Тотална промяна на автопарка претърпя България през последните 25 години. По неофициални данни автомобилите у нас през 1989 година са били 2 237 400.

Към днешна дата те са около 4 млн. Вече не се чака за кола - изобилието от марки и модели е огромно.

Освен автомобила, телевизорът и компютърът отдавна вече не са лукс у нас. А мобилни телефони имат и първолаците.

Автомобилът от лукс към необходимост
По времето на социализма за покупка на лек автомобил се е чакало десетина години, като по улиците са шествали лади, москвичи, вартбурзи и трабанти. За някои по-непретенциозни марки автомобили като “Застава”, ‘Трабант”, “ЗАЗ”, “Шкода”, полски “Фиат” в повечето случаи е нямало ред и са се закупували свободно. Волгите са били резервирани за партийния елит, а западен автомобил е можело да се купи само с валута от “Кореком”.
Според отчетите на ДСО „Мототехника” - държавната компания, която по това време държи монопола върху търговията с коли, в края на 80-те години на миналия век са се продавали по 40-50 хиляди нови автомобила годишно. В числото влизат 20-30 хиляди лади, около 15 хиляди москвича и по 5000-6000 вартбурзи, шкоди и трабанти.
В края на развития социализъм една лада струва 8500-10 000 лв. в зависимост от модификацията. При това първоначално се е правела вноска от 1500 лв., срещу която се получава номер. Парите са стояли на безлихвена сметка, а хората са чакали “да им излезе номерът”. Дори е имало традиция, когато се роди син или внуче, да му се прави вноска за кола и това допълнително е увеличавало броя на чакащите.
Понякога накрая хората са нямали пари да купят колата и са си продавали номерата.
Най-дълго се е чакало за “Лада”, около 10 години, понякога и повече. А по обясними за тогавашните времена причини, “Лада” втора употреба се е продавала по-скъпо от нова. Според публикуван в Държавен вестник от април 1988 год. тиражен лист на Държавната парично-предметна лотария, лек автомобил "Москвич-2140" е струвал 6400 лева, лек автомобил "Трабант" - 5660 лева, лек автомобил "Волга" - 11860 лева. Бленуваната от всички “Лада” между 1983-1986 год. струва около 5-6 000 лв, а по същото време в Европа струва 10 000 западно-германски марки. През 1988/89 година “Лада 2107”е на цена 8000 лв. Цената на шофьорския курс, за който записването също е ставало чрез чакане е струвал 220 лв.
 
През последните десетилетия пазарът у нас претърпя пълна промяна, като западните автомобили тотално изместиха соцвозилата. Вече за покупка на кола не се чака. Най-купувани днес у нас са марките “Тойота”, “Пежо”, “Рено”, “Форд”, “Дачиа” и др. Търговците на нови автомобили дават щедри отстъпки. По автокъщите в страната сега има не по-малко от 200 000 коли. Но символична част от тях - под 14 000, са нови, останалите са употребявани. Пазарът на нови возила у нас е твърде ограничен.
По средна възраст на автомобилите България заема последно място в ЕС, показва статистиката. Над 30% от возилата у нас са на преклонната възраст от 15 до 20 години, а над 20-годишни са около 28%. Между 11 и 15 години са почти 27% от колите.
Останалите проценти от пазара се държат от автомобилите на възраст между 1 и 5 години и от “златната среда” - тези между 5 и 10 години.

Вече не изнасяме компютри, но си имаме бърз интернет
Не били компютри, а компоти! Фонетично двете думи са близки, а популярният лаф до голяма степен отразява реалната ситуация на българската компютърна индустрия по времето, когато още бяхме зад Желязната завеса. Дори и да са били “компоти” обаче, България е успявала да извлече максимума от ролята си на производител на умни машини и програмни продукти в бившия соцлагер.
Татовото родно място Правец пък неслучайно е нарочено за родната Силициева долина само и само да се покажем като нация техническа. А “Правец 8” и “Правец 16” са си били триумф за соцблока въпреки крадените западни технологии.
В рамките на СИВ България е бълвала големи изчислителни машини, а върхът на черешката е, че родна техника е управлявала дори и съветската космическа програма.
Сега е трудно да се говори за високотехнологична индустрия у нас, но родните програмисти продължават да бъдат търсени и уважавани в сектора. В момента въпреки че вече няма българска марка, в страната ни пак се сглобяват компютри, но не в огромни заводи, а в обикновени халета, мазета и в стотици частни домове.
Според изследване на университетите в Оксфорд и Овиедо България е на 4-то място в света по качество на широколентовия интернет. В друга много престижна класация - по скорост на интернет връзката, страната ни се нарежда отново на челните места, а над 50% от българите имат интернет вкъщи.

