След Втората световна война България развива тютюневото стопанство с темпове и мащаби, непознати в световната практика. През 70-те и 80-те години страната ни вече заема 6-о - 8-о място в света по производство на тютюн, нареждайки се след такива многомилионни страни като Китай, САЩ, Бразилия, Индия, Япония и Турция. В цигареното производство са постигнати още по-внушителни резултати. Ако през 1944 г. България предхожда единствено Албания в цигарената индустрия, то през 80-те години само две страни - Англия и Германия - произвеждат в Европа повече цигари. В продължение на двадесет години страната си оспорва първото място по износ на цигари със САЩ, най-големия дотогава световен износител. В основата на това развитие са външните пазари и преди всичко огромният съветски пазар. 

Търговско промишленото обединение “Булгартабак”, чрез което се осъществява научно-техническата, производствената и търговската политика на отрасъла, се утвърждава като всепризната сила в тютюневия свят и сред водещите тютюневи компании, поддържайки активни търговски контакти с над 130 фирми от 36 страни. Не е случайно, че от 70-те години в продължение на три мандата (всеки от по 4 години) председателят на “Булгартабак” Димитър Ядков е избиран в ръководството на КОРЕСТА (световната организация по тютюна), а един мандат е вицепрезидент. Тези внушителни постижения на тютюневото стопанство през онези години се определят от външните партньори като български феномен. Няма друг стопански отрасъл от световната икономика, в който страната да заема такова значимо място, както в тютюневия.
Веднага след девети септември 1944 г. положението в сектора е критично. След спогодбата от 10.ХІІ.1940 г. страната се задължава да доставя всичките си тютюни, освен тези за местната фабрикация, в Германия чрез тютюневата фирма “Реемстма”. Това монополизиране на продажбите затваря всички други пазари. Когато Германия започва да губи войната, изгубва се и този основен пазар. Произведените през 1944 г. тютюни стоят в складовете и къщите на хората. Първата мярка на новата власт е приемането на наредба-закон, с който се възлага на Българската земеделска и кооперативна банка (БЗКБ) и на Съюза на тютюневите кооперации “… да събират (изкупуват) и манипулират, за сметка и с риск на държавата, тютюните от реколта 1944, 1945 и 1946 г.”. За първи път държавата застава по такъв ясен и категоричен начин зад тютюнопроизводителите. На 26 април 1947 г. Великото народно събрание гласува един от първите си закони – Закон за учредяване на Български държавен тютюнев монопол (БДТМ).
През 1948 г. правителството приема и стимули за тютюнопроизводителите. Те са обявени и разяснени на първата Национална конференция, в която участват над 500 делегати от всички тютюнопроизводителни райони. Само за 5 години в резултат на взетите мерки и на усилията на съответните структури е надминато нивото на производството и износа на тютюн и цигари от годините преди 1944 г. 
През 50-те години страната навлиза в труден период. Увеличава се, макар и с някои колебания, производството на тютюн, което надминава два пъти постигнатото преди Девети септември, но не нарастват продажбите и складовете отново започват да се запълват. Някои от причините (особено за намаляването на износа) са повече от субективен характер и засягат главно работата на тютюневия монопол, отговорен за реализирането на продукцията. През 1954 г. неизвестно защо дейността на БДТМ е разделена на две. Производствената е обособена в Главно управление “Тютюнева промишленост” към Министерството на държавните доставки, а търговската дейност - в ДТП “Булгартабак” към Министерството на външната търговия. Между тези две структури изникват противоречия и взаимни обвинения. Едва през 1959-1960 г. икономическата ситуация в отрасъла се подобрява. 
Започва време на всестранен подем и възходящо развитие, което се дължи и на новата икономическа обстановка в страната. След задълбочено проучване се предлага на Министерския съвет една твърде ефективна система за стимулиране на тютюнопроизводителите, утвърдена през 1962 г. Повишават се изкупните цени, а количествата, получени от всяко стопанство над плана, се заплащат допълнително. Срещу произведените тютюни се предоставят по държавни цени фураж, селскостопанска техника, камиони, леки коли, джипове и др. Организират се екскурзии в чужбина. Новите стимули са огласени на национално съвещание, а след това по окръзи и стопанства. В повечето райони се въвежда семейният акорд при отглеждането на ориенталския тютюн - важно условие за максимално използване на възможностите на екстензивните фактори. Освен “Виржиния” през 1967 г. започва производството и на “Бърлей”.  Около 60 000 т се изнасят в Съветския съюз и в страните от СИВ и около 18 000 т – на западните пазари и в Япония. Съществени качествени промени настъпват в промишлената обработка на тютюна. Разкрити са нови манипулационни предприятия в Шумен, Исперих и Стара Загора. За първи път се въвежда и механизираната сортировка, която до края на 60-те години намира приложение във всички предприятия. Пак през тези години се внедрява тонгопълначната машина - едно оригинално, първо в света изобретение на Иван Динков от Станке Димитров (Дупница). Ако на ръка един работник прави 8 тютюневи бали за 8 часа, с машината те стават 80. 
Безспорно най-големите завоевания са в цигареното производство. Предприемат се ускорени мерки за увеличаване на мощностите. Внасят се нови машини към съществуващите шест цигарени фабрики и се създават още три. В Благоевград и Асеновград те са със старо оборудване, но през 1968 г. в Хасково влиза в експлоатация най-новата и най-модерната фабрика. Разработва се гама от нови марки цигари, които бързо се налагат на съветския пазар. От това време са "БТ", "Родопи", "Стюардеса", "Слънце", "Опал", "Ту-134", "Севънс" и други. През 70-те и 80-те най-популярните марки присъстващи на съветския пазар са "Опал", "Родопи" и "Ту 154" .  За всеки, който познава сложното цигарено производство, не е трудно да си представи каква инициатива, организационна работа, компетентност и умение са нужни, за да се осъществи уникалният скок в прозводството и износа:   

