На 1 май 1966 г. край Враца се разиграва една от най-зловещите минни трагедии в света. В 11,25 часа се скъсва стената на хвостохранилището на оловно-цинковия рудник "Мир" и над половин милион кубически метра маса от тежки метали, цианиди, камъни и дървета залива близкото село Згориград, минава през прохода "Вратцата" и стига до централния площад на Враца. По пътя си, дълъг 7 километра, тинята помита къщи и хора, а три дни по-късно войската продължава да изважда трупове, отнесени от ударната вълна. Ужасяващият инцидент е засекретен. Официално са обявени 107 жертви, но според местните жители отнетите животи са над 500. Почти всяко семейство тук е загубило свой близък в трагедията. Инцидентът е засекретен, за да не се помрачава празникът на труда, и малцина извън Враца научават за нещастието.


За хората от Згориград и за врачани 1 май освен празник е и тежък спомен. Според тогавашните соцканони на централния площад “Христо Ботев” във Враца се провежда задължителната манифестация на трудещите се. Минути след като колоните са преминали пред официалната трибуна с местните партийни величия и хората започват да се разотиват по домовете си, се чува заплашително бучене откъм Балкана по поречието на река Лева. След 4-дневен пороен дъжд точно в 11,20 ч, стената на хвостохранилището към оловно-цинковата флотационна фабрика „Мир“ и близкия рудник „Седмочисленици“, разположено високо над Згориград се скъсва и залива селото и голяма част от града с гъста смес от утайка, кал и шлака. Стихията помита всичко. Над 500 000 тона мътна и кална маса се засилва по коритото на р. Лева, помитайки всичко пред себе си. Сивосинкавата вълна с височина близо 3 м влачи къщи, дървета, хора и животни, предизвиквайки ужас у оцелелите, които са изненадани от стихията. Тежката вълна отнася една трета от къщите в Згориград, преди да премине с грохот през пролома Вратцата и да нахлуе в стария и гъсто населен квартал “Кемера” на Враца. По това време повечето семейства сядат около празничната трапеза.
 

За 20 минути бушуване потопът отрязва тотално района от цивилизацията.
За тези ужасно дълги минути мътилката бълва по тротоарите трупове на хора и животни. Тинята довлича чак на главната улица трупче на дете. От храстите край реката стърчат ръце и крака на мъртъвци. Всичко по поречеието на река Лева се превръща в лунен пейзаж, а въздухът се оглася от писъци и викове за помощ.


Екипи на Гражданска защита спешно откарват с камиони десетки трупове на стадиона, където мият с маркучи изкаляните до неузнаваемост тела на загиналите хора, за да бъдат разпознати от близките им и дадени за погребение. Официално тогава се оповестява за 107 загинали, по-късно става ясно, че жертвите на наводнението, както го наричат местните хора, са над 500, ранените 2000, разрушени са над 150 къщи. Последните удавили се в стихията хора са открити няколко дни след 1 май на 40 км от Враца по поречието на реката. Оживелите жители от най-пострадалия квартал на Враца пък тайно палят свещи в местните църкви, донякъде доволни, че участието им в манифестацията е спасило живота им. Ако тежката тиня беше се изсипала през нощта, жертвите само в тогавашния окръжен град щели да са хиляди. 

Неизвестен и до днес миньор, който слизал от Балкана с мотора си, успява да предупреди много хора покрай реката. С пълно гърло мотоциклетистът крещял на всички да бягат нависоко. Чулите го хукват по сипеите и така оцеляват. Миньорът застига пред Враца автобус с ученици, спира го и заедно с шофьора юрват децата към близките скали, докато отдолу преминавала с тътен калната вода.
Скъсалото се хвостохранилище година преди това е предизвивало безпокойството на редица специалисти, които оглеждали стената му. Предупрежденията, че по нея вече има пукнатини и хранилището е претоварено, обаче били пренебрегнати. Освен изказаните пожелания не се вземат никакви реални мерки за укрепването на стената или спирането на експлоатацията на хвостохранилището.
След трагедията, за която България бързо научава по системата “от ухо на ухо”, тогавашните първи партийни и държавни ръководители на Враца се втурват направо от трибуната на площада да звънят в София и да питат какво да правят.


По това време първият секретар на ОК на БКП във Враца Цветко Божков е с делегация в чужбина и заместниците му не смеятда поемат изцяло нещата в ръцете си, страхувайки се да не се престараят със самоинициатива. В същото време  Враца е обхваната от страх и паника. Хората тичат като обезумели към района около реката да търсят изчезналите си близки. Струпването на много хора плаши партийните ръководители и те нареждат на милицията да се намеси и да въдвори ред. В София пък на бърза ръка се сформира правителствена комисия по врачанското бедствие и още вечерта на 1 май тя идва в пострадалия град.