Телевизорите са били суперскъпи и са се купували със списъци
Преди 21 години покупката на цветен телевизор си е било трудна работа. Въпреки че тв апаратите от онова време днес будят само снизходителни усмивки, тогава са били блян за много българи. Според данните на Националния статистически институт от 1989 г. на 100 домакинства у нас тогава са се падали 101 телевизора, но едва 46% от тях са били цветни.
Затова покупката на модерен апарат е била свързана с безсънни нощи, караници и дори юмручна размяна пред малкото специализирани магазини, в които са се продавали телевизори. За да станеш горд собствентик на “Велико Търново-84” или на суперголямата “София-82”, е трябвало първо да се запишеш в дълъг списък, който обикновено в деня за доставка на ценната вещ е изчезвал и е започвал да се пише наново.
“Велико Търново-84” е струвал около 900 лева - сума равна на четири или пет работни заплати от онова време. Голямата “София” е още по-скъпа - 1400 лева. Най-изгодно са се продавали цветните телевизори “Рубин” - по около 850 лева. По-евтини са били „Темп” около 450 лв.
Днес най-евтините LCD телевизори са на цена от около 300 лв., а за 900 лв. може да се купи съвсем приличен модел.

Срязахме кабела на телефоните
В момента на 7 милиона българи се падат над 10 милиона мобилни сим карти. Стационарните линии обаче все повече намаляват и се превръщат в реликва от минала епоха. През 1989 г. фиксирани телефони са имали 57 на сто от домакинствата у нас, което си е сравнително добър процент в сравнение с останалите държави. Друг въпрос е, че линиите са аналогови, които пукат и трещят, а много от телефоните са дуплекси - чакаш съседа да спре да говори, за да грабнеш слушалката.
Преди 25 г. GSM-и е нямало, а домашният апарат с шайба все още си е било вид привилегия. За номер понякога се е чакало с години. В края на 90-те години в БТК все още е имало т. нар. лист на чакащите, като само в София натрупаните молби са били над 5000.
Сега освен бившия държавен телеком на пазара работят двайсетина алтернативни компании. Лъвският пай от комуникационния пазар е за трите мобилни оператора. Чрез тях безжичните комуникации достигнаха до най-затънтените кътчета на страната.

Данък “заплата” е стигал до 14%, но без отстъпки
Тежко данъчно облагане наследихме от социалистическата държава. В края на 80-те години на ХХ век данъчни декларации не са се подавали. Данъкът върху заплатите се е събирал от предприятието работодател. Той се е изчислявал по прогресивна скала от 12 до 14%, но без никакви облекчения или нормативно признати разходи.
Необлагаемият  минимум е бил 160 лв. Доходите на автори, учени, хора на изкуството извън щатната заплата също са се облагали по прогресивна скала - тя започва с минимална ставка от 4% (за годишен доход до 240 лв.) и достигамаксимална стойност от 50% (за годишен доход над 40 000 лева). Без облекчения и целеви намаления. Доходите от рентиерство са се облагали по скала с най-ниска ставка от 9% и максимум от 81 на сто. Хората, които са нямали семейство с деца, са плащали и т. нар. ергенски данък в размер на 10% от дохода. Осигурителните вноски са били 30%.
Средно данъкът върху печалбата на предприятията е стигал 62%.
Сега данъчната система е много по-опростена, а и държавата ни прибира по-малко пари. Въведен е плосък данък от 10% за корпоративните печалби и личните доходи. За тях се ползват и облекчения за нормативно признати разходи.

Източник: www.trud.bg
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

12 comments:

  1. Уважаема редакция, сравнявате миналото с днес, това е ОК. Но бихте ли ни извадили факти, колко българи са напуснали след соца България, защото не могат да изхранват семействата си?

