Животновъдството е стар и традиционен поминък на българското население. С развитието на занаятите в българските земи през ХVІІІ и ХІХ в. то получава тласък за подем. За това допринася и свободният достъп на българските стадата до Егейското крайбрежие по времето на турското владичество. След Освобождението животновъдството е слаборазвито. Броят на животните бързо намалява, поради ограничаването на пасищата, а отглежданите породи животни са слабопродуктивни. Едва през 30-те години успоредно с общия стопански подем в страната се отбелязва и малък подем в развитието на отрасъла.
След края на Втората световна война са постигнати значителни резултати в повишаването на броя и продуктивността на животните. Животновъдството се развива в т.н. ”продуктивно направление”, с което нараства и значението му за населението и стопанството на страната. Само за 3-4 петилетки в резултат на съвременните методи на селекция и репродукция и най-вече благодарение на работата на научните институти, се създават нови породи и елитни стада животни сред които: пет породи говеда, една порода биволи, осем породи овце, три породи коне, и две породи и три хибрида свине. До края на 80-те години значително се променя и структурата на животните чрез отглеждането на нови високопродуктивни породи. Така например в овцевъдството грубовълнестите породи са заменени с тънкорунни породи. В свиневъдството значителен превес имат хибридните породи с определена насоченост /за месо, за мас и др./. В птицевъдството е развито отглеждането на бройлери, а в говедовъдството широко разпространение получава високопродуктивната порода “Черношарено говедо”.
В резултат на увеличения брой, подобрения породен състав и повишената продуктивност общото производство на мляко през 1984 г. достига 2513 хиляди тона, или 3,8 пъти увеличение спрямо 1939 г. Средният млеконадой от крава нараства от 450 литра в края на 30-те години до 3400 литра в края на 80-те. В овцевъдството средният настриг на вълна се увеличава от 1,6кг на 4,1кг, а средният млеконадой е увеличен от 42 на 51 литра. Производството и консумацията на мляко средно на човек от населението през 1984 г. стига 275 литра спрямо 139 литра през 1939 г. До края на 80-те години, успоредно с нарастването на броя на животните и тяхната продуктивност, бързо нараства и животновъдната продукция. Общото производство на месо през 1984 г. е 1246 хиляди тона или 3,9 пъти повече от 1939 г. Това ниво на производство не само е задоволявало потребностите на страната, но значителна част се е изнасяло на международните пазари. Освен бяло саламурено сирене и кашкавал, значителен е износът на живи животни. Така например, през 1980 г. за чужбина са изнесени 1,3 милиона живи шилета и голямо количество агнешки трупчета. През 80-те особено голям е износа на живи шилета за страните от Арабския свят.
От средата на 80-те години обаче, в някои животновъдни подотрасли се появяват тенденции към спад на продуктивността на животните и намаляване на техния брой. Причините за това могат да се търсят както в организационната схема на отрасъла, така и в липсата на фуражи и бавното навлизане на автоматизирани технологии. Въпреки някои негативни тенденции изводът, който би могъл да се направи е, че преди 1989 г. страната ни има ефективно животновъдство, в което модерността е прилагана точно там, където е било нужно.

След политическите промени през 1989 г. в България е извършен погром над българското животновъдство. В политическо умопомръчение създадените ликвидационни съвети извършват безпрецедентно в историята престъпление - унищожаване на крупните животновъдни ферми и промишлени комплекси. Големите държавни кооперативи са затворени и добитъкът е върнат на голям брой дребни собственици, които нямат нито намерение, нито възможност да се грижат за тях. Липва работна ръка, изкупните цени на продукцията са изключително ниски. Отделен е проблемът и с липсата на храна за животните. Всичко това налага разпродажбата, масовото клане на високопродуктивни животни и износа на животни и месо на относително ниски цени. Любопитен факт е, че преди приватизацията на държавните месни комбинати “Родопа” започнала през 1998 г., управлението им е било толкова неефективно и корумпирано, че е пречело на всички по веригата. Затова е било и съвсем логично добитъка да свърши в кланницата, независимо в страната или чужбина.
25 години след началото на промените равносметката в българското животновъдство е трагична.  Броят на едрия добитък в България през 1990 г. е бил 2 350 000 а към момента е 568 000. Спадът при козите и овцете е още по-голям - от 18 000 000 до около 1 000 000. От 1989 г. броят на свинете е намалял 7 пъти, а птиците са 2 пъти по-малко. Това понижение е симптом и на цялостното западане на животновъдството и обезлюдяването на части от провинцията по време на тежкия икономически преход.
Общото производство на мляко през изминалата година е около 1 млн хиляди тона, които са недостатъчни за потребностите на страната и за да се задоволи потреблението се внася сухо мляко, сирене, масло и голямо количество замразено месо, в много случаи с изтекъл срок на годност. 
Обективната оценка на сегашното състояние на животновъдството е трагично и позорно за тези, които са го довели до този хал. За съжаление набрала огромна инерция, тенденцията продължава с пълна сила.
                                                                                                                                               05.05.2014
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

2 comments:

  1. Интересна статия, даваща кратка и точна информация, как се унищожи един наистина водещ отрасъл в българската икономика. В кръга на шегата може да се каже, че една част от свинете не е загубена, тя се намира в парламента и в политическите партии. Говедата управляват джипове, Ауди, БМВ и Голфове по пътищата и газят каквото им попадне. А овцете и патките се превърнаха в електорат...

    ReplyDelete
  2. М-да...Самата истина. сега ако речат да ни ударят едно ембарго и сме умряли от глад....

    ReplyDelete

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

АРХИВ НА САЙТА