На другия ден самият Тодор Живков разглежда пораженията  с хеликоптер, който кръжи над Враца. Първия ръководител на държавата дава нарежданията си по телефона и комисията бързо започва да изпълнява указанията. По улиците на града още били неприбрани труповете на издавените домашни животни, издаващи непоносима миризма. Заради опасността от епидемия са мобилизирани всички медици в района, в почистването пък се включва целият персонал на ХЕИ и войниците от двете казарми във Враца. Държавата помага на оцелелите да възстановят жилищата си и отпуска близо 20 млн. лв. за възмездяване на пострадалите.


Във Враца са построени няколко панелни блока, които носят имена "Май 1", "Май 2" и "Май 3", за временно настаняване на оцелелите бездомници. Тогавашната власт обаче скрива от останалата част на страната и света истинските размери на трагедията.

Почти година след страшното наводнение набързо са осъдени като виновни за трагедията няколко директори и инженери от мините и металургичния завод край Елисейна. Набедените влизат зад решетките по за 5 и 10 години, а истинските виновници и до днес остават незасегнати.
Сега за трегедията в миньорското село напомня само белокаменният ангел върху паметника на загиналите. Пред който винаги има букет свежи цветя. Подобна трагедия се случва през 1985 година в италианския град Тезеро. Едва преди няколко години там научават за съдбата на село Згориград и двете селища се побратимяват.



....................................................................................................................................................................
„Осми конгрес на БКП” катастрофира

В нощта срещу 1 май 1969 г. се случва и един от  най-кървавите инцидент в историята на БДЖ. Край врачанското тогава село Чомаковци пътнически вагон дерайлира от движение. Инцидентът убива на място 27 души, други 38 са ранени. По-късно от травмите умират още хора, а някои остават инвалиди до живот. Тогава започнаха да се дават имена на влаковете. Теснолинейката бе наречена „Осми конгрес на БКП”. Тя тръгва претъпкана с хора от Червен бряг към 3 часа през нощта. Преди това са се качили огромен брой пътници, бързащи да се приберат по родните си места за празника. След като потегля към Оряхово, препълненото малко влакче започва да се клати. Последният вагон се преобръща настрани, без да се откъсне от композицията. Продължава да се хлъзга по релсите. Уплашените пътници тръгват да скачат в движение, но изпочупените прозорци и стоманеният корпус на влака разкъсват телата им. Тежка участ застига и малцината, които успяват да се промушат навън. Те падат направо върху едрия чакъл, който ги раздробява на парчета. Притеклите се на помощ описват инцидента като месомелачка. Глави, ръце и крака са били пръснати из околността, жп линията е обляна в кръв. По-късно експертизата показва, че влакът се движел с 1-2 км/ч над ограничението от 30 км/ч. Катастрофата не е отразена във вестниците тогава, заради името на влака.

                                                                                                                                          01.05.2014
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

23 comments:

  1. А тъпия народ си мисли, че преди 89 не е имало престъпност, просто защото във вестниците всичко се покриваше...

    ReplyDelete
    Replies
    1. Къде я видя тази престъпност, бе гнидо? Трагедии са ставали преди и ще стават и занапред... Интересно как подобен инцидент е останал скрит, при положение, че цяла Враца е знаела според статията, а също и армията, която по скромно мое мнение при мащабите на такъв инцидент е би трябвало да бъде поне няколко хиляди? Все пак преувеличена или не, трагедията изглежда е била факт и наистина печално съвпадение с 1ви Май... ех, няма съвършен свят за жалост...

      Delete
  2. Това са инциденти, а не преснъпност... И последните 20-ина години имаше доста такива - доста села и градове бяха залети и наводнени от реки и язовири.
    .

    ReplyDelete
    Replies
    1. Имаше и доста престъпност. Баща ми беше следовател тогава. Разправял ми е ужасяващи неща - и за убийства, и за изнасилвания. Обаче в Работническо дело нямаше как да ги прочетеш - там не се пишеше нищо, което да компрометира успелия социализъм. А интернет нямаше.

      Delete
  3. Не са точно инциденти, явно е имало предупреждения за мината, но също както и в днешно време мерки се взимат чак след трагедия :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. А случайно да забелязахте, че са били отпуснати 20 милиона /!!/ за пострадалите? Построени 3 блока за останали без дом. Парите не връщат хората и не измиват вината, но кажете кога днес някой е помислил за пострадалите, че и домове да им строи?

      Delete
    2. На времето много пари се отпускаха. Така и не видяхме къде отидоха...

      Delete
  4. Отпуснати 20 милиона по онова време не значи, че и 100лв са отишли при пострадалите

    ReplyDelete
    Replies
    1. Много правилно казано!

