По времето на социализма Дупница, тогава гр. Станке Димитров , е бил градът на пушещите заводски комини, строените роти на площада, наливната кока-кола в сладкарниците и славните победи на футболния „Марек”. През 70-те години футболният тим на забутаното градче в Югозападна България прави фу­рор на европейската сцена. На плашещия си стадион „Бончук“ отборът на „Марек“ взима скалповете на „Ференцварош” „Байерн“ и водения от Алекс Фъргюсън „Абърдийн“. Напере­ните гости от чужбина пристигат с големи на­дежди, но си тръгват с разбити мечти и кости. "Марек" печели и трите си домакински мача и е единственият български отбор с пълен актив на свой терен в евротурнирите.

През 1977 г. Станкето е имал щастието да разполага с един от най-силните отбори в България. „Марек“, което в абревиатура означава „Марксист, ан­тифашист, революционер, емигрант, комунист“,  всъщност е прозвището на легендарния кому­нистически деец Станке Димитров, говорител на нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ преди 9 септември 1944 г. Станке загинал в са­молетна катастрофа край Брянск малко преди съвет­ските войски да влязат в България. На негово име кръстили град Дупница, а футболният тим получил за име прозвището му Марек. Стадионът в Станке Димитров пък бил наречен „Бончук„ в чест на заги­налия зам.-командир на дупнишкия партизански отряд Никола Чуковски – Бончук.
В онези години било цяло чудо 30-хилядно градче като Станке Ди­митров да има отбор в „А“ група. Считало се, че това е привилегия само на най-големите градове.  Докато обаче окръжният център Кюстендил стигал най-много до „Б“ група със своя „Велбъжд“, комшиите от Станкето не само ритали в елита, но и Докопали бронзовите медали през 1977 г. Треньорът разполагал със свирепи играчи, готови да се раз­правят с всекиго. Вратата на „Марек“ пазел митичният Стоян Стоянов-Пантерата. Пред него играела най-бру­талната защита в България: Севдин, Колев, Караколев, Вуков, Палев и Райнов имали на сметката си дузина изпочупе­ни крака, посинени глезени и разбити капачки на колене. Нападението се водело от двама близнаци от Чепинци – Иван и Вен­цислав Петрови. Душата на „Марек“ бил легендарният Сашо Паргов – офанзивен халф, от когото треперела цялата „А“ група. В Стан­кето под ножа минавали всички начело с ЦСКА и „Левски“.
Стадион „Бончук“, 14 септември 1977 г. “Марек”- „Ференцварош” 3:0

Наложило се обаче и на футболна Европа да разбере какво е да играеш в ада на „Бончук“. Славната евроистория на “Марек” почва през 1977 г. Отборът участва за първи път в европейски турнир, след като предишния сезон като новак в елита завършва с бронз. Първи в жертва паднали нафуканите унгарци от „Ференцварош” (Будапеща) за Купата на УЕФА. Планът на стратега Янко Дин­ков бил да нанесе своя удар в първия мач в Станкето, а на реванша да устискат със зъби и нокти. Треньорът на „Ференцварош“ Ерньо Далноки пък довежда на „Бончук“ половината наци­онален отбор на Унгария начело с халфа от световна класа Тибор Нилаши.  14 септември 1977 г. оба­че се оказва много студен ден. Разбира се, в съблекалнята за гости печката не е запалена „Ще има топла вода да се избаняте след мача“, обяс­няват „любезните” домакини. За да не зинзикат, унгарците поискали по чашка коняк. Янко Динков поръчал да занесат в съблекалнята на гостите цял кашон от култовия “Плиска”. Ударили по едно за кураж, онези излезли решени да се разправят с „Марек“. Загрелите унгарци са разбити на терена, а от коняка останал само горчивия привкус. Сашо Паргов им скъсал мрежата с първия гол за тима си в Европа, а след него близнаците Петрови направили 3:0! На реванша в Будапеща хората от Стан­ке Димитров се бранили като опълченци, загубили само с 0:2 и продължили във втори кръг.