1960 г.
1963 г.
1966 г.
1968 г.
1970 г.
Производство
(хил. т)
14
19
38
41
55
Износ (хил.т)
5
8
26
29
45
Вътрешен пазар (хил.т)
9
11
12
12
12
 
През 70-те години благодарение на разведряването в отношенията между двете политически системи в света, правителството предприема твърде активни действия за установяването на търговско-икономически отношения с развитите капиталистически страни. Отговорна правителствена делегация посещава Япония, където се учредява и Българо-японски икономически съвет. Друга правителствена делегация създава в САЩ Българо-американски икономически съвет. В доклада за посещението в САЩ е записано, “че САЩ са на върха на техническия прогрес и на технологичното съвършенство, безспорният еталон в тютюневото стопанство”. И в заключение – “изучаването и внедряването на американския опит във всички звена на тютюневия комплекс ще ни позволи да отидем напред, да изградим модерно, високодоходно и конкурентно тютюнево стопанство”. 
 На среща с директори, специалисти и научни сътрудници от Института по тютюна и опитните станции е споделена подробна информация за видяното в САЩ и Канада. Започва един съдбовен поврат в тютюневия отрасъл. Сключват се и първите договори. Компанията “Юнивърсъл лиф тобако”, най-голямата в САЩ за търговия с тютюн, приема да организира през 1974 г. два експериментални участъка по 500 дка – единия в ТКЗС - Бяла Слатина, другия в ТКЗС “Г. Бенковски” край Пловдив – за производство на "Виржиния" по тяхна технология. В края на годината в Пловдив е пуснат в действие първият цех за електронна сортировка на ориенталски тютюн. На пазара се появяват първите цигари под лиценз “Уинстън”. Получава се среден добив от експерименталните участъци за "Вирджиния" и в двете стопанства над 200 кг, при 70% първа класа. И с двойно по-висок доход. Това се постига под непрекъснат контрол на американски специалисти. Тези първи резултати свидетелствуват, че е намерен верният път за прогрес и развитие. През следващите няколко години са сключени нови договори и сътрудничеството придобива широки мащаби. Фирмата “Дебриел Брадърс” поема отглеждането върху 12 000 дка в АПК Бяла Слатина, Вълчедръм, Първомай, в района на Златния рог, Видинско, и в АПК - Гулянци, Плевенско. “Рейнолдс” поема площ от 2 000 за текущата и следващата година в Казанлъшката долина (селата Шаново и Юлиево от АПК - Казанлък), “Остин къмпани” се заема с отглеждането на “Бърлей” в АПК - Бутан, Врачанско и Нова Черна, Силистренско. Приключват и разговорите с “Филип Морис” за лицензионно производство на цигарата “Марлборо”, за технико-технологическа помощ и обучение на български кадри. Лицензионният договор е сключен на втората сесия на Българо-американския съвет в София на 2 август 1975 г. Очевидно всичко това насърчава и западно-европейските тютюневи компании, с които се сключват лицензионни договори: с БАТ – за водещата цигара “НВ”, типичен европейски бленд, с "Реемстма" – за тяхната “Мемфис”. 
Това време въпреки някои минуси е време на съзидание и израстване, на култивиране на нови добродетели. Десетки хиляди хора работят, творят, обогатяват знания и умения, дават приноса си за изграждането на своята фабрика, за подобряване състоянието на предприятието си. При тези условия спонтанно по инициатива на профсъюзните организации се зараждат извън производството две начинания. Това са прегледите на художествената самодейност и спартакиадите, празници на съревнованието на таланти и дарования, които сплотяват колективите, издигат самочувствието на хората от тютюневия бранш.
Творческият дух и инициативата видимо променят нещата. Расте колективната и персоналната увереност и самочувствието в обединението и в предприятията, че може да се преодоляват възникващи сложни проблеми. Това най-добре показват постигнатите резултати: 

