Стахановци, челници, ударници, първенци и многомашинници – с тях изгряваше Денят на труда 1 май в соцепохата. Те са примерът на трудовия народ и бяха в челните редици на манифестантите, а гърдите им бяха окичени с ордени за заслуги на трудовия фронт. Всяка партия има нужда от свои герои. Комунистическата прославя работниците, от чието име управлява. Дава им и най-висшия орден – герой на социалистическия труд!

До 1990 г. званието "Герой на социалистическия труд" е на второ място в системата на държавните награди, след "Герой на Народна република България".
Присъждат се от Държавния съвет на български и чужди граждани "за изключителни и трайни постижения, от особено голямо значение за развитието на народното стопанство, просветата, културата, изкуството, техническия прогрес и за изключителни заслуги в строителството и защитата на социализма и комунизма в НРБ и други социалистически страни". Званието е учредено с указ от 1948 г. на Президиума на Великото Народно събрание. Закрито е също от ВНС през 1990 г. Първоначалното му наименование е "Герой на труда", а от 1950 г. е преименувано на "Герой на социалистическия труд". Удостоеният с него получава едновременно знак "Златна звезда", орден "Георги Димитров", грамота и еднократно възнаграждение от 1500 лв. При удостояване втори и трети път със същото звание се връчва само "Златна звезда" и грамота. На лауреатите повече от един път се издига бронзов бюст в родното им място. Така се е постъпвало и ако притежаваш двете звания - "Герой на социалистическия труд" и "Герой на НРБ" (вероятно това е законовото основание, по което приживе бе вдигнат бюст на бившия Първи Тодор Живков в родния му Правец). 

След 9 септември 1944 г. от Съветския съюз идва модата на ударниците, или както тогава се е казвало - на стахановците. То ни препраща към рекордния трудовия подвиг на Андрей Стаханов, миньор от Донбас, който през 1935 г. той поставя рекорд, като в една смяна изпълнява 14 норми. В нощта на 30 срещу 31 август 1935 г. той добива немислимите 102 тона въглища за 5 часа и 45 минути, при норма седем тона. 
 Впоследствие става ясно, че за рекорда са му помагали още двама миньори, но това са подробности. Във вестник „Правда“, където излиза голям материал за трудовия подвиг на миньора, сбъркали името му - вместо Андрей го нарекли Алексей. Той се оплакал на Сталин, но вождът на световния пролетариат заявил, че в "Правда" грешки не стават и поправки не се публикуват. Наложило се Стаханов да си извади нов паспорт с „правдивото име”.  Правят приживе паметник на Стаханов, отпечатват лика му на банкнотата от една рубла, но когато през 1975-а честват 40-годишнината на стахановското движение, дори не поканват родоначалника му, макар че човекът бил още жив. Ударник №1 се пропива и умира в психиатрична болница. Заради любовта му към чашката го наричали подигравателно Стаканов. В СССР се ражда т.нар. стахановско движение, придобило популярност по-късно и в страните от социалистическия лагер.


БКП взема на въоръжение стахановското движение от СССР през 1951 г.  Отначало се награждават по няколко души годишно, все елитни представители на прохождащата тогава работническа класа. Работягите стават рекламни лица на колективизацията - комунистическия проект, който превърна селяните в работническа класа. В първите години званието е присъждано относително рядко. Така например през 1955 г. и 1956 г. удостоените са трима, през 1957 г. - двама, през 1958 г. и 1959 г. - само един, а през 1960 г. - нито един. Своеобразен рекорд е поставен през 1984 г., когато в чест на 40 годишнината от социалистическата революция, званието е присъдено на 125 души. Награденият през 1950 г. строител Фердо Стоименов се сдобива с голяма популярност заради въведения от него метод на скоростно зидане и мазане, неговата бригада е зидала на смяна по 14 кубически метра, при норма от 2. Първата българска тъкачка стахановка е Маруся Тодорова, родена в Съветския съюз. Вместо на един стан като другите тя работи на пет, после на 10, стига до 14. Радой Ралин й посвещава стихотворението "Сънувах, че се женя за Маруся". Била е два мандата народен представител в периода 1962-1971 г.
Найда Манчева
Найда Манчева е нейна наследничка, дори я надминава. Поема последователно 6, 20, 30, 40 стана - наистина вече не механични, а автоматични. Тя е и цели три мандата депутат в Народното събрание. Многомашинничките Найда Манчева и Лиляна Димитрова, която пък е учителка на Найда в занаята, са единствените жени работнички, удостоени два пъти с почетното звание. Герой на  труда става и първата многомашинничка след 1944г., пловдивската предачка Мария    Димитрова.
Индустриализацията по сталински образец, която върви с пълна пара, се нуждае от социалистически съревнования и пролетарски рекорди - в мините се въвежда многозабойна система, а по-късно и починът на руския миньор Николай Мамай. Появява се и движението на шофьорите-стохилядници, ударник на което става Павел Борисов. През 1972 г. завод "Васил Коларов" във Варна организира общонародно съревнование за изпълнение на шестдневния план за пет дни. Появява се и цял завод-многомашинник - "Ернст Телман", в столицата. 
 