Стадион „Бончук“, 2 ноември 1977 г. “Марек”- „Байерн” 2:0

За беля им се паднал един от най-силните отбори в Европа – „Байерн“ (Мюн­хен), който за пръв път гостува в България, и то на възможно най-екзотичното място. Първият двубой е на Олимпийския стадион в Мюнхен и резонно завършва с класически успех на домакините с 3:0. Това предопределя ваканционното настроение на баварците, които пристигат на 2 ноември в България, за да узаконят сигурното си продължаване напред в турнира за Купата на УЕФА. По онова време за „Байерн“ играели най-силните национали на Западна Германия – вратарят Сеп Майер, защитниците Грубер и Шварценбек, Карл-Хайнц Румениге, голмайсторът Герд Мюлер, Ули Хьонес и Клаус Аугенталер, плюс югославският национал Бране Облак. 
Никой не предполагал, че Сашо Паргов и весела­та компания от Станкето могат да направят нещо. Преди реванша от „Байерн“ великодушно подарили на „Марек“ пет кашона чисто нови екипи на „Адидас“ и футболни обувки последен модел. Техен пратеник прис­тигнал в Станке Димитров, за да огледа стадиона. Немецът останал потресен от олющената съблекалня за гостите. „Вижте, господа, Румениге тук ли ще трябва да се изкъпе?“, запитал тактично баварецът. „Е, като не ще, да ходи мръсен“, възпитано отговорили стопаните от Станкето. Ден преди мача идва и съдийската тройка начело с турски рефер.
Пристигането на „Байерн“ се приело от местните жители като кацане на извънземна цивилизация. За реванша в града е истински празник! Мачът е в сряда, но предишната неделя била работен ден за целия град, за да може денят на двубоя да бъде почивен.  На 2 ноември 1977 г. автобусът на “Байерн” пристига 2 часа преди мача. Но те дори не подозирали за футболният ад, който ги очаквал. Първите им впечатления предизвикват у тях мощен културен шок. Станке Димитров, по онова време не е чак толкова уютно място и баварците бързо се досещат, че им предстои сериозно изпитание срещу напълно непредсказуем съперник. Срещу тим, който въобще не се съобразява нито с имената, нито с екипите, нито с физиономиите на многократните шампиони. Отбор, за който няма значение дали срещу него е местният враг "Велбъжд", или един от най-славните клубове в света.
Двубоят е от 15 ч, но още преди обед стадион “Бончук” е препълнен от над 30 000 запалянковци. Времето е лошо, вали дъжд. Някои от феновете са си взели и храна, други играят карти в очакване на големия двубой. Германците начело с Майер, Герд Мюлер, Ули Хьонес, Шварценбек и Румениге, които са виждали всичко във футбола, излизат да се разтъпчат на терена и са удивени от препълнените трибуни час и половина преди началото на мача. Дори по клоните на дърветата около стадиона са накацали с хора. От Югославия идват над 2000 запалянковци заради Бранко Облак. Словенецът е от първите от социалистическия блок, пуснати да играят на Запад. Стадион „Бончук” е щял да рухне от рева на екзалтираната публика. Станкедимитровци започват мача толкова силно, че не дават шанс на немците да се осъзнаят.
Малко след като по радио „София“ завършило предаването за нивото на река Дунав в сан­тиметри, включили пряко в ефир коментатора от мача в Станке Димитров Тихомир Бенчев. „Драги слушатели, на стадион „Бончук“ става истинско чудо! „Марек“ води на „Байерн“ с 2:0!“, изревал Бенчев в ефира.
В това време на терена не можело да се познае кой отбор е германското страшилище и кои са рендетата от България. „Марек“ емнал баварците още от началото. Сеп Майер удържал без гол около половин час, но след това капитулирал при удара на Иван Петров - 1:0 за „Марек“, Няма и 5 минути след това Сашо Паргов изстрелял една бомба и направил Майер без­помощен 2:0! До края на полувремето натискът продължава със страшна сила, но развръзката остава за вторите 45 минути. На почивката "белите" от "Байерн" се прибират угрижени с лоши очаквания след двата нокдауна. Само още един  гол трябва­ло, за да докарат мача  до продължения.
Прогнозите, че "Байерн" ще се съвземе и ще постави нахалните домакини на мястото им, не се оправдават. Общо взето се повтаря картинката от първата част, с далеч по-креативна игра на "червено-сините" домакини. Кулминацията настъпва 15 минути преди края, когато двамата близнаци сътворяват фирмена комбинация и ударът на Венцислав с глава среща гредата. Невиждан малшанс, защото ситуацията е изиграна перфектно. "Байерн" все пак оцелява по чудо, но "Марек" е направил своя мач за историята, който ще се помни завинаги. А показаното срещу баварците разбива на пух и прах ширещите се твърдения, че "Марек" разчита само на брутални действия и груби нарушения. Отборът, който прави играта в този епичен мач, е българският.