1971 г.
1972 г.
1973 г.
1974 г.
1977 г.
Производство на тютюн (хил. т)
121
159
141
146
161
Износ (хил.т)
62
63
69
69
70
Цигари
64
67
70
71
71
Износ
52
53
56
55
60

Въпреки трудностите успешно са развива и цигарената индустрия:

1966/1970 г.
1971/1975 г.
Ръст в %
Общо цигари (в хил. т)
44 350
68 800
155
В това число:
- Износ
 
33 100
 
54 700
 
165
- Вътрешен пазар
11 250
14 100
125

Все по-осезаемо се вижда и промяната в живота на хората от тютюневите райони. Това е време, когато се благоустрояват и променят селищата, когато масово се издигат нови къщи, читалища и училища. Младежите от селата, с малки изключения, завършват гимназиално образование, кандидатстват и учат в университети и институти. 

През петилетката на ефективността и качеството (1976-1980) се предвижда производството на тютюн да се увеличи с 10%, износът му да се запази на 65 000 т годишно, количествата цигари да нарастнат от 70 000 т на 80 000 т. Затова се разработват 6 научно-внедрителски програми - опит, заимстван от научните центрове на западните тютюневи компании. Разработването на програмите се съсредоточава изцяло в Института по тютюн и тютюневи изделия с участието на повече от 300 научни работници, технолози, инженери, икономисти.  Две от програмите се отнасят до развитието и модернизацията на тютюнопроизводството. Третата предвижда последователна модернизация, реконструкция, обновление и изграждане на нови предприятия. Четвъртата обхваща научните изследвания, експериментирането и внедряването на нови методи за непрекъснатата ферментация и при ориенталските тютюни, която да се приложи в новостроящия се завод в Генерал Тошево. Петата и шестата програми покриват цялостната модернизация и реконструкция на цигарената промишленост. На базата на чуждестранния опит, сключените лицензии и обучението на българските специалсти в чужбина се усъвършенстват технологиите при производството на цигари. 
 От 1 до 5 октомври 1978 г. в София се провежда ХІІ асамблея на КОРЕСТА с участието на 500 делегати от 43 страни – първи подобен форум в страна от СИВ. За нов председател на КОРЕСТА е избран президентът на френския тютюнев монопол, за вицепрезидент – генералният директор на “Булгартабак”.
През 1975 г. “Булгартабак” прави и първите крачки към други пазари. С турския тютюнев монопол е сключена сделка на стойност 30 милиона долара, като 50% от заплащането е с тютюн. През следващата година, както е договорено, доставката се изпълнява и се сключва ново споразумение. По това време се договаря и доставка на цигари “Багдад” в Ирак. За Иран се изработват три мостри цигари и опаковки под името “Азади” (Свобода). По всички правила на конкуренцията “Булгартабак” се класира на второ място в публичния търг и сключва двугодишен договор за доставка между 2 000 и 18 000 т цигари на стойност до 158 милиона долара. Това е най-крупната дотогава сделка, сключена със страна, извън СИВ. 
За периода между 1976 г. и 1980 г. цифрите са следните:
Производство на тютюн:
1976
1977
1978
1979
1980
Средно годишно
Общо –
хил. т
 
