През лятото на 1978 година на българската музикална сцена изгрява нова рок група. Тримата музиканти Йордан Караджов, Румен Спасов и Христо Ламбрев се отделят от група “Златни струни” и основават група “Сигнал”. Барабанист е Георги Кокаланов, който през пролетта на 1979 год. е заменен от Владимир Захариев. Със създаването си групата работи като студийна формация в националното радио. През август 1978 година по радиото прозвучава и първата им песен „Любов”, а на следващата година издават и първия си албум „Вечен кръстопът”. Тогава е организиран и първият им концерт в столичната зала „Фестивална”. Появяват се и първите им големи хитове "Може би" и "Спри се", които ги изпращат на върха на слушателския интерес. Печелят трета награда и на най-престижния тогава у нас международен музикален фестивал „Златния орфей”. Вторият им албум излиза през 1980 год. и с "Попътен вятър" продължават и техните концерти и турнета у нас и в чужбина. На международния шлагерен фестивал в Дрезден печелят първа награда за изпълнение. 
В годината, която България чества своята 1300 годишнина „Сигнал” издават първият двоен рок албум в историята на музиката у нас, от който излизат хитовете "Да те жадувам" и "Лодка ли е любовта". През същата година на „Златния Орфей”, музикантите изнасят самостоятелен рецитал – своеобразен връх в кариерата на всеки български изпълнител, по онова време. С изключително силен старт започва и международната им концертната дейност. Групата покорява сцените в СССР, Германия, Полша, Чехословакия, Румъния, Куба, като свири изключително свои песни на концертите си и изпълнява парчетата си само на български език. За краткия период от нейното създаване, бандата успява да набере изключителна популярност и многобройни почитатели. Концертният им живот върви с пълна сила, билетите се разграбват на секундата, групата заема челни позиции в музикалните класации в страната. 


В началото на новата 1982 година им предстои поредния концерт в морския град Бургас. Афишите за събитието са разлепени из града, а билетите много преди обявената дата 10 февруари са разпродадени. В мразовития февруарски ден пред зала „Изгрев” (днес “Бойчо Брънзов”) се струпва тълпа от почитатели дошли да се насладят на музиката им. Напрежението е огромно и се усеща още преди началото на концерта. Феновете, които не са успели да се сдобият с билет за шоуто, търсят  пропуски на черно и на двойна цена. Планираните от „Концертна дирекция” два концерта на групата са обединени в един.  Залата няма необходимия капацитет за множеството дошло да види любимците си и се пука по шевовете.  Групата едва си пробива път през публиката до сцената. Десет минути след обявения час на концерта, „Сигнал” се появяват на сцената на спортната зала. Шоуто започва. Пред сцената и отстрани нея има кордон от милиционери, които са натоварени с охраната на музикалното събитие. Заради полските събития тогава, (през 1980 г. Лех Валенса създава “Солидарност”, а на 13.12.1981 г. в Полша е обявено военно положение) властите у нас са настръхнали някой да не наруши безметежното им управление. 
Спортна зала "Изгрев"
Групата е изпяла първите си две песни. Същевременно милицията бди особено зорко за антикомунистически прояви в контекста на полските събития. На третата песен всички в изпълнената до краен предел зала пеят в един глас заедно с момчетата на сцената, няколко хилядната публиката е в екстаз. Феновете са на крака, веселят се и подскачат с ритъма на музиката. Милицията се разбеснява. Един от униформените превишава правата си, изважда палката и удря едно момиче, което се свлича пред сцената и припада. След това народната милиция устройва истински погром в залата, като  започва да млати ожесточено ентусиазираната тълпа. Настава страхотен бой. Мнозина са пребити, първите редове опустяват. В този момент групата спира да свири. Данчо Караджов хваща микрофона и извиква "Няма да свирим и да пеем под ударите на милиционерските палки." Концертът е прекратен. Започва разследване, от което пострадват самите музиканти. Веднага след концерта от Комитета за култура последва моментална забрана да изнасят концерти. Негов председател по това време е Георги Йорданов, наследил поста след кончината на Людмила Живкова. Плочите им са иззети от магазините. Група „Сигнал”  негласно са изхвърлени от телевизия, радио и каквито и да било сценични изяви. Това е и първата явна проява на дискриминация на български рок музиканти по времето на социализма. Многобройните им почитатели са бесни от случилото се. Те застават категорично зад тях, пишат протестни писма до различни институции и това повлиява положително. Една година след злополучния концерт в Бургас забраната пада. Силният им дух и подкрепата на феновете им помагат отново да се качат на сцената. 

