. На другия ден изпратиха Сашо на работа на голямата кариера. Бях бръснар и около 14. 30 ч. го взех от забоя, за да го обръсна. Тъкмо го обръснах и камбаната на лагера започна да бие. Това означаваше, че всички трябва да се строим на плаца. Тръгнахме натам, Сашо се влачеше. В същото време с една вагонетка пристигна Шахо, носеше тояга. Скочи от вагонетката и се насочи към нас. Когато мина покрай Сашо Шахо внезапно нанесе силен удар в тилната част на Сладура и последният падна на земята и не мръдна."
Георги Атанасов от Варна - Жоро Варната (използван като фелдшер) заявява: "Когато го докараха в лагера , дежурният надзирател го прати при мен да го запиша в дневника-журнал. Каза ми, че има язва. Видях го мъртъв след няколко дни. Дежурният надзирател ме извика около 17 ч., за да установя смъртта на лагерник. Отидох до тоалетната, където обикновено държаха труповете. Този път трупът не бе в сламеник, както се постъпваше обикновено, а просто беше поставен върху дървена тарга. Видях, че това е Сашо Сладура. По цялото му тяло имаше рани, включително и по главата. Имаше съсирена кръв, която ми даваше основание да мисля, че раните са причинени още същия ден по всяка вероятност в следствие на побой с тояга. След това дежурният ми донесе готов смъртен акт на името на Александър Николов и аз прибавих причината за смъртта: сърдечен удар или нещо подобно, тъй като диагнозата язва е несъвместима като причина за смъртта с оглед на краткия му престой в лагера."
В смъртен акт №272 на Градския народен съвет Ловеч е отбелязано, че Александър Николов е починал на 26. IХ. 1961. Мястото - Трудовата група - кариерата, Ловешко. Срещу причина за смъртта е вписано - ангина.


Честно казано иска ми се да се заровя в документите и спомените на живите свидетели, за да извадя скритите подробности за този случай. Тайната на осъдения без съд и присъда музикант, е истинско предизвикателство, от гледна точка на историческата справедливост. Докато събирах материалите, се замислих и за късмета на Леа Иванова да преживее лагера в Ножарово, и да се размине с най-жестоките години от установяването на тоталитаризма у нас. Дали ако Сашо беше преживял тези 11 дни, би могъл, подобно на нея да получи орден за заслуги в областта на изкуството или целта е  била не да се респектира, а директно да бъде погубен? Дали за съдбата му е низ от безумни решения и маниакална жестокост или този рядко интелигентен и артистичен човек е умъртвен с преднамерена умисъл?

Източници: wikipedia.org; zaprehoda.blog.bg, decommunization.org, zemedelskozname.org

 


ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

1 comment:

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

АРХИВ НА САЙТА