Всички на „Бончук“ ревали от щастие – победили отбор от световна класа, който е след серия от 3 поредни титли в КЕШ и е съставен от 5 актуални и един бъдещ световен шампион. Германците остават много впечатлени от сърцатата игра на „Марек“. Треньорът им Дитмар Крамер дълго стискал ръка­та на Янко Динков. Сеп Майер пък подарява на колегата си от „Марек“ Сто­ян  Стоянов ръкавиците си, които и до днес стоят в трофейната витрина на клуба. А парите, които получава отборът..., всъщност кой тогава говори за пари. Момчетата играят за чест и слава. „Германците играха за по 10 000 марки премия, ние – за по 80 лева”, спомнят си Венци и Иван Близнаците. От “Байерн” проявили интерес към братята, но по онова време подобен трансфер е немислим.  Победата на "Марек" и начинът, по който е постигната, са без аналог не само в българската футболна история, но дори и в световната. Силата на отбора е в колектива, момчетата и треньорите са били като едно сплотено и дисциплинирано семейство. С местни футболисти "Марек" постига феноменални резултати. А играчите от този период стават легенди, чиито имена и до днес предизвикват носталгия не само у местните фенове. Братята Петрови, Паргов, Кючуков, Роман Караколев, вратарят Стоянов, Севдин са се превърнали отдавна в незабравими герои. Те са живото доказателство, че с дух, вяра, желание и честност към играта могат да се покоряват мечтите. Най-великата страница в историята на клуба е написана със златни букви и сребърно мастило.

Ето какво пише в. „Народен спорт” за мача:
МАРЕК – БАЙЕРН МЮНХЕН 2:0
Без да бъде респектиран от шумното име на съперника, станкедимитровският отбор разумно и хладнокръвно премина през трудните перипетии на първото полувреме. Запомнихме удар на В. Петров с глава в напречната греда. После в обстрела на противниковата врата взеха участие Е. Кючуков и Райнов. Вярно е, че Мюлер и Дюрнбергер също се озоваха на стрелкови позиции, но станкедимитровци ликвидираха надвисналите опасности с присъщата им самоотверженост. Постепенно обръчът около Майер започна да се затяга. Трикратният европейски шампион губеше в някои важни преки двубои: Ив.Петров – Шварценбек, В.Петров – Аугенталер, Караколев – Хьонес. Румениге се явяваше в острието на мюнхенското нападение, но Севдин все пак успяваше да застане на пътя му и да го принуди другаде да търси пукнатини. И ето настъпи минутата на първата радост!
Стенкедимитровци преминаха в разгърнато настъпление. Топката се пренесе от крак на крак от левия фланг чак вдясно на ъгъла на наказателното поле и попадението на Ив.Петров бе „като по конец” – 1:0. С удвоена радост малко по-късно публиката поздрави и бомбения удар на Паргов в горния ъгъл – 2:0.
Така драматичният двубой получи своята интересна развръзка. Щеше ли да се стигне и до щастливата развръзка? Трябва да кажем, че станкедимитровските футболисти вече почти се бяха добрали до нея. Дъхът на зрителите спря, когато мюнхенската отбрана, включително и Майер, гледаха като слисани атракцията на братя Петрови – само 2-3 метра от голлинията! Иван ловко прехвърли куп от пазачи (може би сам трябваше да стреля?) и Венцислав засече топката с глава, но – уви! – улучи напречната греда.
После „Байерн” реагира като ужилен. Почувствал възможността за нова угроза, подобри организацията си. Румениге, Аугенталер, Рауш разшириха периметъра си на действие. Шварценбек бе по-сигурен във високите центрирания пред вратата на Майер. Особено ярко изпъкна и игровата интелигентност на Капелман. Няколко пъти Стоянов трябваше да се изпъва по дължината си, за да отбива далечни удари. „Марек” не можа да поддържа предишното високо темпо, но се оказа достоен за победата, която издига престижа му, макар че с едни гърди напред в осминафиналите прекрачи „Байерн”.
Ето какво казаха треньорите. Д.Крамер („Байерн”): „Не може да има и съмнение в заслужения успех на домакините. В продължителен период разочаровахме – особено в нападение. Показахме на какво сме способни в последните 20 минути.
Я. Динков („Марек”): Победихме силен противник. Това повишава самочувствието ни, помага за международното ни реноме. Най-висока оценка бих поставил на Стоянов, Палев, Караколев, Райнов, Томов, братя Петрови.
„Марек”: Стоянов, Севдин, Вуков, Караколев, Палев, Райнов, Паргов, Томов (82-Божурин), Ив.Петров, В.Петров, Е.Кючуков
„Байерн”: Майер, Нидермайер, Грубер, Шварценбек, Рауш, Дюрнбергер, (46-Капелман), Румениге, Облак, Г.Мюлер, Хьонес (65-Кьонкел), Аугенталер
Голмайстори: 1:0 Ив.Петров (33), 2:0 Паргов (38)
Съдия – Е.Дилек (Турция); стадион „Бончук” – 32 000
Гр. Станке Димитров