 

По време на негласната забрана музикантите не стоят със скръстени ръце, а подготвят поредните си хитове, които публиката чува за първи път във Видин, където се състои първият им концерт след едногодишната им забрана за сценична дейност. През следващите години групата продължава да свири и издава хитове необезпокоявана от никой, печели много музикални награди и с много труд, упоритост и най-вече благодарение на любовта на своите фенове успява да се задържи на музикалния небосклон и до днес. През своята 35 годишна история рок групата има издадени 18 албума, над 7 000 концерта и участия, и повече от 500 000 продадени плочи.

 05.11.2013

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

9 comments:

  1. Ох истински ме разсмяхте :)))) "пишат протестни писма до различни институции" наистина ли си вярвате на това което пишете ? Вие май забравяте коя е годината и а написа протестно писмо, а Белене те е призовало със силата си! Да не говориме за Данчо ако така каже за полицейските палки, къде отива и той .. хайде стига .. Пределно ясно ни е на много хора как са се случвали тогава нещата :) Не по-различно от сега .. в България успяват само връзкарчета и такива които са готови да си легнат заради едното му участие и звездните 15 минути.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Казва се (и се пише) говорим, не говориме! Аман от неграмотници!

      Delete
    2. И ти си в грешка! Пише се говориме, а се казва говорим.

      Delete
    3. Казва се и се пише "ГОВОРИМ". Същото важи и за ПИШЕМ, РАБОТИМ, ТВОРИМ и пр. Разбира се, ако не Ви се използва книжовния български език, а някой местен диалект, то си е Ваша воля.

      Delete
  2. През 1982 година Белене не съществува. Закрите е 20 години преди това.
    Аз съм присъствал на този т.нар. злополучен концерт и потвърждавам написаното по-горе.Залата беше препълнена, не се дишаше вътре. Имаше наистина много милиция.Концерта започна, но още в самото начало(пише след 3-тата песен, не помня точно, може и така да е било) се случи нещо на първите редове(аз бях много по-назад и не се виждаше почти нищо) , започнаха се някакви боища, шумотевици, писъци. Сигнал спряха да свирят и Данчо каза точно това,което е написано по-горе! Последствията ги знаете. Що се отнася до писмата мисля, че имаше нещо такова, но не си спомням какво точно. Тогава бях на 17, ученик в Немската, днес съм почти на половин век без малко :) Страхотна статия! Браво на автора!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Подкрепям, напълно. През 85 даже ходехме групово със съученици да подаваме жалби срещу образователната система в МО. Престанете с лъжите, не сме живели като в концлагер през соца, особено 80те.

      Delete
  3. А още докато бяха "Златни струни " се случи същото и в Панагюрище само, че тогава освен полицаи имаше и пожарникари.Причината за провалянето на концерта тогава беше че от първите редове на чисто новата зала се бяха качили върху седалките и пееха и играеха.Един от пожарникарите извика към Данчо, че тая музика е пощурила хората, а той му отвърна да си гледа маркучите защото от музика не разбира.

    ReplyDelete
  4. Готини бяха, но ужасно им липсваше жицата на Мишев, както и до сега.

    ReplyDelete
  5. prez 80 te ima6e konzerti na svetovni grupi v burgas ERUPTION na stedion 9 ti septemvri TINA TURNER v sportna zala Izgrev HOT CHOCOLATE V sanito na Orfea idvaha TOTO ALBANO i mnogo drugi Taka4e za konzlager da se govori e palna glupost Prez 70 te nosihme dalgi kosi i 4arli pantaloni restorantite bjaha prepalneni a muzikantite svireha samo moderni i svetovni hitove

    ReplyDelete

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

АРХИВ НА САЙТА