164
 
117
 
141
 
160
 
122
 
141
В това число: Ориенталски
 
 
143
 
 
99
 
 
116
 
 
136
 
 
102
 
 
119
Вирджиния
19
16
22
21
18
19
Бърлей
2
2
3
3
2
3
 
Производство
на цигари:
1976
1977
1978
1979
1980
Средно годишно
Общо –
хил. т
 
73
 
77
 
77
 
82
 
85
 
79
В това число:
С филтър
 
 
58
 
 
63
 
 
65
 
 
76
 
 
79
 
 
68
Без филтър
15
14
13
6
6
11

Износ – хил. т
1976
1977
1978
1979
1980
Средно годишно
Общо – хил. т
132
132
124
141
143
135
В това число: Тютюн
 
70
 
70
 
62
 
72
 
71
 
69
Цигари
62
62
62
69
72
65
Внос на тютюн
1
4
15
20
15
11
 


През 80-е години се запазват и разширяват пазарите за цигари и се търсят нови в страните от Близкия изток, Африка и Азия.
Освен мерките за стабилизиране на националното производство започват да се прилагат и използват всички възможни форми за внос на недостигащите тютюни. Продължава технико-технологическото обновление в съответствие с най-добрите световни постижения. През 1985 г. в Благоевград е открита и новата цигарена фабрика в ТК „Пирин”, коята е една от най-модерните в света. На откриването Живков шеговито казва "Не знаех, че освен Монетния двор, може да се направи и друга фабрика за пари!"  
Годините между 1981-а и 1985-а са най-динамичният период, но и най-сериозното изпитание за зрелостта на тютюневата компания. Той е и най-успешен. Обобщените цифри за валутните и финансовите резултати показват, че е постигнат ежегоден ръст с около 100 милиона валутни лева, нещо непознато до тогава. От 600 милиона през 1980 г. постъпленията достигат през 1985 г. общ ръст от 1 милиард и 200 милиона валутни лева. По данни на Министерството на външната търговия сред стотте стоки, които формират националния износ на България, цигарите са на първо място, а тютюнът – на 7-о. Тютюнът и цигарите дават близо 50% от целия аграрен износ на страната в прясно и преработено състояние. Пак през този период е реализиран и най-висок ръст в печалбата и приходите за бюджета и на вътрешните фондове. Задълженията към банките от 51 млн. лв. през 1981 г. намалява на 7,7 млн. лв. през 1985 г., а собствените оборотни средства нарастват за същия период от 35,7 млн. лв. на 138,9 млн. лв. При това финансово състояние става възможно обединението да финансира със собствени средства, и то в значителни размери, приетите програми за технически прогрес и социално развитие. За тях в държавния план не е предвиден нито лев. 

Последните години до 1989-а впечатляват с върхови постижения в търговската дейност. На външните пазари са продадени 725 000 тона български цигари и 560 000 тона тютюн. Получените срещу тях валутни постъпления са над 8,5 милиарда долара. В някои от отделните години реализираните валутни постъпления достигат почти милиард годишно. Освен че задоволява близо 90% от вноса на цигари за съветския пазар и страните от СИВ, “Булгартабак” реализира и над 100 000 тона цигари в Иран, Ирак, Турция, Тунис, Афганистан и други 10 държави. Всяка година се доставят и по 20 т тютюни на западноевропейските пазари, САЩ, Япония, Египет и Мароко. Под различни форми се внасят и над 250 000 тона нужните типове тютюн, за да не се допусне да се ограничи или намали цигареното производство в България.
80-те години ще останат във времето и с многообразието на формите на сътрудничество, осъществявани от “Булгартабак” в едни необятни пазарни граници - рядък случай в световната практика. Като се започне от Съветския съюз и се мине през страните от Източна и Западна Европа, се достига до Индия, Виетнам и Кампучия. И от Китай, Северна и Южна Корея до Япония, през Иран, Ирак и други азиатски страни, към Египет, Зимбабве, Мозамбик, Тунис. “Булгартабак” има постоянни представители в Москва, Прага, Ню Йорк, Техеран, Виетнам, Кампучия, Куба, Никарагуа, Ангола и Зимбабве. Осъществява се търговска дейност и сътрудничество с около 130 фирми от 36 страни. 

