След падането на Тодор Живков от десети ноември 1989 г. в София и страната започват серия демонстрации, в които българските граждани показват, че вече масово не се страхуват от комунистическата партия и имат конкретни политически искания – първоначално плахи, после и по-смели. Големият митинг от 14 декември 1989 г. вероятно е повратен момент за пътя, по който ще тръгне българското отхвърляне на комунистическата тоталитарна система, но за съжаление за разлика от останалите страни от бившия вече соцлагер, то става отново по български.
На 14 декември 1989 г. в 15 часа започва 12-ата сесия на Деветото народно събрание. Председателят Станко Тодоров съобщава, че има внесен законопроект за отмяна на ал. 2 и 3 от конституцията (за ръководната роля на БКП, за което настояваше току що родената опозиция), но тъй като е нужен едномесечен срок за промяната, въпросът ще се реши през януари 1990 г. Член 1 не е отменен, както предварително се очаква. Народното събрание не дава на хората нужната информация, че не може веднага да отмени ръководната роля на БКП, защото по закон такова предложение може да се разгледа чак на следващото заседание. Вместо това с предишни изказвания партийни членове са създали очакването, че член 1 ще бъде отменен, както вече е станало в други държави от Източна Европа.


Новината, че чл. 1 ще просъществува още месец, събира хиляди столичани пред парламента в мразовития декемврийски следобед. Основните участници са студентите, водени от Емил Кошлуков. Кошлуков се договаря с останалите лидери митингът на младежите да се включи привечер в голямата проява - жива верига около парламента. Хората скандират "Мафия", "Долу БКП" и "Всички вън". Недоволството на събралото се множество е голямо, но до ексцесии не се стига. В 16 часа на площада се появяват членовете на Координационния съвет на СДС. Съюзът е сформиран седмица по-рано. Председател е станал Желю Желев, секретар - Петър Берон. По-късно за говорители са избрани Георги Спасов и Румен Воденичаров. СДС още не е структуриран. Де факто организацията още не действа, тя няма пряко и официално отношение към организирането на събитията на 14 декември.  "Митингът възникна и протече независимо от заседанията на Координационния съвет", разказва Петко Симеонов. Това е дало основание на неговите членове, включително и на Желев, да се разграничат в следващите дни от гражданите, събрани пред Народното събрание.  Събитията пред парламента на 14-и  обаче се подготвят дълго от лидерите на неформалните организации - същите, които са сформирали СДС. Съществува група по подготовката на мероприятието. 

Народът напира към сградата на парламента. Хората скандират "Долу член 1". Край парламента прииждат още и още хора. Ивайло Трифонов призовава гражданите от името на председателя Желю Желев да направят жива верига. Това става светкавично в 17 ч. , като се подема и песента "Хубава си, моя горо". Мнозинството с поведението си показва, че вече не зачита заседаващите вътре номенклатурчици. Ескалацията на напрежението достига връх привечер. Основната маса се групира пред официалния вход на Народното събрание пред паметника на Цар Освободител. Това е българският момент за реално падане на комунизма, каквото се е случило вече в Източна Германия. В България са чуждестранни журналисти, една от които, представителка на “Си Ен Нюз Нетуърк” казва, че е дошла да види “края на комунизма”, но с последвалите събития тя така и няма да успее да го види.
 Щурмът на парламента обаче зрее. Обръчът около сградата все повече се стяга. Властта е в паника и не знае дали ще може да удържи водещата позиция, която до момента има пред опозицията в предначертаването на българския преход. Лидерите на митинга обаче не се възползват от момента. Любомир Собаджиев предлага да се действа радикално - да се щурмува сградата. На противното мнение е Желев. Когато става напечено, Желев тръгва с мегафон сред хората, успокоява ги, призовава да не се нападат полицаи. Думите му стигат до малцина, затова в 19.16 ч. той се качва на един от балконите на Студентския дом , където пак призовава народа към спокойствие.  От трибуната на Студентския дом Желю Желев призовава: „трябва да победим нашите противници преди всичко с високата си политическа култура, както победиха гражданите на ГДР и Чехословакия. И за да покажем, че ние действително притежаваме тази по-висока политическа култура, утре елате пак в 17 ч., за да чакаме и да видим отмяната на целия член 1 от сега действащата конституция. Лека нощ!”. След него за необходимостта от мирна и нежна революция говорят Петко Симеонов и Ивайло Трифонов. Трифонов предлага на гражданите да се разотидат "мирно, без ексцесии, защото между нас има майки с деца". Желев и останалите новоизлюпени опозиционери пропускат, че в ГДР и Чехословакия хората не се разотиват, а устояват мирно дори на полицейските палки, за да видят в крайна сметка режима в отстъпление.