1978 г. „Марек” прави за смях ЦСКА и грабва Купата на Съветската армия
През 1978 година "Марек" завършва 14-и в първенството, но печели една знаменателна Купа на България (тогава Купа на Съветската армия), като прави за смях ЦСКА насред стадион „Народна армия”. Двубоят е навръх 30-ата годишнина от създаването на армейския клуб и никой не се съмнява, че „червените“ ще вземат трофея по случай юбилея си  Цял Станке Димитров се изнася на мача в София. Тръгва виц, че в града останал само един милиционер и един сакат дядо, който също мислел да тръгва за столицата, но внукът му скрил патериците. Половината стадион реве за „Марек“. ЦСКА е повален с гол в 30-ата минута. Десният бек Любен Севдин изстрелва страшна тупалка от 30 метра и носи по­бедата с 1:0. Купата е връчена на капитана Сашо Паргов от съветския военен аташе генерал Гиви Орджоникидзе, докато омърлушените „цесекари“ напускат стадиона като след погребение. Успехът на „Марек“ остава в историята с числото 30 – гол от 30 метра в 30 минута пред 30 000 зрители в чест на 30-ата годишнина на ЦСКА. Този успех се превръща в истински мит, защото малкият "Марек" разваля удоволствието на най-титулувания български клуб в сезона на неговата 40-годишнина. Това прави тима за втори пореден път евроучастник, този път за КНК.
Стадион „Бончук“, 13 септември 1978 г. “Марек”- „Абърдийн” 3:2

 Жребият отново е безмилостен и им праща шотландския“ „Абърдийн“. И отново на "Бончук" пристига знаменит отбор, предвождан от новоназначения им мениджър Алекс Фъргюсън. Сприхавият Алекс Фъргюсън минавал за обещаващ млад специалист, но бил уволнен от предишния си тим „Сейнт Мирън“ с мотив за „непочтително ругаене на клубната се­кретарка“.  Това на практика е първият европейски мач за сър Алекс Фъргюсън, който по-късно ще спечели всичко с „Манчестър Юнайтед“. „Нашите български противници могат да бият всекиго у дома. Само преди година там е падал „Байерн“ с 0:2 и „Ференцварош“ с 0:3. Затова трябва да вни­маваме…“, предупреждава шотландецът.


„Гостуването беше истински кошмар. Високите 6 фута близнаци Петрови направо разпиляха отбраната на Абърдийн. Някой счупи крака на Уили Гарнър…“, пише Йън Пол, пратеник на вестник „Глазгоу Хералд“. Клетникът Гар­нър е изнесен на носилка и закаран за гипс в местната болни­ца. По-късно шот­лан­дците ще научат, че през 1966 г. на същия стадион кракът на Георги Соколов от „Левски” е бил строшен на три места с един-единствен удар. Все пак Ярви извежда „Абърдийн“ напред с бърз гол. След почивката обаче „Марек“ се развихря. Близ­наците Петрови обръщат резултата до 2:1, преди Харпър да изравни за 2:2. В последната минута обаче 20 000 запалянковци  хвърлят шапки – Иван Петров пробива вратаря Лейтън -  3:2   за „Марек“!
 Алекс Фъргюсън е бесен. На реванша на стадион „Питодри“ Фърги слага в съблекалнята на „Марек“ екипа на жертвата от „Бончук“ Уили Гарнър, за да накара българите да се срамуват. До почивката тимът на Янко Динков удър­жа без гол. През второто полувреме Страхън, Ярви и Харпър обаче са точни за 3:0 и „Абърдийн“ продължа­ва напред.
1982 г. - Футболната приказка за „Марек” свършва
 Футболната приказка за град Станке Димитров завършва четири години по-късно. Всичко почва с това, че Янко Динков е уволнен.  На 13 юни 1982 г. „Марек“ изпада от „А“ група след загуба с 1:2 в баража с „Розова долина“ в Казан­лък. До последните минути резултатът 1:1, което оставя „Марек“ в елита. Смъртната резерва на казанлъчани Кънчо Кънев – Дупката обаче вкарва гол накрая и подписва присъ­дата – „Марек“ отива в „Б“ група. Десетилетия наред тимът гние във втора и трета дивизия. И до днес обаче на „Бончук“ помнят онзи славен тим, който можеше да бие дори и „Байерн“.

                                                                                                                                               13.03.2014
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

0 Коментари:

Post a Comment

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Точно 7 години трябваха, за да израснат бодлите на таралежите и те да започнат своята война срещу света на Възрастните. Игралният ф...

АРХИВ НА САЙТА