 След демократичните промени настават тежки времена за Булгартабак. В началото на 90-те, някогашния световен тютюнов лидер губи голяма част от пазарите си, а приватизацията му се оказва цяла сага и ходене по мъките.
Приватизацията в България стартира през 1993 г. Тогава започва да работи Агенцията за приватизация, а международни консултанти получават мандат да обучат екипа на агенцията, които да подготвят и да осъществят приватизацията на стотици държавни предприятия. Една от първите фирми, предложени за включване в програмата за раздържавяване, през 1993 г. е и "Булгартабак холдинг". По онова време консултантите на Агенцията за приватизация оценяват компанията на 1.2 милиарда долара. Тогава "Булгартабак" има почти 100% пазарен дял в България, а също и износ от близо 60 000 тона цигари за Русия и бившите страни от Съветския блок, където марките "Опал", "Родопи" и "Ту 154" са изключително популярни. Само че предложението за приватизация на "златната кокошка" не се приема. Тютюневият холдинг започва да губи традиционни и важни за него пазари. В тютюневите среди отдавна се разказва историята за оная тайна среща между тримата най-големи в началото на 90-те години - “Филип Морис“, БАТ и “Рейнолдс“. Целта на среднощното договаряне? Изтласкването на “Булгартабак“ от пазарите на бившия СССР. Впоследствие огромните пазари, които “Булгартабак“ владееее, включително и в страни от Близкия изток, са сдадени без бой, а съдбата му кратичко и тъжно е обобщена от един вътрешен човек: “Булгартабак“ бе кравата, която всички политически сили дояха, но никой не я хранеше.“
През 1996 г. правителството на Жан Виденов включва холдинга в годишната програма за приватизация, но на практика не предприема никакви действия. По това време почти всички страни от Източна Европа вече са приватизирали тютюневите си монополи, а "Булгартабак" вече е изгубил пазарите си в бившите съветски републики.
По времето на Иван Костов австрийската банка "Кредитанщалт" е назначена за консултант по приватизацията. Само че годините минават, а отново нищо не се случваа. Слава Богу, не се прилага номера с РМД-тата - партийна работническо-мениджърска приватизация на холдинга, каквито напъни има. Правителството на Симеон Сакскобургготски прави два опита за продажба. През 2005 г. дори се стига до подписване на сделка - мултинационалната компания БAT ("Бритиш Американ Табако") предлага 250 млн. евро за фабриките в Благоевград и Пловдив. Но отново нищо не се случи - този път ДПС спира сделката, защото не била "в национален интерес" - общи приказки без никаква аргументация.

След  дълги перипетии, през есента на 2011 г. „Булгартабак” е продадена за 100,1 млн. евро на регистрираната в Австрия офшорна фирма "БТ Инвест", зад която неофициално се твърди че стоят собственикът на Корпоративна търговска банка Цветан Василев, депутатът от ДПС и собственик на многобройни и различни медии Делян Пеевски, както и собствениците на "Винпром Пещера", свързвани и с производителя на цигари "Кингс тобако".
Сагата продължава...


Използвани източници: сп. "Тема", в-к "Сега", в-к "Капитал", Статистически справочници
                                                                                                                                             16.02.2014
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

1 comment:

  1. Наскоро ми попадна статистика за производството на ориенталски тютюни в България. И според тях отначалото произведените количества нарастват значително, като достигат максимум през средата на 70-те години. След това обаче по една или друга причина започват да спадат, отначалото плавно, през 80-те по-бързо. Малко преди промените нивото се равнява на стойностите от 60-те години.
    Може би авторите знаят това, и умишлено не са дали в таблица данните за годините след 1980. Посочените количества в текста за годините след 1980г са най-вероятно сумата от всички години от 80г. до 1989г.
    Повтарям: спада в производството на тютюни е започнал десет-петнадесет години преди промените. Причините не са ми известни, ако намеря информация ще пиша пак.

    ReplyDelete

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Точно 7 години трябваха, за да израснат бодлите на таралежите и те да започнат своята война срещу света на Възрастните. Игралният ф...

АРХИВ НА САЙТА