Пред  сградата на парламента се появява председателят Станко Тодоров, придружен от Нешка Робева, Цветана Манева, акад. Благовест Сендов, които също призовават гражданите към спокойствие. Точно в момента, в който народът  е поуспокоен и даже вече се разотива, пред парламента излиза генералният секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Петър Младенов.  "Другарки и другари, братя и сестри, призовавам вашето чувство за отговорност пред съдбата на народа и на България. С този екстремизъм вие тласкате България към пропастта!" Пита хората какво искат: кръв ли?!. При опита си да влезе обратно в парламента казва знаменитата си реплика "По-добре е танковете да дойдат", която Евгений Михайлов запечатва на видеокамера. Думите на Младенов са истински, заявява и Петко Симеонов. 
 Той обаче е убеден, че Младенов не е имал намерение да използва сила срещу хората. Думите на Младенов (за кръвта) действат като катализатор на недоволството. Желанието за мъст отново е овладяно от Желев. Лидерите на опозицията отново призовават хората да се разотидат. Петко Симеонов остава на площад "Народно събрание" за да се увери, че всички революционно настроени ще си тръгнат. Така на първия спонтанен антикомунистически митинг, хората са „приспани” от новите демократи и приканени да си тръгнат мирно и тихо, те го правят.  Хората се разотиват, а на следващия ден член 1 все още си остава неотменен. Инициативата също остава в БКП и преходът ще тръгне такъв, какъвто го познаваме. 


На следващия ден вместо да поемат вината, депутатите от БКП обвиняват в официална декларация протестиращите от страниците на „Работническо дело“ в „политическо безкултурие и нетърпимост“. Въвличайки хиляди младежи в една антисоциалистическа, антиконституционна акция, определени сили отправиха предизвикателство не само към върховния орган на властта в страната, те показаха явните си намерения да правят всичко възможно, за да всеят разединение и предизвикат дестабилизация, в момент, когато цяла България все по-твърдо и убедено тръгва по пътя на националното сплотяване в името на социалистическото обновление, на изграждането на справедлива, демократична правова държава в нашето общество, пише в декларацията, според която Народното събрание и в бъдеще ще отхвърля всеки опит „страната да се тласка към хаоса и националната трагедия”. „Работническо дело” в свой отделен коментар пише, че „ако това, което стана, се разбира като демокрация, свобода, право на изразяване на собствено и различно от другите мнение, то по-добре такива термини да не се употребяват.” Според друга статия на вестника от 16 декември, „действия от такъв род като митингът пред Народното събрание могат само да препречат пътя към демократизирането на нашето общество, да дестабилизират обстановката в страната, да я тласнат към хаос и национална трагедия.“

В същото време запазените документални кадри от митинга, както и свидетелствата на много очевидни, далеч не говорят за екстремизъм и агресия. Множеството наистина реагира отрицателно на новината, че член 1 не е отменен, но единствено освирква излезлите пред парламента политици, до които има директен достъп – заграждения няма, а полицейското присъствие не е голямо. В крайна сметка инициативата си остава в БКП, а шансът от 14 декември страната ни да бъде истинска правова и демократична държава е безвъзвратно изпуснат.

                                                                                                                                                14.12.2013

Източници: 
frognews.bg
bulgaria1989.wordpress.com
www.omda.bg

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

0 Коментари:

Post a Comment

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

АРХИВ НА САЙТА