      Delete
    2. Не значи според демократичните представи днес, но навремето се строеше и се раздаваше (което не е съвсем правилно), но си беше така. Заплатата и на мама, и на татко не бе голяма, но почивките си бяха по месец и платени от завода. Кеф ти на Албена - станция на завода, кеф ти на Кранево - станция на завода... Вярно, нямаше Интернет, но кифлите бяха 18 стотинки при месечна заплата 120 лв. Хляб имаше по 30ст, ескимото беше 25ст. Много други неща бяха сбъркани, но народа си беше щастлив, макар Бай Тошо да беше винаги майтапа на всяка маса, :)

      Delete
  5. Отностно обезщетението: "Държавата отпуска субсидия на стойност един милион и сто и шейсет хиляди лева на пострадалите семейства. Средно на семейство се падат около две хиляди лева, хиляда лева за всеки човешки живот.
    В онези години шест хиляди лева се равняват на цената на един средноструващ автомобил."!

    ReplyDelete
    Replies
    1. За официалните данни пострадали са повече от 2000 лв, момче, а според твоите изчисления умрелите са над 1160? Чул-чул, недочул... 6 хиляди лв беше една кола, но 8-10 Хиляди беше цял апартамент, а къщите вървяха по 1000-1500лв

      Delete
  6. Допълнителна информация от ... Италиански портал! "Властта по всякакъв начин се опитва да скрие новината за тази трагедия. След случилото се държавната милиция минава и проверява всяка къща от местността. Всички снимки, направени от хората във връзка с това бедствие, са конфискувани."
    http://www.stava1985.it/stava1985/html/40/40/bulgaro/
    Християн

    ReplyDelete
  7. Цензура е имало навсякъде по ония времена. Само тук в БГ сме критични до себеунищожение. Със сигурност тогава държавата ги е обезщетила доста по-добре, да сте чули да вдигнат блок за пострадалите в днешно време?

    ReplyDelete
    Replies
    1. Не, но сме чули да строят къщи. Справка - село Бисер, 2012 г.

      Delete
  8. И тогава и сега се отпускат пари, но само на книга /в по-вечето случаи/, и после с по-голямата част от парите се допълват банковите авоари на управниците.

    ReplyDelete
    Replies
    1. еее, нека не сме винаги толкова критични. Стигаха до хората доста неща за разлика от сега. Може и да не е било всичко, но със сигурност беше доста по-голям процента от днешната реалност. Държавата полагаше със сигурност повече грижа от днешните управляващи. То и затова все още чакаме тя да ни помага, но днешните реалности няма как да позволят това. Така че, да признаваме и добрите страни на предишните управляващи, нека не отричаме тотално всичко. Така е справедливо към самите нас най-вече.

      Delete
    2. Аз не съм анонимна и заставам със името си.Кой ще ме съди че казвам истината.ИМАШЕ ЛИ .Т..ЖИВКОВ ДВОРЦИ?Той милееше за България.Аз работех и издържах и двете си момичета.ВСЯКА ГОДИНА СЪС КАРТА ХОДЕХМЕ ПО 15 ДЕНА НА МОРЕ ИЛИ НА БАЛКАН.сАМА БЕЗ ПОМОЩ ОТ БАЩА КОЙТО ТЪНЕШЕ ВЪВ ПИЯНСТВО.Сега моите дъщери мизерстват,а внуците едва ли ще видят някота морето.Мразя тази псевдодемокрация,мразя дивия капитализъм.мразя крадливите партииДано даде Бог Българите да изчезнат от земята.Ние сме лошо семе и не напрзно сме били стотици години във робство.Сега циганите ни обяхват-да ги храним,да им плащама сметкате и да работим за тях.Ако съм по млада бих избягала на края на света само тук да не съм.

      Delete
  9. Когато сегашните управляващи построят блокове за пострадалите от наводненията, а не да казват че е трябвало да са застраховани, тогава ще преценя кой режим е по-добър

    ReplyDelete
  10. И от Чернобил също ни обезщетиха,нали под радиоакривния дъжд

    ReplyDelete
  11. Обезщетяваха ги..., затова в Стражица още са във фургони.

    ReplyDelete
  12. Потресена съм! Да, ПРЕСТЪПНО е това да скриеш истината, да скриеш истинския брой на загиналите, да се опиташ да прикриеш тази ужасна трагедия! Това са стотици почернени семейства!!! Ти да предпочетеш да не си развалиш Първомайската манифестация, вместо да вземеш спешни мерки за да се избегне този ужас ... Просто нямам думи. Ето защо на нашите баби и дядовци им липсва този строй - защото им се представяше само хубавото от него!!!

    ReplyDelete

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

АРХИВ НА САЙТА