    ReplyDelete
    Replies
    1. И аз искам да попитам същото. Тъй като много се говори за хората избягали от злият комунизъм, можем ли да направим съпоставка, на броят на тези, които са избягали заради строя, и тези, които са напуснали България по икономически причини следствие на липсата на комунизъм?

      Delete
  2. Избягали са, защото СВОБОДАТА им го е позволила. Не са избягали по СОЦИАЛИЗМА по една причина - AK47, пазещ границата. Понеже е било режим ЗА НАРОДА и сме пазили границите си с танкове. Успех.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Границите не се пазеха с танкове, малкия. Липсата на задължителан военна служба ви прави пълни профани в това отношение. . А човек не бяга при положение, че има препитание. Виж, по политически и криминакни причини имаше бегълци.

      Delete
  3. Na kolko godini si za da pomnish kakvo e bilo

    ReplyDelete
    Replies
    1. А вие тези лай*а, разчитате ли си ги ?

      Delete
  4. Ave pi4ove,ima mnogo pi6lemeta koito ne znaqt kvo govorqt tuka,ami samo si draskat prosto za da se kaje 4e sa pisali ne6to.Ne sym tolkova golqm na vyzrast,4e da znam mnogo ot minaloto na Bylgariq,no sym vidql dostaty4no ot nego za da kaja:TAZ SVOBODA DETO Q IZVOIUVAHTE,Q OBYRNAHTE NA SVOBODIQ.Zatvoriha mnoooooogo predpriqtiq i zavodi.Za6to?6toto razni pedali da si napylnqt djobovete s mangizi za smetka na naroda.SLOJETE SI RYKA NA SYRCETO I KAJETE,4E NE SYM PRAV.ZATOVA MNOGO BYLGARI IZBQGAHA V 4UJBINA DA HAMALUVAT TAM,6TOTO TUK NQMA RABOTAAA.V SLEDSTVIE NA TOVA NQMA I PARI.S kvo da si izhranvat semeistvata.Men zatova i jena mi me napysna.I mnogo drugi gi e spoletqlo sy6toto po sy6tata pri4ina.RABOTA - PARI.

    ReplyDelete
  5. Кой не знае за онези огромни телевизори, когато са се поръчвали и са се чакали доста време докато ти го доставят.Моето семейство бяха от малкото,които имаха, и доста години след това нищо му нямаше, дори на края пак можете да си хваща канал едно и тези телевизии, но след навлизането на по модерните и по малки нямаше как просто да го сменим, но качеството си беше уникално здраво.Затова покупката на модерен апарат е била свързана с много чакане както пишете и за жалост разправии.Статията ви е страхотна тук виждам доста интересни предмети,които сме имали като по малки.

    ReplyDelete
  6. а защо е било това чакане?

    ReplyDelete
    Replies
    1. хубав въпрос - и аз винаги съм се чудил... каква е разликата с капитализма - все заводи... защо при комунизма не са смогвали?

      Delete
  7. Е как защо е било? Една от основните цели е да не си материално задоволен, защото тогава почваш да си мислиш лоши мисли. 5 години чакаш за кола и си мислиш за нея, 10 години чакаш за жилище и си мислиш за нея, 1 година чакаш за телевизор, за телефон, за парно. Акъла ти е зает постоянно с подобни неопасни битови мисли и си кротък и спокоен и си чакаш и не мислиш как да отидеш на екскурзия.... примерно. Другото е да се създава илюзия, че държавата се грижи за всичко, но понеже сме много не смогва бързо и трябва да си чакаме реда.

    ReplyDelete
  8. Телевизорът на снимката е Рубин 714Д. През 1992 г. се запали в родната ми къща както си работеше, цялата покъщнина или изгоря, или беше унищожена от водата, с която гасиха. Няколко месеца по-късно пък в самият завод в Москва се запали телевизор още докато го тестват, изгоря цялата поточна линия.
    На въпроса за чакането - чакаше се, защото производството не се определяше от търсенето и предлагането, а от решението на някакъв комунист кой завод какво и колко да произвежда. Обикновено некомпетентността предизвикваше дефицит, а обикновените хора чакаха с години за всичко - апартамент, телефон, кола, телевизор....

    ReplyDelete

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Точно 7 години трябваха, за да израснат бодлите на таралежите и те да започнат своята война срещу света на Възрастните. Игралният ф...

АРХИВ НА САЙТА