2013 г. Лиляна Димитрова с корицата на „Жената днес“, за която тя позира през 1960 г.
Константин Джатев, фрезхобелист от Завода за металорежещи машини в София, подема почина за достигане на производителността на труда направо за следваща година. Друг герой - Стоян Радев, дава обещание лично да обучи 100 млади работници и специалисти. През 1973 г. бригадата на героя Димитър Дончев в завод"Васил Коларов" в София организира труда си по собствен кодекс за образцова социалистическа дисциплина. Техният девиз бил: "Колективът отговаря за всички". Челници от млечното говедовъдство основават клуб "Четирихилядник", който прераства в клуб "Петхилядник".  

Проектантът Г. Куков, герой на труда, казва: "Моето верую е да вървя напред, и то не спокойно, а с напрежение". Според шлосер-матричаря Радослав Тошев героят на труда е челник сред колектив от челници. Друг такъв герой е Райчо Велинов, носител на 6 ордена и на десетки медали. Автор е на около 80 рационализации и на изобретение, откупено от италианските заводи "Ланчия". През 1978 Георги Джановски, шофьор от ДАП-Благоевград също става герой. Той и до днес си спомня пожеланието на Тодор Живков при връчването на ордена „Герой на социалистическия труд”, а именно "Да сте здрави, за да работите все така всеотдайно за Родината!"  Ангел Петров пък е Героят - майстор на доменна пещ, участвал в производството на първия български чугун в Перник и в "Кремиковци" (за цялата му кариера неговата смяна е произвела общо 1.800 млн. тона). 

През 1985 год. мореплавателя Николай Джамбазов тръгва на околосветско плаване със самоделката си "Тангра" и само с още двама човека. Отплава от Созопол, преминава покрай Лас Палмас, нос Добра надежда, Сидни и нос Хорн и на 25 юли 1985 г. се завръща благополучно. На 6 септември 1985 г. той е удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" "за проявен героизъм, изключителни качества на мореплавател, високо спортно майсторство и големия му принос за укрепване авторитета на социалистическа България". 


Когато говорим за герои, не може да не споменем и името на знатния строител Игнат Раденков, който се прочува със строежа на Стражица след земетресението през 1986 г. Званието е дадено на още стотици знайни и незнайни труженици, отдали своя труд и принос за благото на Родината и същевремено с това, използвани като транспарант на властта.
Ударниците се радват на изключителна лозунгова популярност, радиото денонощно кънти, че текстилката Виолета Минкова е счупила рекорда на учителката си Найда Манчева и вече тъче на 64 стана при норма 21. Избират героите за депутати и делегати по всякакви конференции и конгреси, радиото тръби имената им, показват ги по единствената държавна телевизия. Те са на първите корици на вестниците и списанията, за тях се пишат очерци и книги, пеят се песни, снимат се филми. 


 И поетите разнасят славата на иконите на социализма – появяват се заглавия като:
"Най-младият кавалер на златната звезда - свиневъдът Петър Пазачев". Държавната пропаганда ги обвива с клишетата "нови хора", "знатни хора от народа", "елитното ядро на пролетариата", "хора с революционно мислене и действие", "хора с неукротим дух и творческа енергия", "за тях геройството е мисия, съдба и отговорност". "Съдбите на героите приличат на звездното небе, всяка звезда блести, но всяка със свой блясък.  Героично съзвездие, към което всеки наш трудов делник прибавя нови светлини", захласва се известен журналист. 
Тодор Живков също си пада по блестящите дрънкулки върху ревера. Той е веднъж герой на социалистическия труд и два пъти герой на НРБ, както и герой на Съветския съюз. Освен работници и селяни Тато окичва още шефовете на Политбюро и Централния комитет на БКП, военните и милиционерските началници, световните шампиони по щанги, гимнастика, борба, алпинисти, мореплаватели, съветски апаратчици и космонавти, писатели, учени и стопански ръководители.

От тогавашните политици герои на социалистическия труд са били още Пенчо Кубадински, Пеко Таков, Цола Драгойчева и други. Лауреати са и хора на изкуството като Дора Габе, Елисавета Багряна, Дечко Узунов, Златю Бояджиев, Любомир Пипков, Панчо Владигеров, Филип Кутев, Цанко Лавренов, Ненко Балкански, Богомил Райнов, Андрей Гуляшки, Павел Вежинов, Мими Балканска, Николай Гяуров, Марин Големинов. Сред спортните трудови герои са Жулиета Шишманова, Мария Гигова, Нораир Нурикян, Нешка Робева, Анелия Раленкова, Иван Абаджиев и др. Званието "Герой на социалистическия труд" сочи крайната цел на комунистическия експеримент - така наречения "нов човек". "Героите на труда "нарушават" нормите на настоящето и осъществяват бъдещето в ежедневната си работа." До това заключение е стигнал цял научен колектив от Българската академия на науките с ръководител Атанас Илиев през 1987 г. 
До 1990 год., когато е отменено званието героите на соцтруда са 1700. Днес от останалите живи някогашни обикновени работници - герои на труда, са останали само ордените. Признанието на държавата и заводите им отдавна са спомен за тях.


Източници: в-к “Стандарт” и сп. “Тема”
22.11.2013.

Следва продължение...
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

0 Коментари:

Post a Comment

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

АРХИВ НА САЙТА